Футболните клубове изразходват около 3 млрд. евро годишно за закупуването на играчи, но много малка част от тези средства достигат до по-малките клубове или до масовия спорт, става ясно от публикуваното днес проучване на Европейската комисия.

Броят на трансферите в европейския футбол се е увеличил повече от три пъти през периода 1995/2011 г., а сумите, изразходвани от клубовете за трансфери, са нараснали седем пъти. Но преобладаващата част от тези огромни разходи са извършени от малко на брой клубове, които имат най-големи приходи или са подкрепяни финансово от много богати инвеститори. Това само засилва още повече неравенството, което съществува между богати и бедни, като по-малко от 2 % от трансферните суми достигат до по-малките клубове и масовия спорт, които обаче играят основна роля за развитието на новите таланти. Нивото на преразпределение на финансовите средства в този спорт, с което следва да се компенсират разходите по обучението и образоването на младите играчи, не е достатъчно, за да позволи на по-малките клубове да се развиват и да се прекъсне продължаващото тотално надмощие на най-големите клубове в различните футболни състезания.

"Европейската комисия признава изцяло правото на спортните организации да определят трансферните правила, но нашето проучване показва, че в настоящия си вид тези правила не осигуряват справедлив баланс във футбола или поне ситуация, която да се доближава до условия на равнопоставеност в първенствата или турнирите за купите. Нуждаем се от трансферна система, която допринася за развитието на всички клубове и на младите играчи", коментира Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на спорта.

Трансферните правила се определят от организациите, които ръководят съответния спорт - например ФИФА (за футбола) и ФИБA (за баскетбола). Системата на ФИФА за онлайн контрол на трансферите, която се използва от 4 600 клубове в цял свят, доведе до повече прозрачност при международните трансфери, но е необходимо да се направи повече на национално равнище. В доклада се констатира, че сегашната система продължава да облагодетелства предимно най-богатите клубове, най-популярните играчи и техните агенти.

В доклада се препоръчва правилниците на ФИФА и на националните футболни съюзи да гарантират по-силен контрол върху финансовите операции, както и да се въведе "данък честна игра" върху трансферните суми, надхвърлящи определен размер, който да бъде определен съвместно от управителните органи в спорта и клубовете, за да се насърчи по-доброто преразпределение на средствата в посока от богатите към по-бедните клубове.

В проучването също така се предлага въвеждането на максимален брой играчи за всеки клуб, преразглеждане на въпроса за "собственост на трета страна" - т.е. случаите, когато футболен агент на практика отдава даден играч под наем на даден клуб, както и преустановяване на договорните практики, които изкуствено завишават трансферните суми, например когато даден клуб удължава гарантирания срок, в който играчите не могат да осъществят трансфер без неговото съгласие.

Докладът също така призовава за цялостното прилагане на правилата на УЕФА за "честна игра" по отношение на финансирането и по-силни "механизми за солидарност", за да се стимулира развитието на младите играчи и да бъдат защитени малолетните и  непълнолетните лица.

Авторите на проучването настояват спортните организации да си сътрудничат по-добре с правоприлагащите органи в борбата с изпирането на пари и корупцията.

► Следващи стъпки
Резултатите от проучването ще бъдат анализирани от експертната група на ЕС "Добро управление в спорта" по време на следващото заседание през април. Групата, която също така обсъжда мерки за справяне с уреждането на резултатите от спортни срещи, се състои от национални експерти и наблюдатели от ФИФА, УЕФА и европейските професионални футболни лиги, Европейската клубна асоциация и Международната федерация на професионалните футболисти. Очаква се групата да представи доклад на министрите на спорта на държавите от ЕС преди края на годината.

► Контекст
Пазарът на труда във футбола е изключително силно сегментиран, като "първостепенният пазар" се състои от малко на брой играчи-суперзвезди, а на "второстепенния" пазар са представени професионални или полупрофесионални играчи, които не получават големи заплати и често се сблъскват с трудности в професионалната си кариера, особено след като спрат да се състезават.

► С цел постигането на по-справедливи и по-добре балансирани условия за конкуренция чрез по-добро и по-справедливо преразпределение на средствата между клубовете, в проучването се предлага:

I) да се въведе "данък честна игра" върху трансферните суми, надхвърлящи определен размер, с цел да се насърчи по-доброто преразпределение на средствата в посока от богатите към по-бедните клубове. Целта на данъка ще бъде да се възстанови поне в известна степен конкурентното равновесие. Прагът, над който ще се налага данъкът, ставката на данъка и неговият обхват следва да бъдат определени от международните ръководни органи във футбола при консултации с клубове;

II) да има повече общественодостъпна информация за трансферите на играчите, за да се гарантира, че на клубовете се изплаща съответната компенсация за солидарност и че клубовете са запознати със своите права;

III) да се определи максимален брой играчи, които могат да бъдат картотекирани в един клуб;

IV) регулиране на механизма за отдаването на играчи под наем;

V) да се предприемат мерки във връзка с проблема за "собственост на трета страна" върху състезателните права на футболистите чрез приемането на правила, които защитават интегритета и свободата на играчите, както и почтеността в спортните състезания. Правилата не следва да възпрепятстват в прекалено голяма степен финансовите инвестиции в спорта и следва да са съвместими с правилата на ЕС за свободно движение на капитали;

VI) да се подпомага изпълнението на правилата за Честна игра по отношение на финансирането, за да се насърчават клубовете да не извършват разходи, които надхвърлят техните приходи;

VII) да се предприемат мерки във връзка с несигурното положение на баскетболните отбори.

► С цел де се ограничи изкуственото завишаване на трансферните суми, в проучването се препоръчва:

I) клубовете да не могат да удължават гарантирания срок, в който играчът трябва да получи разрешение за трансфер, тъй като това на практика налага плащането на трансферни суми (договорите обикновено са гарантирани за срок от три години при играчите на възраст до 28 години и за две години за по-възрастните играчи);

II) клаузите за откупуване в договорите на играчите следва да бъдат пропорционални.

В своето съобщение "Развиване на европейското измерение в спорта" от 2011 г. Комисията заяви, че трансферите редовно стават обект на обществено внимание поради съмнения относно тяхната законност и липсата на прозрачност по отношение на свързаните с тях финансови потоци. През януари 2012 г. Комисията започна проучване по темата за трансферите на играчи с цел да се осигури подробен преглед на икономическите и правните аспекти на трансферните системи в отборните спортове в Европа, като акцентът бе поставен върху футбола и баскетбола. Проучването бе извършено от консорциум, състоящ се от KEA European Affairs (Белгия) и Центъра за правни и икономически науки в спорта на университета в Лимож (Франция).

Проучването се публикува 17 години след решението на Европейския съд по делото "Босман", което доведе до радикални промени в начина, по който е организиран професионалният футбол в Европа и в целия свят чрез премахване на пречките пред свободното движение на играчите, както и 12 години след неофициалното споразумение между Комисията, ФИФА и УЕФА, което доведе до промени в трансферните правила за професионалния футбол.

Европейската комисия предложи специален дял, посветен на спорта, като част от "Еразъм за всички" - новата програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. Предложеният бюджет за спорта възлиза на средно 34 млн. евро годишно за периода 2014/2020 г. Ще бъде осигурена подкрепа за транснационални проекти, насочени към насърчаване на обмена на ноу-хау и добри практики, значими некомерсиални европейски спортни събития, както и проучвания и статистическа дейност за обогатяване на базата данни, на която се основава разработването на спортна политика.

Понастоящем Комисията подпомага редица подготвителни инициативи в областта на спорта, сред които са и пет общоевропейски проекта, насочени към засилване на сътрудничеството в борбата срещу уреждането на резултатите от спортни състезания.