За Савио Магала Нсереко в Германия казваха “таланта на века”. Когато полетеше по крилото, 23-годишният европейски младежки шампион от 2008 година нямаше спирка. Съдбата го доведе и в България, игра за Черноморец Бургас. За кратко. Помнят го, но само с лошо и черен хумор, пише в свой коментар вестник "Труд".

Нсереко беше на сърцето на фенове, треньори, президенти. Беше звездата на немския национален тим, който под ръководството на Хорст Хрубеш спечели евротитлата. Там бяха братята Свен и Ланс Бендер. Днес са национали на Германия. А Нсереко?

Избраха го за играч на турнира през... 2008 година. Животът на Савио като че ли мина прекалено бързо. По-бързо от необходимото. От таланта на века след шест години той е провалът. Преди Нова година Нсереко дори си зададе въпроса: “Колко ниско можеш да паднеш?” Преди нея в тайландските медии излезе информация, че е бил в местен затвор. Опитал да излъже, че е отвлечен в Тайланд и да поиска 25 000 евро откуп от семейството си.

Пред вестник “Билд” Нсереко разказа как вижда бъдещето. Сега живее в Кьолн. “Вярно е, че бях в затвора - казва нападателят. - Заради един погрешно разбран SMS. Беше неправилно предаден на немското посолство.”

Абсурдно, но именно прекараното време в затвора може би е на път да върне в релси живота на Нсереко. Колко може да падне едно момче с толкова много талант? През 2009 година “Уест Хям” отказа да го продаде за 10,2 милиона евро на италианския “Бреша”. Момче, израснало в “Мюнхен 1860”, изведнъж беше станало апетитна хапка за половин Европа. И вместо да катери върха, Нсереко полетя към бездната.

“Когато отидох в “Уест Хям”, всичко ми се виждаше като приказка - разказва пропадналата звезда. - Но до ден днешен не мога да си стъпя на краката. Днес нямам нищо, абсолютно нищо. Когато подписах договора с “Уест Хям”, ми дадоха половин милион евро на ръка. И 65 000 евро седмична заплата. В този момент обаче имах прекалено лоши приятели и съветници... Започнах да мисля само за пътувания до Маями. Заради рождения ми ден наех два самолета за приятели и момичета до Флорида. Струваха ми 160 000 евро. Коли, жени, купони - мислех, че имам всичко.”

В “Черноморец” се смеят, когато чуят името Нсереко. Той дойде с благословията на сръбския мениджър Душан Буковак и при треньора Антон Велков. “Савио не излизаше от дискотеките и баровете - разказват футболисти на “Черноморец”. - Даваха му промоции във всяко заведение, толкова пари хвърляше. Почти всеки ден идваше пиян на тренировка, затова и изигра десетина мача. Обясняваше как ще си докара в България някакво “Ауди R8”, но така и не го видяхме. Но на тренировките и на лагера в Анталия тичаше като гепард. Тогава не пиеше...”

Днес Нсереко няма пари “да се усмихне”. В “Уест Хем” не успя да се наложи, беше продаден на “Фиорентина”. Игра за малко в италианската Серия “Б” с екипа на “Болоня”, изчезна за няколко седмици и дойде в “Черноморец”. И в България не му потръгна. Опита си късмета и при Живко Миланов в румънския “Васлуй”, заигра за последно в “Унтерхахинг”.

“Никой не ми каза: “Савио, спри!” - кърши пръсти сега футболистът. - Не можех да управлявам парите си. От бедно семейство съм. Родителите ми са избягали от Уганда в Германия. Когато съм бил на две години и половина, баща ми почина. Майка ми е останала сама с пет деца. Но нямам никакво оправдание за глупостите, които съм вършил. Приличах на щраус, който зарива глава в пясъка при първия проблем.”

Сега Нсереко опитва да оправи живота си. Няма отбор, но си има треньор. Частен. Той трябва да го вкара в релси, а талантът на момчето не спира да извира - бяга 30 метра за 3,88 секунди. “Няма значение в коя държава и в кой отбор, само искам да играя - казва Савио. Сложил съм голяма черта на идиотските грешки в живота ми.”