На 20 май тази година се навършиха точно 20 години от спечелването на първата Купа на европейските шампиони от Барселона. Далечната вече 1992-ра бе много специална за Каталуния, която се легитимира на футболната карта на Европа след дълги години в неуспешни опити да завоюва най-ценния клубен трофей. Разбира се, далеч съм от мисълта, че Барса не е била европейски и световен гранд преди финала в Лондон, но след него футболният свят започва да гледа с друго око на ,,синьо-червения" клуб.

Важно е да се отбележи, че точно тогава е даден стартът и на едно ново съперничеството между Барселона и Реал Мадрид, извън пределите на Испания, а именно кой от двата колоса ще съумее да прибере в трофейната си витрина повече купи на КЕШ/ШЛ. Към онзи момент надпревара в тази ,,дисциплина" реално не е имало, тъй като кралския клуб е имал цели шест срещу нито един в полза на тима на Кройф.

Въпросната 1992-ра освен за каталунския е много специална и за българския футбол, след като за пръв път роден футболист взима участие в последния мач от най-престижния клубен футболен турнир. Нещо повече - Христо Стоичков става и първият (и засега единствен) българин, вдигнал купата на КЕШ/ШЛ (съдейки по сегашното състояние на този спорт у нас, този факт не ще бъде променен още дълго време). Годината за ,,осмицата" е много силна и с представянето си на терена Камата дава заявка и за още нещо, в което ще бъде първият българин - да стане кавалер на Златната топка, но за това по-късно...

Сега да се върнем към финала и какви събития предшестваха онази майска лондонска вечер. Срещата между Барселона и Сампдория е специална в много отношения. Освен гореизброените причини, засягащи каталунските и българските фенове, този двубой е последен за турнира, известен като Европейската купа. От следващия сезон надпреварата започва да носи името ,,Шампионска лига". Точно през 1991-1992 се прави и сефтето на груповата фаза, а за пръв път от шест години английски клуб (Арсенал) е допуснат до участие след дългогодишно наказание заради трагичните събития от 1985 на стадион ,,Хейзъл". Друг любопитен факт е, че защитаващият титлата си от предходната година тим на Цървена звезда играе част мачовете си в София, тъй като УЕФА забранява на югославските отбори да домакинстват на своя земя поради усложнената ситуация в страната.  

Самият финал започва спокойно, като никой от двата отбора не смее да рискува и да хвърли повече сили в предни позиции. Първият по-сериозен удар идва след далечен изстрел на Куман, но Палиука успешно избива топката и опасността е предотвратена. ,,Моряците" отговарят на това положение десетина минути по-късно. След изпълнение на ъглов удар и последвало разбъркване в наказателното на Барселона Ломбардо излиза на чиста позиция, но диагоналният му шут е отразен от Андони Субисарета. В последвалото за каталунците нападение Христо Стоичков пропуска с глава от изгодна позиция, като Палиука отново е на мястото си. С тези ситуации общо взето се изчерпва и всичко по-интересно, показано от двата тима и те се оттеглят на полувреме при нулево реми. 

Първата опасна ситуация през втората част е в полза на Барса. След дрибъл между няколко играчи на Самп Салинас се озовава сам срещу Джанлука Палиука, но пропуска от няколко метра. Минути по-късно пробив отляво на Стоичков завършва с прострелно центриране, но Хулио Салинас отново изпуска от близко разстояние. В 59-ата идва и най-сериозното положение за италианците. Атилио Ломбардо пробива отдясно на нападението, центрира, ала останалият съвсем сам Виали бие над испанската врата. В 64-ата минута Стоичков получава страхотен пас в центъра на терена, надбягва двама бранители на Сампдория, но ударът му с десния крак среща гредата. Двадесетина минути преди края Виали отново пропилява чудесна възможност за своите, като на пътя му към гола пак застава непробиваемият в този двубой Андони Субисарета. 120 секунди по-късно хубав прехвърлящ удар на италианската ,,деветка" минава на сантиметри от дясната греда на стража на Барса. В края на мача напрежението си казва думата и след фал за ,,моряците" около тяхното наказателно играчите на двата тима влизат в разпра. Най-активни за каталунците са Бакеро и съвсем ,,неочаквано"... Христо Стоичков. Така редовните 90 минути приключват като определено може да се каже, че нулевото реми е закономерно с оглед на показаното от 22-мата на ,,Уембли".     

Играта в продълженията не се различава много от тази в редовното време, докато не се стига до 111-ата минута. Тогава за Барса е свирен спорен фаул в опасна близост до наказателното поле на Сампдория. Зад топката застават Бакеро, Стоичков и Куман. Едно, две между българина и испанеца, след което следва топовен шут на Роналд, който Палиука няма никакъв шанс да отрази - 1:0 за каталунците.



Половината ,,Уембли" е в див екстаз, другата - като попарена. До края на срещата Стоичков на два пъти отправя опасни удари към вратата на ,,моряците", но така и не може да ознаменува добрата си игра с попадение. Това обаче не се оказва фатално, защото след последния съдийски сигнал на Арон Шмидхюбер Барселона ликува. Първото нещо, което правят хората на Кройф веднага след края е да облекат титулярните синьо-червени фланелки. Така всичко за празника е готово - Барса са кралете на Европа, а сред тях е и един българин.

Именно този българин обаче в края на същата 92-ра ще изпита горчивината от това да си роден на Изток. В безусловно най-силната си година като футболист Камата е ограбен от футболните специалисти, които присъждат Златната топка на Марко ван Бастен. Холандецът събира 96 точки срещу 80 за пловдивчанина, а далеч зад тях е Денис Бергкамп с 53. Логично обяснение за този избор едва ли може да се намери, тъй като срещу Купата на Европа, титлата на Испания и блестяща игра през всичките 12 месеца за Стоичков, Бастен противопоставя само първото място в Серия А и никак незадоволително представяне на Евро '92. Така или иначе Христо е възнаграден за вдъхновяващата и зрелищна игра, която показва две години по-късно, но е редно да се отбележи, че ако не беше роден по тези географски ширини вероятно във витрината му щеше да има поне още една Златна топка.