Началото на сезон 2012/2013 във Висшата лига на Англия бележи 85-та годишнина от кампанията, в която легендарният Дикси Дийн вкара 60 гола за Евертън. Става въпрос за сезон 1927/1928. По онова време нападателят на карамелите е на 20 години.

За жалост, огромна част от днешните фенове на английското първенство дори не са чували за мистър Дийн. Това, разбира се, е нормално като се има в предвид, че по онова време малко мачове са били излъчвани, а и хората в днешно време са забили поглед най-вече в настоящето си и така често забравят някои от най-големите герои на играта.

От малък Дикси Дийн посвещава живота си на футбола. Когато е на 11 години той избира училището в Борстал, защото в него има подходящи спортни съоръжения, където малчуганът да може да играе с топка. Три години по-късно Дийн решава да хваща нощни смени, за да може по този начин да има време да играе футбол през деня.

През 1923 година класата и потенциалът на Дийн са забелязани от скаутите на няколко клуба, като момчето избира да подпише с Транмиър Роувърс. В първите си две години на "Прентън парк" Дийн гази противниковите защитници и вратари. Преди да е навършил 18 години, Дикси вече е вкарал 27 гола в 30 изиграни двубоя за скромния мърсисайдски клуб.

Логично, и по-големи отбори го набелязват. Следват оферти от Арсенал и Нюкасъл, но Дийн отказва. Тогава идва моментът, в който своя ход прави Евертън. Дикси от малък е фен на карамелите и не се колебае дълго.

Годината е 1925, ръководството на Евертън плаща цели 3 хиляди паунда трансферна цена за Дикси Дийн. Това е най-високата сума, която от Транмиър са получавали до момента.

Със сигурност това са били добре похарчени пари от ръководството на карамелите. Всеки гол на Дийн с фланелката на сините от Мърсисайд им е струвал по 7,8 паунда. Като сравним това с факта, че от Челси платиха по 1,8 милиона паунда за всеки гол, вкаран от Андрий Шевченко, то трансферът на Дикси Дийн е бил наистина страхотна далавера за отбора от "Гудисън парк".

Началото не е обещаващо за младежа. Той се разписва само на два пъти в първите седем мача с екипа на любимия си клуб. После обаче се развихря и започва да се превръща в любимец на сините фенове. В първите си две години с екипа на Евертън Дикси Дийн вкарва по 30 попадения на сезон.



Ако смятате, че това е впечатляващо, още не сте чули какво прави острието през сезон 1927/1928.

В първия ден от кампанията Дикси се разписва във вратата на Шефийлд Уензди, а Евертън гази с 4:0. Това е началото на серия от девет поредни шампионатни срещи, в които Дийн бележи. В един от тези мачове нападателят постъпва изключително грубо с Манчестър Юнайтед. Карамелите бият червените дяволи с 5:2, а звездата на мърсисайдци забожда и петте парчета в мрежата на Юнайтед.

Въпреки че сезонът за Дийн се развива по брилянтен начин и той се скъсва да бележи, специалистите на Острова са убедени, че не е възможно той да подобри рекорда от 59 попадения за една кампания, постигнати от играча на Мидълзбро Джордж Кеймсел в предишната година.

Март месец е е кофти време за Дикси. Той пропуска два двубоя заради травма и успява да вкара само два пъти. В началото на Април той здраво изостава и изглежда почти невъзможно да подобри постижението на Кеймсел.

До края на сезона остават седем мача, а Дикси се нуждае от 15 гола. Това означава, че му е нужно да вкарва по 2,1 парчета на среща.

Дийн стартира април подобаващо. Отбелязва на Блекбърн, Шефийлд Юнайтед и Астън Вила по два пъти, а преди сблъсъка с Бърнли на "Търф Моор" на нападателя му трябват още седем гола, за да стигне до рекорда.

Дикси избухва срещу ланкаширци и ги наказва четири пъти. Проблемът се появява през втората част, когато острието получава травма в бедрото.

Звездата на Евертън е само на хеттрик от пренаписване на историята, но обстоятелствата са твърдо против него. До края на кампанията остава само един мач, при това срещу Арсенал, воден тогава от легендарния Хърбърт Чапман. На всичкото отгоре Дикси е контузен и фенове и специалисти очакват той да е аут от двубоя с топчиите.

Треньорът на карамелите Хари Куук решава да рискува, като в дните преди мача денонощно е с Дийн, а вечер дори сменя компресите му през два часа, за да ускори възстановяването.

Спортно-техническото ръководство на Евертън рискува здравето на Дийн и го пуска като титуляр в сблъсъка с лондончани. Още в първите шест минути Дийн нанизва два гола. Отбраната на топчиите успява да се стегне в следващите минути и до 82-та минута на мача те се държат на ниво.

Тогава крилото на Евертън Алекс Троуп центрира от корнер, а Дийн просто заковава коженото кълбо в мрежата. В същия сезон Троуп е асистирал за над 30 от попаденията на Дикси и изглежда напълно логично, че именно с негов пас е пренаписана историята на рекордите.



Веднага, след като оформя своя хеттрик, Дийн е изненадан от факта, че феновете на "Гудисън парк" нахлуват на терена, за да отпразнуват рекорда с него.

"Повечето от тях ме прегръщаха и крещяха, като обезумели. Други си търкаха лицата в моето, а повечето бяха небръснати", шегува се Дийн, докато разказва за този знаменит момент.

60-те гола на Дикси, вкарани в 39 мача е рекорд, който е почти невъзможно да бъде подобрен в наши дни. До момента най-близо е бил Том Уоринг, който преди 82 години вкарва 49 попадения за Астън Вила.

Колкото и да са неподходящи сравненията с нападателите от днешно време, нека само отбележим, че Робин Ван Перси бе определен като "човекът-чудо", след като през миналата година вкара 30 гола за един сезон във Висшата лига. Казано с други думи, холандецът е постигнал точно половината от рекорда на Дикси Дийн, при това е бил в най-силните години на кариерата си.

А какво да кажем за някой от младите нападатели? Дани Уелбек има общо 18 гола във Висшата лига досега, а какво остава да се опита да подобри рекорда на мистър Дийн?

След като влиза в историята през сезон 1927/1928, кариерата на Дикси Дийн бавно започва да залязва. Естествено, ако подобно нещо е удачно да се каже за нападател, който в следващите си пет сезона с екипа на Евертън, забива средно по 20 парчета на кампания.

Когато става на 30 години, Дийн се превръща в резерва при карамелите и решава да подпише с Нотс Каунти. Въздухът в Нотингам не се отразява добре на головите му способности и той остава на "Медоу лейн" за кратко. После преминава за кратко в Слиго Роувърс и Хърст ФК.

След това започва Втората световна война, която принуждава Дийн да прекрати професионалната си кариера на футболист. Бившият нападател на Евертън е щастлив, че се е върнал на работа, като върти кръчма, а в в друга част от времето си той припечелва по някой паунд и като грънчар. Хората определят мистър Дийн като скромен и непретенциозен гражданин. Представете си сега някой от своите футболни идоли да бачка рамо до рамо с вас? Времената се менят...

Въпреки безспорната си класа, Дийн има само 16 мача за националния отбор на Англия. За родината си той вкарва и 18 гола.

Дикси Дийн е крал в една футболна ера, която почти по нищо не прилича на модерната игра. Тогава дори обидите към играчите са били странно учтиви. Дийн си припомня, че най-често противниковите фенове са се опитали да го провокират с крясъци от типа: "Стига шибани голове за днес!"

Когато псувните стават по-сериозни, Дийн сам ги спира. Когато агресивен запалянко се опита да нарани чувствата на нападателя на Евертън, като го дразни за по-тъмната му кожа, Дикси просто излиза от терена...отива на трибуните при нахалника и с юмрук в лицето го кара да млъкне. Секунди по-късно мистър Дийн получава ръкостискане от полицая, който наблюдава отблизо инцидента.

В най-силните си моменти Дикси Дийн е взимал заплата от осем паунда на седмица. През 70-те години той прави следния коментар за промените в играта:

"Само като се замислите, че на тези играчи им плащат по 100 паунда седмично, а всеки фен трябва да даде цели 30 пенса, за да ги гледа, не е честно. Очаквам от тях да се раздават много повече и да носят повече забавление на феновете. Някои неща, свързани с футбола в днешни дни, ме карат да се разплача."

Кариерата на Дикси Дийн е низ от най-невероятни събития и контузии. През 1926 година той си чупи челюстта при катастрофа с мотор и лекарите го отписват, но той се връща на терена по-силен отвсякога. За легендарния нападател на Евертън се говори също така и, че е единственият футболист в света, който е бил ударен толкова лошо по време на мач, че в последствие е загубил един от тестисите си заради този инцидент.

Легендарният голаджия си отива от този свят през 1980 година. Чак 21 години по-късно от любимия му клуб Евертън се сещат за него и тогава издигнат паметник на легендата пред "Гудисън парк". Едва ли някой друг от най-великите играчи на този клуб заслужава повече статуя в своя чест от Дикси Дийн.