През уикенда започна сезонът във Втора Бундеслига и поради тази причина ще обърнем внимание на уникален футболист, чиято изключително дълга кариера във втора дивизия бе съпътствана от също толкова забележително персонално присъствие.
Дори и да сте добре запознати с Бундеслигата, едва ли сте чували за Вили Ландграф – все пак той няма нито една минута в елита. Но все пак Вили има своето специално място в германския футбол. С 508 мача зад гърба си, той държи рекорда за най-много срещи във Втора Бундеслига. Освен това заедно с Рюдигер Рем, държи рекорда за най-много изгонвания – девет.

Индивидуалните постижения не са единствената причина, която прави Ландграф толкова интересен. Той може би повече от всички от своето поколение изразява усещането за играта на по-възрастните футболисти. Верен на своите убеждения, дори и пред нахлуващия комерсиализъм и винаги играещ за феновете, а не за заплатата.
Всичко започва още в детството, защото той израства в доста трудни условия. И двамата му родители имат финансови затруднения и понякога баща му е работил на три смени. А това е впечатлило сериозно младият Вили: "Още тогава разбрах колко е трудно да печелиш пари. Затова и си обещах да давам всичко от себе си и да работя здраво". И той наистина го прави.
Родителите му нямат време да го гледат, но малкото момче от Мюлхайм убедително си проправя път през младежите формации на клуба и получава шанс в Рот-Вайс Есен. А треньор там е друг човек, известен с пролетариатските си разбирания – Хорст Хрубеш. През това време обаче родителите му го окуражават да завърши образованието си, защото футболът по онова време не е бил много престижна професия и той взима диплома за механик (класика в работническата класа, нали?).



Вили обаче не се отказва от футбола и през 1986-ата, на 18 години, дебютира в професионалния футбол. До 1991-ава изиграва 119 мача за РВЕ – великолепно постижение за защитник, висок едва 166 сантиметра. Но пък бързо се превръща във фаворит за запалянковците – и заради изключителното му раздаване и защото е местно момче от Рур. "Никога не претендирах, че съм нещо повече от това, което съм. Винаги бях себе си и давах всичко от себе си - както родителите ми. И хората го забелязваха."
Ландграф изкарва следващите три години в Хомбург 08, преди да се върне в Есен. Следва кратък престой в Гютерсло, преди през 1999-ата да се установи в Алемания Аахен. По време на годините му там клубът стига финал за Купата на Германия, участие в Купата на УЕФА и печели промоция. А Вили се сдобива с култов статут. Заради страстта си и защото никога не се предава. Тези негови качества символизират краткосрочния успех на клуба – нещо, което никой не очаква от Алемания. Или от бедното момче от Рур. Не случайно си печели и прякорите "das Kampfschwein" – Боецът и Господин Втора лига. "Дори самият факт, че имам прякор, означава, че съм направил нещо важно. Това е огромна чест, макар че може би не звучи така."
Вили продължава: "Всичко е от психиката. Абсолютната воля да искаш да спечелиш мач или да оцелееш в трудна житейска ситуация. Това е в кръвта – не се учи. Аз го получих от родителите си, които никога не се отказваха. Може би сега подобни типове играчи са рядкост. Хора като мен, като Ерик Майер или Оливер Кан – ние сме отмираща порода. Новото поколение също има амбиция, но не като нашата. Футболът, който ние играехме, не съществува днес."

Липсата на агресия и подобен манталитет е гореща тема в Германия заради поредния неспечелен трофей – този път на Евро 2012. "Не винаги е добре да си готин и забавен. В света на нашия футбол нямаше подобни неща. Когато излизам с приятелката ми съм добър и забавен. На терена трябва да си обсебен от задачата си." Казано по този начин показва много добре разликата в генерациите.
"Човек не трябва да целува много често емблемата на клуба – просто никога не знаеш къде ще се озовеш. Затова и аз не съм правил подобни жестове, макар че винаги съм уважавал историята и традициите на Рот-Вайс Есен. И си спомням с носталгия за трибуните на стария "Тиволи".
Не е само това – в момента е немислимо футболист да няма агент. Ландграф обаче никога не е имал такъв. И въпреки всичко той имаше възможност да играе в Бундеслигата. Алемания Аахен спечели промоция през 2006 г., но кариерата му вече бе към своя край и той не искаше да седи на пейката, заради което напусна клуба. "Честно казано не бих приел ролята на резерва, за да кажа само, че съм бил в Първа Бундеслига. По-скоро ще направя крачка назад, но ще знам, че отивам да тренирам с усмивка."



С толкова много опит не е чудно, че Шалке 04 го избра за треньор на една от юношеските формации през 2009-ата. Клубът се гордее със своите корени в работническата класа и той е перфектният кандидат за поста. И през миналия сезон неговите момчета до 15 години на два пъти надвиха връстниците си от Борусия Дортунд. Доказателство, че страстта още е тук е и фактът, че миналата година, вече на 42, Ландграф игра за седмодивизионния Ботроп – клубът от мястото, където живее. При това треньор е Мевлут Ата – бивш негов съотборник от Рот-Вайс Есен. И през този сезон Вили ще продължи – не само, за да поддържа форма, но и защото обича предизвикателствата. "Човек винаги трябва да има цел. Моята е да стана треньор в Първа Бундеслига. Вярвам, че съм на правилния път. Всичко друго ще дойде с времето. Просто трябва да работиш здраво." Моделът на Вили е бившият му треньор Дитер Хекинг. "Той налагаше офанзивен футбол с интензивна преса. Това е изключително – искам и аз да мога да накарам отбора си да играе така."

Енергията на Ландграф е заразителна – все едно е на 18 години и спринтира между училището по механика и футболния терен. "Ако имах четири работни места, едното може да е в офис. Но другите три трябвас да са навън – на чист въздух. В Шалке понякога влизам в офиса, но полудявам, ако трябва да изкарам там малко повече време."