Между два свята: Украйна не е точно в Европа и не е точно в 21 век
"Колко върви бензинът в София?", пита Саша, таксиметров шофьор към 30-те, топло настроен към чужденците, както и почти всичките му сънародници. След като получава отговор, доволно превключва на горна предавка по един от проспектите в Донецк. "При нас е много по-евтин, както и алкохолът. Тук сега е много скъпо, но само за европейското. Когато всички си тръгнете, цените ще се сринат. Но и клиентите ще изчезнат", жалва се Саша и продължава темата за контрастите. Убеждава, че кара нормално такси, но имало и много измамници, особено покрай мачовете. Не подозира, че само преди минути пратеникът на "Преса" се бе убедил на свой гръб. Първият опит за ангажиране на "нормален" транспорт от жп гарата до центъра на Донецк е с безславен край – няколко отсечки по-надолу, няколко бели косъма повече и няколко десетки евро по-късно човек изпитва един от онези редки моменти на благодарност, че е жив. Шофьорът не е сам – сякаш по навик на задната седалка се мята негов другар с още по-съмнителен вид и невъзмутимо пали цигара... марихуана. А полицаите са през 10 метра. Тогава реалността се стоварва върху теб - това тук не е точно Европа. Това не е 21 век. Това дори не е България.
Комуникацията на англо-руско-украински с "нормалния" Саша после е като божи дар. Всъщност той е сред малцината, които сносно владеят чужд език. Вероятно остатъчен навик от едно време - украинците механично отказват да комуникират с някой, който не говори на техния език. Дори на гарите не считат за необходимо да съобщават на английски часът на потегляне/пристигане и номера на перона за влака, за който се предполага, че ще превозва чужденци. Домакинството на европейското първенство не е достатъчен повод Украйна да се отвори към света. Въпросът дали изобщо го желае е съвсем сериозен.
На местните обаче не им пука как ще изглеждат пред гостите, освен ако не стане много напечено. Те си имат универсално средство за замазване на очите – местните девойки. Дори само гледката им е достатъчна да разтопи вбесеният чужденец. Всички митове и легенди, които се носят за красотата на украинските жени, са напълно достоверни. За разлика от "змийската" хубост на полякините, тук девочките са повече от приветливи. Готови са на всичко, за да общуват с чужденеца още минутка повече. Не случайно се появиха оплаквания, че професионалните жрици на любовта са я закъсали заради огромния брой "нормални" момичета, склонни да си легнат с гостуващите фенове просто заради спорта...
Секс със или без пари, както пожелаеш. Ако, разбира се, изобщо се престрашиш в страна с 1 милион заразени със СПИН. Нищо изненадващо в меката на контрастите. Черно-бялото лице на Украйна са големите градове – просто в провинцията часовникът е спрял някъде във времената, когато още не е имало часовници. Киев, Донецк, Одеса, Днепропетровск, Лвов, Харков, Севастопол – всички са арена на противоборството между два свята. Небостъргачите никнат покрай панелките като гъби, първокласните пътища са привилегия само за централните квартали. Всяка по-голяма гара, спирка или подлез е задължителен повод в съседство да изникне битпазар. Където всичко върви между 10 и 30 гривни (2-6 лева). От бельо до маркови часовници, съвършен фалшификат.
Един от небостъргачите в Донецк в близост до стадион "Донбас Арена" е собственост на сина на президента Виктор Янукович – също на име Виктор. Той притежава още един в града, а вероятно още десетина из страната. Оказва се, че Янукович-младши е деветият най-богат украинец, което означава, че наистина е много богат. "В Украйна богаташите се грижат добре за служителите си, но не и правителството. Янукович си живеят добре на гърба на народа. Друго нещо е Ринат Ахметов. Той е №1 по състояние, но няма да чуете лоша дума за него от никого", обяснява таксиджията Саша, за да подсили впечатленията, че е настроен про-Тимошенко. "Янукович е като руски мужик – прост, необразован мошеник. Бивш общ работник, издигнал се до върха на властта в размирните години. Тимошенко умее да общува, да убеждава. Има подход към хората", сваля окончателно картите шофьорът.
"Всеобщият любимец" Ринат Ахметов е виновникът за построяването на стадиона-красавец "Донбас Арена" през 2008 г. Благодетелят на Шахтьор Донецк хвърля 400 милиона евро, за да се получи наистина уникално съоръжение. Разположена в центъра на града, футболната перла единствена подсеща за голямото събитие в ден без мачове. След отпадането на Украйна в груповата фаза, за местните европейското първенство се превръща единствено в начин да припечелят. Трябва да признаем – твърде късно. Поляците бяха в час още преди началото на първенството. И взеха максимума...
Всъщност футболът в Украйна се свързва почти само с името Андрий Шевченко, ако не броим двата клубни мастодонта Динамо Киев и Шахтьор. Ликът на Шева наднича отвсякъде, а решението му да се откаже след края на Евро 2012, е сред горещите теми. Местните прогнозират, че ще подхване бизнес по примера на големите звезди на Шахтьор Донецк, "уредени" с някоя хубава пазарна ниша от Ахметов. Просто е – всичко става с връзки, дори на най-високо ниво. В Украйна общи правила няма, но никой не недоволства. Просто живее в своята половина от действителността.
Автор: Виктор Игнатов, пратеник на вестник "Преса" на Евро 2012
За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!
РегистрацияКоментари
30.06.2012 01:26
Браво добра статийка, и въпреки всичко като че ли пак са си по добре от нас...
29.06.2012 16:00
Тази статия е в типичен български стил ... Гледай чуждото ,не своето... Нима такситата не въртят чужденците ,излизащи от летищата, из цяла София или Варна само и само да припечелят малко пари?? Нима има голяма разлика между момите тук и там ???? Нима при нас в политиката всичко е на 6??? Нима при нас тези пазари не съществуват ??? Разликата ,която ще се открои ,ако се направи такава статия и за България ,ще е броя на ХИВ-позитивните...
29.06.2012 14:51
Mного гадно написан пасквил,няма нищо общо с футбола и със спорта
29.06.2012 14:39
Какъв е средния живот в България, ако въобще има такъв?