Усилията на УЕФА да стерилизира европейското първенство нанасят трайни последици върху футболната култура по стадионите. Озаптяването на хулиганите е похвална инициатива, но крайните мерки неизбежно водят до странични ефекти. Чистофайниците от Нион я докараха дотам, че дори традиционни дербита, пропити с история, емоции и страст, протичат в театрална обстановка. Щастливи майки пляскат във възторг от всеки тъч, а ако някой запали цигара, вече е престъпник. Англия - Франция и Испания - Италия бяха само част от примерите. Няколко шамаросани стюарди, бенгалски огън, хвърлен от хърватската агитка, и дежурната пиянска свада между руснаци и украинци на някаква гара регистрираха най-скучното начало на еврофинали в историята.
Така бе, докато не удари часът за Полша - Русия.
Този мач не просто върна мириса на футбол, но и

спомена за мъжките години в играта

Тогава, когато ходенето на стадиона бе опасно, но истинско изживяване. Тогава, когато футболът бе и политика, и история, и национална кауза.
40 хиляди руснаци навръх деня на федерацията щурмуваха полската столица, за да я превърнат в бойно поле. Стотици хиляди поляци ги чакаха, за да покажат колко ги мразят. И никакви мерки за сигурност, никакъв целофан от УЕФА нямаше как да прикрие враждата. Във Варшава се сблъскаха две нации, две съдби, две трагедии. А футболът бе сцената.
"Вяра, надежда, Жмуда." Заглавията в полската преса дни наред нажежаваха дербито до червено. Подготовката подмина под мотото "Второто чудо край Висла" - директна асоциация с легендарна битка между полската и руската армия през август 1920 г. край бреговете на великата река. Тогава 100-хилядната съветска войска трябвало да прегази местните отряди, но неочаквано била сразена. Почти век по-късно поляците истерично зовяха духа от онази героична победа. Ако някой от чужденците бе имал съмнения, в деня на двубоя те се изпариха - участието на полския тим на Евро 2012 се свеждаше до едно - победа над Русия. А гостуващата агитка бе пределно наясно с това.



Съвсем съзнателно руснаците спретнаха шествие от сърцето на Варшава до стадиона, уж по случай националния празник. Въпреки че първоначално получиха забрана от местните власти, хиляди гостуващи фенове се стълпиха пред Двореца на културата и поеха невъзмутимо по мост "Понятовски" над Висла. Оказа се, че кметът на Варшава в крайна сметка е дал зелена светлина. А

имперското самочувствие на руснаците

бе искрата, която подпали огъня.
3 часа преди началото на мача пред стадиона витаеше измамното впечатление, че всичко може би ще мине тихо и кротко. Група полски демонстранти дори бяха издигнали плакати: "Добре дошли в Полша, солидарни сме в борбата срещу КГБ и Путин" и "Анна Политковская - ние помним". Илюзиите обаче бързо се изпариха - началото на руския марш отприщи яростта от двете страни. Напрежението бе просмукано във въздуха и макар че руснаците безцеремонно продължаваха да се смесват с полските фенове, неизбежната развръзка приближаваше. "Полскаааа, червено-бели сме", даде началото на колизията. Започна се с кратък, но здрав побой, нанесен от местни хулигани върху запилели се в страничните улички руснаци. В следващите 2 часа мелетата се редуваха - също толкова кратки, но вледеняващи кръвта. В употреба влизаше всичко подръчно - бутилки, боксове, дръжки на знамена, камъни и т.н. "Качулки" изскачаха от всеки ъгъл, разбъркваха тълпата и също толкова бързо се оттегляха, за да оставят на редовата агитка да довърши работата. За известно време огромният булевард се превърна в бойно поле, на което никой не бе в безопасност. Отнесоха го и няколко чуждестранни журналисти, а намесата на полиция и жандармерия бе закъсняла. Органите на реда пробваха да отцепят руския поток с краткотраен ефект. Пред стадиона схватката продължи до момента, в който многохиляден полицейски кордон най-накрая раздели двете агитки.

Малцина си правеха илюзии - страшното тепърва предстоеше. На трибуните гостите наляха масло в огъня - по време на полския химн започнаха опъването на огромно знаме, изобразяващо руски воин с меч, готов да сече глави. Под него с 10-метрови букви се озъби надпис на английски: "This is Russia" (б.р. - Това е Русия).



Поляците обезумяха, но запазиха вендетата за по-късно. В тях се бореха желанието за мъст и опасенията да не се изложат  пред очите на света. Осъзнаваха, че инцидент по време на самия мач ще прати по дяволите усилията, хвърлени през последните 5 години. За първи път от началото на Евро 2012 на стадиона влязоха въоръжени до зъби полицаи. Оказа се, че е по сигнал за планирано нахлуване на руски провокатори на терена.

Срещата завърши без победител, но примирие не можеше да има. Навън мракът бе паднал. Започна се наново. Мелетата се простряха из целия център, но този път полицията бе подготвена. Въпреки това боевете продължиха до късно през нощта. Равносметката - 184 арестувани, сред които 156 поляци, 24 руснаци, испанец, унгарец и алжирец. 33 затворени в изтрезвителното. Десетина полицаи в болница. Потрошени бусове на жандармерията...
"Ако Полша продължи напред в турнира, може да стане още по-страшно. Нямаме намерение да въвеждаме военно положение, но ако трябва да съм честен -

дано не се срещнем с Германия", призна вчера сутринта говорителят на полското правителство Павел Граш.



Разбира се, и от двете страни се опитаха да прехвърлят вината на другия. Руската версия гласеше, че поляците са провокирали гостите с плакати "Веднъж със сърп, веднъж с чук, измитайте се, руски бандити!" Отговорът бе, че домакините са направили и невъзможното, за да осигурят нормалното протичане на мача, но руснаците всячески са се опитвали да наранят националната им гордост.



Първата драматична нощ на европейското вече е в историята. За радост всичко приключи без фатални инциденти. Тежките изводи обаче са за УЕФА и политиците - футболът продължава да е социален феномен, отдушник на всякакви човешки страсти - политически, религиозни, културни, исторически.
И винаги ще е така.

Автор: Виктор Игнатов, пратеник на "Преса" във Варшава