Изминалият сезон в Серия А беше един от най-забележителните в историята на Калчото. Бяха подобрени много значими рекорди, а титлата попадна в ръцете на отбор, който бе завършил на седмо място в последните две години. Един нападател стана първият футболист в историята италианското първенство, който е спечелил приза за топголмайстор за сезона с екипа на два различни клуба. Може би най-важният извод за местните фенове е фактът, че ядрото от състава на настоящия шампион е изградено от футболисти, които ще носят екипа на Скуадра адзура на предстоящото Евро 2012 година. Това със сигурност може да даде надежда на тифозите, че през това лято на Ботуша може да приветстват европейската титла за първи път от 1968 година насам.

Представяме ви идеалния отбор на сезон 2011/2012 в Серия А:

Тактическата постройка, която избрахме за тази селекция е 3-5-2. През последните години отборите на Удинезе и Наполи се представяха на изключително високо ниво, използвайки тази система. Позитивите на играта с наситена халфова линия бе видяна и от наставика на Ювентус Антонио Конте, който от ноември насам често подреждаше своя тим по подобен начин и в крайна сметка резултатите доказаха, че това е било мъдро решение.

Вратар: Джанлуиджи Буфон (Ювентус) – Би било престъпление страж, който е запазил вратата си суха в 21 мача, да не е част от идеалния отбор. Когато пък става въпрос за Буфон, е ясно, че той е синоним на перфектността и класата във вратарското изкуство. Факт е, че в много от мачовете на Юве през сезона националът на Италия бе оставян почти бе никаква работа, но когато трябваше да се намесва, Буфон се представи блестящо. Старата госпожа бе жестока в дерби мачовете, като Супермен бе герой за своя тим в два от тези двубои. Първо, той спаси дузпа на Франческо Тоти по време на гостуването на Юве в Рим на Рома. Мачът завърши наравно 1:1 и торинци успяха да запазят непобедимия си рекорд, който можеше да бъде разбит на пух и прах, ако Принцът на Рим бе матирал Буфон от бялата точка. В началото на април пък Буфон отчая нападението на Интер през първото полувреме на Дербито на Италия. Нерадзурите доминираха преди почивката и имаха няколко чисти положения, но във всички тези слуаи стражът реагира с прецизност. Това вдъхна самочувствие на неговите съотборници, които впоследствие победиха с 2:0.

Защитник: Джорджо Киелини (Ювентус) – Киелини стартира сезона като централен защитник в схема 4-4-2, после бе преместен като ляв бек в 4-3-3, а след това върнат в сърцето на отбраната на Юве в схема 3-5-2. На който и пост да се подвизаваше, левичарят вдъхваше стабилност сред своите съотборници и страх в противника. Наставникът на Наполи Валтер Мацари заяви след мача срещу бианконерите в Торино, че Киелини е човек, който може да пази персонално цял отбор. Това е най-точното определение за защитника, който е готов да спечели всяка спорна топка и да се хвърля самопожертвователно в единоборства, дори когато трудно вижда топката от поредната аркада, напояваща фланелката му с кръв. Киелини е особено обичан от тифозите на Юве заради своята привързаност към клуба и безкомпромисност спрямо съпериниците. Бранителят вкара два гола през изминалия сезон. Първият бе във вратата на Рома през есента, а вторият по време на домакинския мач с Катания, който бианконерите спечелиха с 3:1.

Защитник: Леонардо Бонучи (Ювентус) – Юношата на Интер е друг от хората, създали най-силната защита в историята на Серия А. Юве счупи всички рекорди, допускайки само 20 гола в 38 мача през изминалата кампания и Бонучи допренесе много затова. Освен с добрата си игра с глава и силата си в играта един на един, бранителят участваше дейно и в изнасянето на топката, като с негова асистенция бе открит резултатът в мача срещу Каляри на 6-ти май. Бонучи успя да се разпише и три пъти в противниковите врати, като един от тези му голове бе записан на името на Мирко Вучинич. Преди началото на сезона специалисти и фенове смятаха, че Бони ще е резерва на Барцали и Киелини, но вместо това Конте направи така, че и тримата се превърнаха в неизменна част от неговия титулярен състав.

Защитник: Андреа Барзали (Ювентус) – 31-годишният бранител подписа с Юве през януари 2011 година, като той струваше на ръководството на торинци едва половин милион евро. Веднага след трансфера си Барцали намери място в стартовата единадесеторка на тима и с изявите си бетонира своето място. Ако Бонучи и Киелини са представители на по-варварския стил на игра в защита, то Барцали е един от символите на елегантността в отбранителните действия. По начина, по който умее да чете играта и да предвижда противниковите ходове, бившият футболист на Палермо напомня на величия като Паоло Малдини и Фабио Канаваро. Барзали е и човекът, който внася спокойствие в защитата на Юве. В случаите, в които агресивността на Бонучи и Киелини ги остави извън позиция, Барзали винаги успява с прецизност да подсигури и по този начин да предоврати опасност пред вратата на Буфон.

Ляв халф-бек: Пабло Армеро (Удинезе) – Колумбиецът е невероятно откритие на скаутите на фриуланите. Армеро бе закупен от Удинезе за 1,2 милиона евро, а е сигурно, че ще бъде продаден поне за десет пъти по-голяма сума. Поливалентността на играча го прави много ценен за отбора на Франческо Гуидолин. Армеро може да играе и като защитник, и като халф, а също така и зад нападателя. За втори пореден сезон колумбиецът играе основна роля за това Удинезе да си извоюва място в зона Шампионска лига. Приносът на Армеро може да се докаже най-лесно, като се използва сухата статистика. През изминалия сезон той е направил 12 асистенции, като по този показател отстъпва само на Андреа Пирло в Серия А. Медиите в Италия прогнозират, че Армеро ще напусне Удинезе през лятото, като за момента се смята, че колумбиецът е желан най-силно от друг отбор, който играе в черно-бяло райе.

Десен халф-бек: Кристиан Маджо (Наполи) – С представянето си в последните два сезона Маджо си спечели място в националния отбор на Италия. Когато той е на терена, от десния фланг на атаката на Наполи винаги се развиват опасни атаки. Бързината на Маджо, съчетана с неговата комбинативност го правят изключително важна част от състава на Валтер Мацари. Десният халф-бек се представи блестящо и в двубоите на Наполи от Шампионската лига. Въпреки че южняците завършиха на пето място в Серия А през изминалия сезон, Маджо бе много постоянен в мачовете на тима, като безспорен пример за неговата класа бе победата на Наполи с 3:0 като гост на Интер през есента. Тогава бившият играч на Сампордия разкъса на няколко пъти отбраната на нерадзурите, вкарвайки един гол и спечелвайки дузпа за своя отбор.

Плеймейкър: Андреа Пирло (Ювентус) – Безспорно това е най-силният трансфер на лято 2011. Пирло подписа с Юве като свободен агент, след като от Милан решиха, че не се нуждаят повече от услугите му. Самият футболист обясни, че основната причина да напусне „Сан Сиро” е била проявеното неуважение от страна на треньора Масимилиано Алегри към него. Специалистът искал да използва разбивачи като Ван Бомел и Амброзини пред отбраната си и индиректно обяснил, че Пирло не му е нужен. За сметка на това Антонио Конте, очевидно повлиян от Анчелоти и Липи в това му хрумване, изгради отбора си около Пирло и това даде резултат. Заради дългокосия плеймейкър Юве загърби схемата 4-4-2 и заигра с 4-3-3, а по-късно и с 3-5-2, като и в двата случая Пирло получаваше задачата да изнася топката и да дърпа конците в атаките на бианконерите. В крайна сметка Андреа Пирло завърши кампанията с 13 асистенции и три гола, като е ненадминат по първия показател в Калчото. Нещо повече халфът направи 3134 успешни паса през изминалия сезон, което го нарежда дори пред Шави Ернандес. Като се има в предвид и, че Пирло е създал над 100 чисти голови положения за бианконерите през първата си година в клуба, става ясно колко фундаментален е той за Юве. „Когато гледам Пирло, се убеждавам, че Господ съществува”, заяви Джанлуиджи Буфон след първия мач на Ювентус за сезона. Повече думи са излишни.

Централен полузащитник: Артуро Видал (Ювентус) – Чилиецът дойде в Юве за сумата от десет милиона евро и се превърна в една от причините Антонио Конте да залага на наситена халфова лания. Видал се аклиматизира изключително бързо към футбола в Серия А, като вкара хубав гол още в дебюта си срещу Парма. След това чилиецът продължи да играе все по-добре и се превърна в безкомпромисен бодигард на Андреа Пирло. Когато се случеше плеймейкърът да изгуби топката, Видал се стрелваше като гневен питбул в краката на противниковите футболисти и връщаше топката във владение на Юве. Старата госпожа не е имала подобен играч в редиците си от времето на Едгар Давидс. От друга страна, Видал демонстрира, че е умее да дава решителни пасове (справка асистенцията за Дел Пиеро в дербито с Интер) , а също така и да вкарва голове. Бившият футболист на Байер Леверкузен се разписа седем пъти в Серия А през изминалия сезон, като гневът му бе усетен най-силно от Рома и Наполи при техните визити в Торино.

Централен полузащитник: Клаудио Маркизио (Ювентус) – Преди началото на сезон 2011/2012 медии и специалисти в Италия смятаха, че е време Малкия Принц да бъде продаден от Юве, тъй като не може да предложи нищо повече от сърцата игра за родния си клуб. Генералният директор на тима Джузепе Марота защити Маркизио, а Антонио Конте отсече, че халфът е основна част от плановете му. Оказа се, че ръководителите на Юве не са сбъркали. Маркизио стартира ударно сезона, вкарвайки общо три гола в есенните сблъсъци срещу Милан и Интер, като и в двата мача Юве постигна победи. Ил Принчипино показа огромно израстване покрай Андреа Пирло, а също така очевидно се видя, че Маркизио се чувства перфектно в тактическа схема, която му позволява да се включва свободно в нападението на своя отбор. В крайна сметка юношата на Юве завърши сезона с десет гола във всички турнири и след като спечели Скудетото, сега ще се надява да помогне на Италия да стане европейски шампион.

Нападател: Златан Ибрахимович (Милан) – Като се изключи фактът, че росонерите завършиха сезона само с калъфки, това бе изключително силна година за Ибра. Шведът за втора поредна кампания бе лидерът на Милан и донесе много точки в актива на тима с решителни попадения. Таранът стана голмайстор номер едно в Серия А за изминалия сезон, отбелязвайки 28 попадения, като в десет от тези случаи, той се разписа от бялата точка. Ибра също така демонстрира класата си и в турнира на Шампионската лига, където изведе Милан до четвъртфинал. Много силни бяха изявите на нападателя в мачовете на росонерите от груповата фаза и на осминафинала срещу Арсенал. За първи път от осем години Ибрахимович не става шампион с клуба, в който играе. Със сигурност вината за това, че Милан остана втори, не е негова, напротив. През по-голямата част от времето шведът дърпаше росонерите нагоре, но множеството контузии в лагера на миланския гранд попречиха на отбора да разкрие пълния си потенциал.

Нападател: Единсон Кавани (Наполи) – Уругваецът е пример за убийствен инстинкт пред гола. Ако рядко сте го наблюдавали в действие, цифрите говорят достатъчно за това колко добър е Кавани. 49 гола за последните две години на острието в Серия А. През сезон 2011/2012 Кавани отбеляза общо 32 гола във всички турнири, като пет от тях бяха вкарани в Шампионската лига, а четири в турнира за Купата на Италия. Само Ибрахимович и Диего Милито са пред уругваеца в листата на топголмайсторите, но трябва да се отбележи, че голяма част от головете на шведа и аржентинеца са след дузпи, докато Кавани се е разписвал от бялата точка само на три пъти в Серия А през изминалата кампания. Нападателят не успя да помогне на Наполи да се класира в зона Шампионска лига, но сега се надява да изведе тима до спечелване на турнира за Купата на Италия.

Треньор: Антонио Конте (Ювентус) – Това, което направи Конте с Юве през сезон 2011/2012 може да се определи само по един начин, чудо. Специалистът бе посрещнат с известна доза скептицизъм от хората, които вярваха, че на бианконерите им е нужен по-опитен треньор, за да се върнат в борбата за Скудетото. Преди началото на сезона репортерите настоятелно питаха Конте за неговата любима схема 4-2-4. Той все отвръщаше, че да него за важни футболните принципи, а не цифрите. Тогава това звучеше като демагогия, като отбягване на същността на питането. След първите мачове на Юве от Серия А обаче, стана ясно, че треньорът на Старата госпожа е казвал истината. Торинци усвоиха идеята, че с постоянно владение на топката един отбор доминира и има по-голям шанс да спечели. Статистиката в края на сезона показва, че Ювентус е владял топката средно в 62,5% в своите мачове от шампионата. Само Барселона (70%) и Байерн Мюнхен (65%) са пред торинци по тези показатели. Оттук следва и фактът, че Ювентус е отборът, който отправя най-удари към противниковата врата средно на мач от всички останали в Европа (по 19 шута средно на мач). Със сигурност достигането до тези показатели се дължи най-вече на работата на треньора. Но Конте постигна много повече – 38 мача мача без загуба за един сезон в Серия А е историческо постижение, което само може да бъде изравненно от други, но не и надминато. Конте спечели Скудетото, в края на седмицата може да триумфира с дубъл, а следващата цел пред него е Шампионската лига.