Използвана от голяма част от отборите в Германия схема 4-2-3-1 – и Борусия Дортмунд, и Байерн и Шалке 04 играят по нея. Също както Щутгарт и Байер Леверкузен. Другите отбори в Топ 7 – Борусия Мьонхенгладбах и Хановер практикуваха по-често 4-4-2, което би дало място на Гомес или Хунтелаар в състава за сметка на Швайнщайгер или Кел.
Треньор: Лусиен Фавр.
За една календарна година Борусия Мьонхенгладбах измина пътя от отбор, играл на плейоф за оставане в Първа Бундеслига до четвърти в класирането. И то с изключително ограничен избор на футболисти (23-а състезатели записаха срещи през сезона, като осемте от тях с най-малко събраха общо 22 мача), по-голямата част от които блестят най-вече с желанието и раздаването си. При това Гладбах имаше мачове, в които играта по-нищо не отстъпваше на тази на жълто-черните от Дортмунд, които се считат за еталон за красив и печеливш футбол в Германия.

► Вратар: Марк-Андре тер Щеген (Борусия Мьонхенгладбах )
Младият страж на Гладбах не успя да завърши като вратарят, допуснал най-малко голове през сезона, но пък за разлика от Мануел Нойер не допусна и неговите фрапиращи грешки (особено в директните мачове между Байерн и Борусия). Освен това Тер Стеген има по-малко опит от Нойер, но пък процентът на отразените удари и спасени положения при него е по-висок. А и е сигурно, че ако не бяха неговите изяви, Гладбах нямаше да може с едва 49 вкарани гола да стигне до четвъртото място.

► Десен защитник: Лукаш Пишчек (Борусия Дортмунд)
Без никакво съмнение, най-постоянният бранител този сезон. Дори и тогава, когато Борусия имаше проблеми в началото на сезона, те не бяха през неговата зона, а от статични положения и отляво. Пишчек винаги е правил впечатление на играч, който е неуморим, но през този сезон добави финес и повече мисъл в действията си. А и се справи отлично и в атака – осем асистенции и четири гола, но изключително важни – победното попадение в Майнц, което сложи началото на серията от 28 мача без загуба, изравнителния гол в Щутгарт за 1:1, изравнителният гол в Кьолн при разгромното 6:1 и изравнителният гол в Гелзенкирхен при победата с 2:1 над Шалке 04 – едно от най-красивите попадения този сезон.

► Централен защитник: Матс Хумелс(Борусия Дортмунд)
В началото на сезона, когато Гюндоган все още не можеше да замести успешно Шахин, изглеждаше така, сякаш партньорството между Хумелс и Суботич е далеч от нивото, което изведе Борусия до титлата, но с времето двамата централни бранители отново го постигнаха. И дори повече – новата роля на Хумелс включва изнасяне на топката - понякога дори в полето на съперника - и дейно участие в контраатаките. Е, не чак толкова често, както когато е бил нападател в началото на кариерата си, но добрият му контрол и техника му позволят да се чувства комфортно и по-далеч от своето собствено наказателно поле.

► Централен: Данте Коща (Борусия Мьонхенгладбах )
Печели в конкуренцията на Суботич и Бадщубер, защото бе по-постоянен. И изчисти играта си от ненужни рискове и глупави включвания в атака. Пък и за бразилец бе безкомпромисен, когато се налагаше. Факт е, че за първи сезон, откакто в е Гладбах не успя да отбележи гол, но пък за сметка на това отборът му допусна толкова малко, че всичко друго остана на заден план. А и за централен защитник, движението му по терена е забележително – едва четирима други играчи на Борусия пробягаха по-голяма дистанция от него през сезона. Но нито един няма толкова направени подавания – единственият в клуба, минал границата от 2000.

► Ляв защитник: Филип Даемс (Борусия Мьонхенгладбах)
Шмелцер направи слаб сезон, според стандарта, който сам постави, а Филип Лам игра и отдясно. Кристиан Фухс пък продължава да изглежда по-добър в атака, отколкото в защита и поради тази причина позицията е за капитана на Гладбах. Белгийският национал изпусна 270 минути през сезона, но по-впечатляващият факт е, че продължава да е изключително коректен – само 25 извършени нарушения, но при близо 60 процента спечелени единоборства. А и да изпревариш Марко Ройс и по брой подавания и по процент точност не е никак лошо постижение.

► Вътрешен халф: Бастиан Швайнщайгер (Байерн Мюнхен)
Байерн може и да има много индивидуален талант, но когато Швайнщайгер отсъства, липсва фигурата, която обединява личностите в едно цяло. Липсва и човекът, който не спира да тича между наказателните полета и който знае, къде трябва да бъде, когато баварците се нуждаят от него – къде трябва да се подложи крак, да се извърши нарушение или да се пробие в празното пространство. Чисто статистически, сезонът не бе много силен за Швайнщайгер, но без него Байерн изглежда слаб и уязвим.

► Вътрешен халф: Себастиан Кел (Борусия Дортмунд)
След успешната защита на титлата треньорът на Борусия Юрген Клоп каза, че това е бил трофеят на капитана. И наистина има защо – все пак в предишния сезон той изигра само шест мача. Но през този Кел се върна към най-добрите си години, макар че заради невероятния офанзивен футбол на Борусия, това което той правеше, най-често оставаше невидимо. Но едва ли е случайно, че най-силните му мачове бяха срещу Байерн и Шалке 04 – отбори, които все пак опитват да нападат малко повече.

► Отдясно: Марко Ройс (Борусия Мьонхенгладбах)
Франк Рибери и Якуб Блашчиковски може и да са по-достойни специално за тази позиция, но без Ройс, който играеше навсякъде в атаката на Борусия Мьонхенгладбах, нямаше да станем свидетели на една от историите на сезона. Защото той сам направи това, което не успяха тимове с много повече ресурси и фигури като Щутгарт и Байер Леверкузен. Ройс вкара 18 попадения и добави още 11 асистенции – тоест той има участие в повече от половината голове на Гладбах през сезона. Той бе и човекът, благодарение на когото останалите играчи на Борусия повярваха, че могат от отбор, борещ се за оцеляване, да се превърнат в отбор, който се бори за титлата.

► Зад нападателя: Шиниджи Кагава (Борусия Дортмунд)
Първата японска суперзвезда на Бундеслигата се справи повече от добре в първия си пълен сезон. Макар че в началото и той, както целият отбор, изглеждаше неуверен. Първият му гол дойде при последната загуба на Борусия – 1:2 срещу Хановер в шестия кръг, но после бавно и методично започна да трупа попадения и асистенции, за да събере участие в 24 гола за своя тим. По-важни за Борусия обаче изглеждат енергията и настроението, с които играе. Както и перфектното му разбирателство с Левандовски. Благодарение и на което през втората половина от сезона, когато Марио Гьотце бе контузен, неговата липса не се усети въобще.

► Отляво: Франк Рибери (Байерн Мюнхен)
Забележително представяне на французина, ако изключим едно-две нервни избухвания. Не само чисто статистически, а и заради фактът, че имаше случаи, в които сам измъкваше Байерн от тежки ситуации – например в двата мача срещу Шалке (и двата спечелени с 2:0) той записа две попадения и две асистенции. Рибери постави и нов рекорд на Бундеслигата – на три пъти през сезона направи по три голови паса, което дори и за толкова резултатно първенство, си е забележително постижение.

Централен нападател: Роберт Левандовски (Борусия Дортмунд)
Най-силно развилият се нападател през този сезон. Головите машини Марио Гомес и Клаас Ян-Хунтелаар може и да реализираха повече попадения, а холандецът има дори и повече асистенции, но нито един от тях не е толкова важен в отборната работа, колкото полският национал. Левандовски е невероятно добър и с лице, и с гръб към вратата, много по-прецизен в пасовете си, а и заради по-добрата си техника се чувства комфортно и по фланговете, а и ако трябва да играе зад Бариос – нещо, което не се получава при Гомес и Хунтелаар.

Автор: Петър Хераков