Промяната ще бъде скромна, почти незабележима. Всъщност, тя дори може да бъде пропусната, особено от онези, които не се интересуват. Но за тези, които обичат Борусия Дортмунд, нещо се промени завинаги. Този екип, който не може да бъде сбъркан с нито един друг, вече ще бъде различен. За тях – 80-те хиляди на всеки един мач на „Вестфаленщадион” и хилядите други, гледащи пред телевизорите, втората звезда над емблемата е заслужената награда за поредния сезон на пълна доминация.

Всъщност израстването на ентусиастите на Юрген Клоп от отбор, играещ добре, до претендент за титлата, шампион и тим, защитил трофея си, може да бъде добре проследено през коментарите на Ули Хьонес през последните две години. Но едва ли има нужда. Просто трябва да бъдат изгледани няколко мача на Борусия, за да си паднеш по тоталния футбол на Клоп. Макар че в началото на сезона той изглеждаше загубен. Жълто-черните започнаха отчайващо – три загуби в първите шест кръга и явно не съумяваха да се справят с битките на три фронта. Бариос се върна контузен от Копа Америка, а Кагава, Гьотце и Левандовски играеха така, сякаш се виждат за първи път. Може и така да е било – просто да са имали нужда от време. Но когато се сработиха, вече нямаше спиране. Хановер бе последният отбор, победил Борусия. И това се случи в шестия кръг. После започнаха головете и асистенциите на Левандовски, а неговият синхрон с Кагава стана толкова добър, че Бариос, чиито голове донесоха първата титла, се превърна в зрител и съвсем скоро ще поеме по Пътя на коприната.

Но проблемът не трябваше да се головете. Проблемът трябваше да е напускането на Нури Шахин (всъщност, кой беше той). Но се оказа, че Шахин има нужда от Дортмунд, а не обратното. Но да, в началото бе трудно – Гюндоган не си пасна с Кел и се наложи Бендер да си партнира с капитана – тоест двама дефанзивни халфове, което пък даде повече свобода на Суботич и Хумелс. За няколко месеца новата схема вече бе изпипана до такава степен, че дори и контузията на Марио Гьотце – вкарал победния гол срещу Байерн в Мюнхен - не промени нищо. Борусия беше лидер без три от перлите от миналия сезон – Шахин, Бариос и Гьотце. Но пък и заместниците им се справяха перфектно – Блашчиковски блестеше, но дори по-силно от него това правеха Пишчек и Шмелцер. Крайните защитници добавиха неочакван финес към изключителната си активност, като дори започнаха да изпълняват статични положения, а при 6:1 над Кьолн изравнителният гол бе реализиран от Пишчек след асистенция на Шмелцер.

Но това не всичко. Борусия продължава да пресира така, все едно на терена е Барселона. Да, липсва стила на шедьовъра, който рисуват Меси и компания, но жълто-черните наказват всяка грешка. Клоп направи отбор, който е починен на класическите германски футболни добродетели и именно тимът е звездата, а не отделните футболисти. Но освен това неговият отбор умело се адаптира. И може би това е последното парченце от пъзела на успеха. Или поне докато на юг не се заемат още по-сериозно с плановете за сваляне на Борусия от трона. Защото в Байерн знаят, че три години без титла са твърде много. Дори повече – в първенство, където има един крал и много принцове, които от време на време получават шанса да си поиграят на фаворит, няма място за постоянен втори властелин. Но за да има интрига, баварците трябва да намерят начин да разбият вътрешното единство в Дортмунд - и то не опитвайки се да контузят от смях след поредната порция разменени удари между футболисти от Мюнхен. Защото дори и Йоаким Льов обясни, че е изключително впечатлен от начина, по който функционира Борусия като клуб. „Отлична работа на Юрген Клоп и много страст и отдаденост от футболистите. Има някакво особено чувство на задружност между треньорът, отборът, официалните лица и феновете”, каза Льов. И той е прав. Затова и титлата принадлежи на всички тях.

Да, сила, но само в Германия, ще кажат скептиците. Босът Ханс-Йоаким Вацке също го отбеляза след празненствата по случай титлата: „Горчивата хапка е представянето ни в Европа. Но ние си научихме урока”. В това никой не се съмнява. А и историята е подобна – след двете титли с Отмар Хитцфелд през 1995-а и 1996-а, дойде и незабравимият финал с Ювентус в Шампионската лига. Разбира се, подобна хапка изглежда твърде голяма, особено на фона на желанието на Кагава да напусне. Но кой знае – в Играта на тронове всичко се мени много бързо. А през миналия сезон никой не успя да се противопостави на Борусия – тимът единствен победи всеки един съперник поне по веднъж, направи дубъл над Байерн и Шалке 04 и взе четири точки срещу Гладбах. И не случайно е на път да направи най-силният сезон въобще в историята на Бундеслигата.