Първото Европейско първенство по футбол се провежда през 1960 г., като финалната фаза е с домакин Франция. От 6 до 10 юли в Париж и Марсилия четири отбора се борят за купа "Анри Делоне". Това са: СССР, Югославия, Чехословакия и Франция. След много тежък и резултатен мач в единия полуфинал, Югославия отстранява домакина с резултат 5:4 и се класира за финала на "Парк де Пренс", където ги чака тимът на СССР, елиминирал по категоричен начин Чехословакия с 3:0. "Плавите" правят много здрав двубой с "червената армия", в който се стига до продължения, след като редовното време приключва при резултат 1:1. Легендата на съветския футбол Виктор Понеделник носи трофея с гола си в 113-та минута. По този начин СССР триумфира като първия европейски шампион.

Във финалната среща участие взимат редица класни футболисти, а една от най-запомнящите се фигури на терена е Драгослав Шекуларац. За мнозина сръбски фенове (голямата част от тях, разбира се, фенове на Цървена звезда) Шеки е най-добрият футболист за всички времена на Сърбия/Югославия, а някои стигат и по-далеч в определенията си за него, обявявайки го и за най-добър на Балканския полуостров. Естествено, това твърдение няма как да е вярно, тъй като съседна България си има Христо Стоичков, но това в никакъв случай не прави Шеки по-незначителна звезда.

Драгослав Шекуларац е роден на 8 ноември 1937 г. в Щип, Югославия (дн. Република Македония). Баща му Богослав е от сръбски произход, а майка му Донка - от македонски. Когато е още бебе, семейството му се мести в Белград, където баща му започва работа в Министерството на правосъдието (той е адвокат по професия). Именно в столицата Шеки прави първите си стъпки като футболист в детско-юношеската школа на Цървена звезда.

Шекуларац дебютира за мъжкия тим на "червено-белите" на 6 март 1955 г., но по това време сезонът е към края си и халфът записва само още един мач до края му.

През сезон 1955/56 Шеки вече е основна част от състава, завоювал титлата в първенството, вкарва и седем гола, като мнозина специалисти му предричат бляскаво бъдеще.           
    
В началото на следващата кампания бъдещата легенда вече е направил дебюта си за националния отбор, като пътува с него и за Олимпиадата в Мелбърн, провела се през 1956. Паралелно с изявите си на международно ниво, Шеки помага изключително много на Звезда да завоюва поредната си титла на Югославия и да достигне до полуфинал за КЕШ срещу италианския Фиорентина. 

След успеха на международно ниво, треньорът на "червено-белите" Милован Чирич получава оферта от италианския Лацио, която той приема и начело на Звезда застава Миша Павич, специалистът, който тренира Драгослав в юношеските формации на Цървена звезда. Във въпросната кампания, когато тази смяна става факт, Шеки е преследван от контузии и пропуска почти половината сезон. 

Следващият обаче е доста по-успешен и въпреки че отново контузии тормозят халфа, Шеки спомага за дубъл на Цървена звезда (титла и Купа на страната).

За живата легенда на югославския футбол се разказват безброй истории, част от тях истински, други - доста преувеличени.

Често той е определян от журналистите в западната ни съседка като "суетен", "самовлюбен", търсещ да бъде винаги център на внимание, независимо на каква цена. Разбира се, не се пестят и суперлативи, като същите тези медии, които го критикуват, го и възхваляват до небесата.

Една от любопитните случки, свързана с Шеки, е точно, когато той прави дебюта си за Звезда. Запитан кой е най-добрият футболист в света, Шекуларац отговаря без никакво притеснение и въпреки крехката си възраст: "В света има само двама големи футболисти - Ди Стефано и... Шекуларац. Може би, за да не бъде разбран чак толкова грешно добавя: "Хайде от мен да мине - пиши и Пушкаш!"

Когато дебютира за Карслруе в мач срещу Щутгарт, Драгослав Шекуларац прави отличен мач и почти отказва от състезателна кариера защитника, пазещ го в двубоя. През първата част Шеки на няколко пъти финтира играча на "швабите", поставяйки го в доста комични ситуации, които предизвикват смях по трибуните. Разочарован и с наранено самочувствие, защитникът влиза в съблекалнята на КСК и съвсем категорично заявява на Шекуларац, че след като е играл срещу него само едно полувреме, е разбрал, че от него няма да стане футболист и моли Шеки да му подари футболните му обувки за спомен. На този призив Шекуларац невъзмутимо отвръща:
- Няма смисъл, момче, футболът се играе не с обувки, а с глава.

Друг, много показателен момент за голямото му его, е в дадено от него интервю пред в-к "Спорт" преди мача ЦДНА - Цървена звезда:

- Страшен е този Колев (б.а. Иван Колев). Той е най-добрият играч, който съм виждал.
- По-добър от Кочиш?
- По-добър!
- По-добър от Пушкаш?
- По-добър!
- По-добър от Стенли Матюс?
- Абе, хора, той дори и от мен е по-добър...

В дългата си и успешна футболна кариера Шеки оставя завинаги прекрасни спомени у феновете, като разбира се, у тези на Звезда те са най-ярки. Шекуларац е само един от петимата футболисти, удостоени с титлата "Звездина звезда" ( другите са Райко Митич; Драган Джаич; Владимир Петрович; Драган "Пикси" Стойкович, а единственият компромис, в който на цял отбор е дадено това отличие, е тимът на Люпко Петрович, спечелил КЕШ през 1991 г.). След като преминава през редица отбори, Шекуларац се пробва и като трньор и директор в няколко клубове, но без особен успех. В националния отбор записва 40 мача, участва на два Мондиала (1958,1962). Сребърен медалист от Олимпиадата в Мелбърн (1956) и Евро 1960. В историята на югославския футбол той остава като един от най-техничните играчи, с отличен поглед върху играта.