В мач без значение за класирането в група G от квалификациите за Евро 2008 на стадион "Васил Левски" един срещу друг се изправиха отборите на България и Румъния. Словесната престрелка разразила се седмици по-рано между футболистите от двата отбора все пак успя да наелектризира обстановката около мача.

Димитър Пенев беше избрал офанзивна схема. На вратата застана Димитър Иванков, като бекове играеха Живко Миланов и Петър Занев, а централната двойка защитници се формираше от Игор Томашич и Александър Тунчев. В центъра на терена играеха Стилян Петров, Велизар Димитров и Благой Георгиев. Головете се очакваха от двете крила Мартин Петров и Христо Йовов, а единствен чист нападател беше Димитър Бербатов.
От отсрещната страна Виктор Пицурка постави следните единадесет : вратар  Лобонт, в отбрана бяха Огарару, Гоян, Тамаш, Рат, в центъра на терена бяха поставени Кодреа, O. Петре, Николита, Киву, а напред действаха Мазилу и Никулае.

Още в самото начало родните футболисти зарадваха, премръзналите осем хиляди фена на стадиона, решили да подкрепят и днес националния отбор. Прецизно центриране отляво на Мартин Петров, намери влизащия на скорост Велизар Димитров и той от около 5-6 метра разстреля Лобонт след удар с глава за 1:0.

След гола се върнахме в нашето поле и оставихме инициативата на гостите. Това им даде шанс да направят няколко опасни атака. Използваха дълги подавания, които често пъти заварваха централните защитници неподготвени. В 16-тата минута, гостите бяха близо до изравняването. След едно центриране, Никулае се озова на стрелкова позиция в нашето наказателно поне, но Иванков се беше пласирал добре и парира удара. След половин час игра власите получиха нова възможност за гол. Мазилу успя да овладее далечен пас, адресиран за него, навлезе в полето , но се засуети и българските бранители му отнеха топката. В 38-та минута Никулае отново застраши нашата врата. Този път след многоходова атака, той стреля от около 11 метра в горния десен ъгъл на Иванков, но стражът отказа и този път гостите. При 1-0 двата отбора се оттеглиха на почивката. Гостите бяха по-дейния състав, повечето възможности бяха за тях, но за наше щастие ги излъгахме и вкарахме решителен гол.

През второто полувреме бяхме по-концентрирани. Халфовете ни добре се противопоставяха на опонентите си от румънската средна линия, а синхрона между Томашич и Тунчев беше на по-високо ниво. Забелязваше се и отпускане в редиците на гостите, породено от липсата на мотивация в техния състав. След час игра Стилян Петров изпробва един от своите типични удари от далеч и накара Лобонт да показва качествата си.

Последваха минути на спокойна игра. Двата отбора прибягваха до атаки с къси пасове, а това ги лиши от каквато и да е изненада за противниковите защити. Раздвижването дойде чак в 76-та минута, когато Стилян Петров вместо да стреля опасно към румънската врата, се размина с топката. Малко по-късно се откри шанс и за Бербатов, но пасът към него беше малко по-дълъг и той не успя да го засече на опразнената врата.

По този начин срещата завърши 1-0 за нас. Може и да беше мач без значение, но "родните лъвове" бяха длъжни поне този път да ни зарадват. Може би заслужено пропускаме Евро\'08 на фона на цялостното положение на българския футбол, както и смяната на трима треньори за един квалификационен цикъл.

Единствено можем да съжаляваме за лесно пропуснатите точки в срещите с по-слабите противници - точки, които сега можеха да се окажат решаващи и днешния двубой да бъде нашата виза за Австрия и Швейцария. Всичко това остава в зоната на вероятностите и трябва да се гледа напред  към идващите световни квалификации, които се явяват последен шанс  това талантливо поколение да направи нещо значимо на голям футболен форум.