Прекалено много шум се вдигна в последните две години около нарушенията в италианския футбол: уговорени мачове, изваждане на отбори от серия "А", отнемане на точки преди началото на първенството и едно убийство на полицай през изминалата кампания. Черната хроника на Апенините е ужасяваща.

След като на 2-ри февруари в двубоя между Катания и Палермо бе убит полицай, правителството и футболната общественост в Италия решиха да вземат нещата в свои ръце. Очакваше се да има сериозни наказания и драстични мерки в защита правата на човека, защото дали си полицай или зрител ....  преди всичко си човек, а всеки човек има своите права, най - важното от които е правото да живее. Уви, това право бе отнето на инспектор Рачити, загинал именно по време на служба, охранявайки футболен мач. Не говорим за престрелка, за преследване на престъпници и т,н. Там, където всеки отива, за да избяга от ежедневието в продължение на 90 минути, гледайки своя любим отбор, там където два отбора в кръга на феърплея се стремят да зарадват хората по трибуните се случват такива събития като убийства на хора.

Не е тайна, че ултрасите в Италия са повече от крайни, но защо заради тях да загиват невинни хора, защо заради някой пиян или дрогиран "фен" на даден отбор да се губи човешки живот, толкова много ЗАЩО, а отговор няма.

Мерките, които бяха предприети тогава се оказаха временно явление и определено не решиха проблемите, защото малко повече от 9 месеца Италия бе разтърсена от ново убийство, това на привърженик на "римските орли".

Животът е игра с победители и победени, но в битката със смъртта никой не е излязъл победител. Поредното криминално деяние във футболните среди на Италия доказва това. Отнетият човешки живот няма да се върне, дори да бъде спряно цялото първенство. Сарди не би могъл да гледа отново мач на любимия си тим, дори да сложат снимката му на почетно място на стадиона на Лацио. Смъртта оставя непоправими белези в нашето ежедневие. Белези, които дори най-добрите пластични хирурзи не биха могли да прикрият. А всичко  можеше да е така различно!

Едно е сигурно, ще има драстични промени и в спортните наредби и в законите за футболното хулиганство, но сякаш тези промени ще дойдат твърде късно. Кому бе нужно смъртта на двама невинни човека, за да се стигне до тук? Нима трябваше да се случи най-лошото и то не еднократно, за да се размърдат най-висшите футболни служители в търсене спасение от този акт на не човещина?

Транспарантите подтикващи към насилие и боевете между футболните привърженици говорят красноречиво за човешката култура. Сега войната се пренесе на още един фронт, тази между фенове и полиция.

Каквото и да се изпише, каквото и да се каже от тук насетне е ясно, че трябва да се вземат строги мерки и то във възможно най-кратък срок, за да не станем свидетели на още убийства. Никой не би спечелил от загубата на човешки животи, било то на полицай или обикновен зрител. Живота продължава и само от нас самите, от нашата култура и морал зависи как ще го изживеем, защото утре може убития да си ти!