Ювентус остана единственият тим от водещите европейски първенства, който от старта на шампионата до Нова година не допусна загуба. На какво се дължи коренната промяна в отбора след няколкото трагични сезона? Дали "старата госпожа" се поучи от грешките си и отново узря за Скудетото? Емоционалният и всеотдаен Антонио Конте ли е магьосникът с вълшебната пръчица? Правилните играчи, които "бианконерите" привлякоха ли са в основата на силното представяне?

Може би от всичко по малко.

Изключително важна роля за успеха на Юве изигра факта, че Конте извади от "Епопеята на забравените" някой играчи и им вдъхна нов живот. № 1 сред футболистите, които изживяват "втора футболна младост", е Симоне Пепе. Бившият играч на Удинезе се превърна в твърд титуляр и отбеляза много важни голове. Може би Пепе се оказа в точното време на точното място и обстоятелствата до голяма степен му помогнаха. Ювентус привлече трима флангови футболисти (Естигарибия, Елия и Джакерини), но нямаше как някой от тях да се наложи веднага след трансфера си, без адаптация. Слабата форма на Красич също помогна на Пепе. Съдбата и Конте подадоха ръка на Симоне и той се отблагодари по най-добрия начин. Другият нарочен за гонене, който показа чудесна игра през настоящия сезон, е Леонардо Бонучи. Привлеченият от Бари бранител сформира страхотна двойка в центъра на защитата с Андреа Бардзали (друг играч, чийто трансфер бе поставен под съмнение). Всъщност, Конте показа на цяла Италия, че в крайна сметка футболистите, с които "старата госпожа" се провали няколко сезона, не са никак лоши играчи.

Голяма роля за успеха на "бианконерите" до момента изигра и факта, че грандът от Торино удари шестицата с почти всички нови попълнения.

Щефан Лихщайнер – проблемите на Юве в защита всъщност идваха от слабите бекове. "Старата госпожа" реши кардинално въпроса с десния бранител като привлече Лихщайнер от Лацио. Швейцарецът веднага пасна като дялан камък и се справи еднакво добре както в атака, така и в защита. Щефан доказа, че има и качествата, и самочувствието да бъде един от лидерите на Ювентус. Оценка: 6 от 6.

Мирко Вучинич – Шефовете на "бианконерите" дълго време се лутаха в опитите си да привлекат класен нападател и в крайна сметка взеха най-правилното решение. Вучинич пристигна в Торино и веднага загатна за неподражаемия си стил и възможности. Разбира се, мина време преди Конте да му намери най-подходящата позиция – не в центъра на атаката, а по лявото крило. За съжаление Мирко се контузи и пропусна 2-3 важни мача. Според мен обвиненията, че не вкарва, не са основателни. За Юве Вучинич е нещо като Бербатов за Юнайтед, само че сър Алекс не е от класата на Конте... Черногорецът не е футболист от типа на Матри и неговата задача не е да бележи във всеки мач. Аз лично му давам висока оценка. Оценка 5 от 6.

Андреа Пирло – халфът се оказа ненужен в Милан и Ювентус веднага се възползва. Лично аз съм изсипал не малко критики по адрес на Пирло, най-вече заради това, че не демонстрира достатъчно борбеност и с топка в крака действа сякаш "го дават на забавен кадър". Всъщност, истината е, че Андреа си е такъв и може би именно в това му е чарът. С Маркизио си паснаха идеално и се допълват. Оценка 5.5 от 6.

Артуро Видал – въпреки че Конте му гласува доверие, Артуро все още не е разкрил истинските си възможности. Видал е добро допълнение към ефективната халфова линия на Юве, но все още далеч не е ключов играч за отбора. Оценка 4 от 6.

Естигарибиа, Елиа, Джакерини – Някой специалисти и фенове побързаха да ги определят като трансферни грешки. Грешките обаче са на път да се окажат верни. Естигарибия получава все повече игрови минути от Конте. Парагваецът показа, че е на "ти" с тактическата дисциплина и изглежда добра алтернатива по левия фланг. Елиа тепърва ще се развива и доказва. Джакерини според мен няма класата да играе в Ювентус, но като че ли е един от любимците на треньора и ще получава шансове. Комплексната ми оценка за тримата е 5 от 6.

Много важна роля за успеха на "старата госпожа" изигра вариативността в състава. Конте започна с 4-2-4, мина пред 4-3-3, 4-2-3-1, 4-4-2 и завърши с 3-5-2 срещу Удинезе. Тактическите решения на младия наставник също се оправдаха. Киелини бе наложен като ляв бек – позиция, на която и преди е играл. От това обаче страда талант като Де Челие... Сериозен проблем пред наставника на "бианконерите". Вучинич бе преместен по левия фланг – също много добро решение. Конте води конкретна подготовка срещу всеки противник и в зависимост от това прави по 1-2 промени в състава. Засега стратегиите му се оказват правилни.

Логично възниква и въпросът за зимната селекция – има ли нужда Юве от подсилване. Според мен на тима е необходим само още един централен бранител и нищо повече. На останалите постове има конкуренция. По-скоро "старата госпожа" трябва да мисли за раздяла с някой ненужни играчи и в лагера на гранда от Торино със сигурност работят по този въпрос.

Длъжен съм да отбележа, че въпреки доброто представяне, "бианконерите" далеч не бяха перфектни в отделни мачове. Изпуснаха важни точки срещу Болоня и Дженоа у дома, а в мача с Наполи се представиха трагично преди почивката. Отборът обаче демонстрира огромно израстване и шампионски манталитет. Юве приема почти всички преки конкуренти за титлата през 2012, така че от тази гледна точка има предимство.

"Бианконерите" не бива да забравят как започна настоящата календарна година. Тимът се движеше що годе прилично в първенството и имаше шансове за участие в европейските турнири. Погромът у дома от Парма обаче дойде доста неочаквано и оттам всичко тръгна надолу. Този двубой трябва да бъде "обеца на ухото" за "старата госпожа". Идват наглед лесни, но коварни мачове с Лече и Каляри...

За финал искам да кажа, че според мен титлата не бива да бъде фикс идея за феновете на Ювентус. Дори и тимът да не стане шампион, това не е фатално. "Бианконерите" вече са състав с класа и облик. Скудетото ще дойде рано или късно.

Наскоро един фен на "старата госпожа" ми каза: "Отново имаме отбор, за който да ме боли, когато губи точки или не играе добре". Мисля, че точно това е най-важното!