Идва Нова година. Нова година, която носи нов луд късмет за родния футбол. Настъпват бързи, революционни промени. Сякаш докоснати с магическа пръчка, цъфваме и вързваме.

"Новото време" веднага се усеща от грандовете ни ЦСКА и Левски. "Червените" продават Зику през зимата, но осъществяват два топ-трансфера – купуват остриетата Гол Хуй и Курзалевски. "Сините", противно на правилото, че нов бардак със стари к...и не са прави, връщат в отбора Жоазиньо, Зе Соареш, Демба Нирен и Дембеле. Гонзо също обува бутонките и обещава, че ще изиграе още поне 10 сезона – най-добрите 10 в кариерата си! Мачът започва много лошо за Левски и "сините" губят на почивката с 0:6 след хеттрик на Гол Хуй и Курзалевски. През второто полувреме обаче се случва чудо. Жо и Зе вкарват по един, Нирен и Дембеле бележат по два и резултатът е изравнен! Тече 85-а минута. В игра се готви да влезе Гонзо. Иванов става от резервната скамейка, но твърде рязко и си удря главата в горния винкел на пейката. Смяната се забавя с около 5 минути, но въпреки това с кървава, бинтована глава, нападателят се появява на терена. В последната от дадените 3 минути продължение драмата става пълна. След центриране от корнер, Гонзо с глава разтриса страничния стълб... на осветлението на "Васил Левски", но топката рикошира, описва парабула като на Ван Бастен срещу СССР през 88-а и влиза във вратата – 7:6 за Левски. Каква поредна футболна драма!!! След двубоя босът на "сините" Тодор Батков възкликва: "Ейййй, Богу! Минахме през Жилина, Тампере, Бате, Казанската афера и какво ли още не, за да стигнем до този велик миг в нашата история! Оттук нататък вървим само нагоре и се борим за титлата". Да, но... не би.

Левски остава четвърти, а шампион е Лудогорец, въпреки че в края на сезона тимът от Разград едва удържа устрема на Калиакра и печели титлата чак в последния мач. Българският клубен футбол се изкачва стремглаво в класациите и вече е уважаван от всички, а отборите ни всяват страх на Стария континент. Барселона кани Лудогорец за контрола, но Ивайло Петев отказва да играе на разорана картофена нива като "Камп Ноу" и държи срещата да се проведе на ултра модерния стадион в Разград. Двубоят си върви, а край страничната линия Лео Меси си плаща по 500 000 евро на час и Бадема му обяснява точно как се играе "фалшива девятка". Контролата завършва 3:3 с два гола на Мишо Александров и един на шуменския Деко. "Каталунците" предлагат сделка – размяна Шоко за Шави, Иниеста и Дани Алвеш. Лудогорец са на път да се навият, но искат и едни 30-40 милиона отгоре ако може.

Революцията в родния ни футбол не подминава и националния отбор. Пренасяме се в 2014, където предсказанието на пророчицата Ванга още от САЩ 94, че на финала ще играят два отбора с буквата "Б", се сбъдва! На "Маракана" един срещу друг се изправят Бразилия и България. "Кариоките" са домакини на Мондиала и се точат за титла, но не знаят какво им готвят балканските "лъвове", предвождани от футболист № 1 Бойко Борисов и стратега Чичо Пенчо. Няколко дни преди мача нашите гледат култовия филм "Любимец 13" и на Пената му хрумва гениалната идея да намери двойници на всички 11 футболисти от "селесао". Речено-сторено! През граница нелегално от Столипиново, Филиповци, Факултето, и квартал Свобода в Шабла вкарваме копия на Робиньо, Роналдиньо, Сисиньо и всички останали "иньовци", които на външен вид са по-истински дори от истинските! Премиерът Борисов пък е уредил с Дилма Русев да изкупи всичкото кафе на Бразилия срещу един хеттрик на финала. Дянков, разбира се, е против, но в случая няма думата. Двубоят започва, нашите са във вихъра си и изумяват света, а феновете на домакините се чудят какво става с отбора им. Бат Бойко вкарва хеттрик още до почивката, а Бербатов, вече коментатор за BBC, се възмущава как и защо премиерът ни още не е получил "Златната топка" и "Златната обувка". През втората част мачът се доиграва, а българите бият с 5:0. Като награда "родните бразилци" получават правото да си гледат конете на терасата в новопостроения Блок 20 в Ямбол. След срещата Пенев заявява: "Те са Европейски шампиони на Южна Америка, но какво от това... виждате...", и преди да довърши вероятно най-гениалната част от своята мисъл, вече лети във въздуха, подхвърлян от футболистите. Какъв триумф!!! Дори Сашо Диков не успява да съзре конспирацията.

Драги ми Смехурко, с нашия футбол имаме два варианта – да се смеем или да плачен. Аз предпочитам да се смея. Надявам се, че и вие сте се забавлявали.