Ето къде започна доминацията на Манчестър Юнайтед в Европа (видео)

14:22
Ето къде започна доминацията на Манчестър Юнайтед в Европа (видео)
След като миналата седмица ви представихме една от легендарните победи на Барселона над Мачестър Юнайтед в Шампионската лига, днес ще ви припомним къде започна доминацията на „червените дяволи” в Европа. Годината е 1999, а градът е Торино.

На 21- и април се играе полуфиналът реванш от Шампионската лига, а възпитаниците на сър Алекс Фъргюсън гостуват на Ювентус. Първият мач на „Олд Трафорд” е завършил при резултат 1:1, като преди почивката италианците имат превъзходство и излизат напред в резултата след гол на Антонио Конте. След почивката доминира Юнайтед и Райън Гигс с глава дава надежди на своите преди реванша.


Интересен факт преди този мач е, че Юве е считан за фаворит, въпреки някои обстоятелства, които са твърдо против „Старата госпожа”. Най-голямата звезда на тима Алесандро Дел Пиеро е аут за почти целия сезон 1998-1999 със счупен крак, Марчело Липи се договаря да стане треньор на Интер и е уволнен от Лучано Моджи през януари 99, а за да бъдат нещата за „бианконерите” още по-зле, тяхното представяне в Серия А е ужасяващо и те завършват сезона на шесто място. От друга страна, в последните три сезона Ювентус винаги е абониран за място на финала на Шампионската лига и след първия мач с Юнайтед, специалистите смятат, че торинци почти са си осигурили билети за финала, който ще се играе на „Камп Ноу”.

Колкото до „червените дяволи”, по онова време сър Алекс вече е наложил в стартовия състав футболисти като братята Невил, Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Ники Бът, всички от школата на тима. Опитни стрелци като Дуайт Йорк, Анди Коул, Теди Шеингам и Оле Гунар Солскяер пък правят отбора страшилище за конкурентите във Висшата лига. Капитанът на тима Рой Кийн внася респект в центъра, Петер Шмайхел е на вратата, а Райън Гигс е неуморим по левия фланг. От доста време сър Алекс си мечтае да триумфира в Шампионската лига, но до тогава тимът му винаги остава в подножието на върха. През сезон 1996-1997 Юнайтед отпада на полуфинал от Борусия Дортмунд след две загуби с по 0:1, като в първия мач на „Олд Трафорд” момчетата на сър Алекс са по-добрият отбор на терена от първата до последната минута, но не успяват да пробият защитата на „жълто-черните”. На следващата година след мачовете от груповата фаза на турнира, Фърги пожелава Марчело Липи да се видят на финала в Амстердам. Дон Марчело е точен и води отбора си на уреденото място, но шотландският му колега не е там. Юнайтед отпада още на четвъртфиналите след среща с Монако и две равенства, като „монегаските” успяват да вкарат гол в „Театъра на мечтите”.

Друга подробност преди знаменития полуфинал на 21-и април 1999 година е, че в предишните два сезона Манчестър Юнайтед и Ювентус вече са се срещали четири пъти помежду си по време на мачове от груповата фаза на Шампионската лига. През сезон 1996-1997 Юве бие на два пъти с по 1:0. На следващата година мачът на „Олд Трафорд” между двата тима започва с гол на Дел Пиеро в 30-а секунда. После обаче, възпитаниците на Фърги се вдигат и вкарват три гола, а в последните минути Зинедин Зидан оформя крайното 3:2. В Торино Ювентус постига победа с гол на Филипо Индзаги в 84-а минута. Онзи успех класира италианците за следващата фаза на надпреварата.

Така преди знаменития полуфинал реванш на 21-и април футболистите на Юве влизат като фаворити и започват мача със самочувствие. В края на 90-е години италианските отбори имаха превъзходство над конкурентите си от Албиона и не малка вина за това имаше именно „Старата госпожа”. Новият наставник на „бианконерите” Карло Анчелоти използваше схема на игра с един изявен нападател в лицето на Филипо Индзаги, като сърцатият Антонио Конте действаше от втора позиция, а Зинедин Зидан бе получил свободна роля, за да може напълно да даде най-доброто, на което е способен. Като вътрешни полузащитници за торинци действаха Дешан, Давидс и Ди Ливио, които бяха ангажирани и с това да покриват крайните защитници Бириндели и Песото при техните включвания в атака. На вратата Юве в този мач пазеше Анджело Перуци, който след края на сезон 1998 – 1999 подписа с Интер. Централната двойка защитници на Юве пък бе Юлиано и Чиро Ферара.

За гостите големият отсъстващ е Райън Гигс, който не успява навреме да се излекува от контузия. Гари Невил заема обичайното си място на десния бек, а отляво е Денис Ъруин. Рони Йонсен партнира на Яп Стам в центъра на отбраната на англичаните. Халфовата линия е съставена от Бекъм, Бът, Кийн и Бломквист, а в нападението си партнират Йорк и Коул.

Обичайно феновете на футбола бяха свикнали да виждат „Стадио Деле Алпи” полупразен, но в онази пролетна вечер 69 000 хиляди екзалтирани тифози на „Старата госпожа” се бяха събрали, за да подкрепят своите любимци по пътя им към финала.

Въпреки страхливия подход на Карло Анчелоти към предстоящия двубой, „бианконерите” стартират със самочувствие. В седмата минута те получават правото да изпълнят корнер. Зидан пуска късо към Ди Ливио, който веднага му връща, а французинът с прецизно центриране намира Пипо Индзаги на втора греда. За нападателя, известен с перфектното си пласиране, не е трудно да чукне топката във вратата. „Деле Алпи” избухна, ювентинците предвкусват, че отново ще станат свидетели на полуфинал, в който най-титулуваният отбор на Апенините ще сгази своя съперник. През 1998 година Монако губи в Торино с 1:4, а през 1997 година със същия резултат е бит и Аякс. По-милостиви „бианконерите” са през 1996 година, когато на полуфиналния мач от Шампионската лига, игран в Торино, Нант си тръгва само с два гола пасив.

Не минават и четири минути и СуперПипо пак избухва. Песото му пуска пас по земя в коридор, Стам се опитва да блокира удара на Индзаги, но топката придобива странна траектория и прехвърля Шмайхел за 2:0.

В този момент всичко изглежда прекрасно за Юве, но тук се проявява факторът „Анчелоти”. Младият специалист преценява, че е напълно нормално да дръпне своя отбор в защита, нищо че от началото на срещата не са изминали и 15 минути. Така домакините отстъпват инициативата на своя опонент, а точно на това се е надявал и сър Алекс Фъргюсън.

„Червените дяволи” овладяват центъра, агресивният подход на Бът и Кийн стопира устрема на Зидан, а въпреки сърцата си игра Антонио Конте не е чист нападател и трудно успява да помогне на Индзаги в битката му с „големите момчета” Йонсен и Стам.

Така се стига до 24-а минута, когато след центриране от корнер на първа греда капитанът Рой Кийн скача по-високо от Зидан и препарира Перуци. Десет минути по-късно ирландецът изрязва както само той си знае Зизу и е декориран в жълто. Поради това Кийн пропуска финала в Каталуния. Но за момента това не е от първостепенно значение. Възпитаниците на Фърги летят по терена, като претъпката с централни полузащитници халфова линия на Юве оставя повече пространства за пробивите на Бекъм и Бломквист по двата фланга. В 35-а минута Спайс бой пробива по десния фланг и с прецизно центриране поставя топката на главата на Дуайт Йорк, който с глава прострелва Перуци – 2:2. Тук мачът буквално свършва, защото домакините са прекършени. Една треньорска грешка убива устрема на „Старата госпожа”, Анчелоти е победен в треньорския дуел с Фъргюсън.

След почивката Юве опитва да натисне, като на терена се появяват нападателите Хуан Еснайдер и Даниел Фонсека. В 61-а минута Пипо Индзаги дори успява да вкара трети гол, но попадението е отменено, тъй като деветката е бил в положение на засада. Тринадесет минути преди края на мача Пол Скоулс, който е влязъл като резерва през втората част, получава жълт картон за фаул срещу Дидие Дешан. Така рижият халф също е наказан за финала с Байерн Мюнхен. Към края Ювентус заиграва ва-банк и това дава перфектната възможност на гостите да ударят на контра. Йорк и Коул комбинират по перфектен начин, преди последният да забие топката във вратата на Перуци и да сложи точка на спора.

След това, историята е известна на всички. „Червените дяволи” триумфират на финала по не по-малко драматичен начин. Но моментът на доминацията на Манчестър Юнайтед в Европа започва на 21-и април, когато възпитаниците на сър Алекс посичат безмилостно надеждите на Ювентус за четвърти пореден финал в тази надпревара.



Булевард

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация

Коментари

Addicted92
30.11.2011 15:15

Много хора наричат това късмет което прави Юнайтед , но и полуфинала и финала да го спечелят по такъв уникален начин е просто нещо което едва ли друг тим би го направил ..
За най-драматичният финал в историята на ШЛ може да се спори само за мача между Ливърпуул и Милан през 2005 ли кога беше ..
Също беше велик обрат и най-хубавото е че отново Англичани надиграха Италианци *joking*

alechko
16.11.2011 22:34

Много жалки коментари има от още по жалки хора явно.Защо сте влезнали в тази статия ,за да си кажета простичкото мнение юнайтед е велик отбор с минало настояще и бъдеще а вие храните и завиждате когато някои не може да играя съдията му виновен късметлии защото не се отказват до последната минута и повече отбори спират да играят и се прибират.ЖАЛКИ СТЕ !!!!!!!!!!!

JuVe__93
16.11.2011 21:37

Ювентус винаги е бил най - добрият и обичан клуб в света *smile* Също така и най - великите играчи са минали през него както и много сърцато футболисти са завършели кариерата си и са играли за него *smile* Форца Юве ЗАВИНАГИ !!!

Addicted92
30.11.2011 15:13

Има много велики клубове и във всеки велик клуб са играли велики играчи .. Каквото и да говорим обаче мача си остава в историята , Манчестър Юнайтед е известен като отбора с най-драматичните обрати в историята на футбола , и с късните си победни голове .. Нещо което друг отбор не притежава , отборния дух на Ман Юнайтед е толко силен , че понякога дори когато аз не съм вярвал те са обръщали мачове .. Станахме свидетели как на 3 пъти отбора губеше с 2:0 и за по 7-8 мин преди 2 години обърнаха всичките мачове в които губеха с този резултат .. става въпрос за мачовете с Уес Бром , Астин Вила и Съндерланд ако не се лъжа ..

krasenco
16.11.2011 21:01

Точно с този мач ме грабнаха и ги заобичах *smile*

greenhool
16.11.2011 18:13

Мнението ми е,че истинския фен е този,който е винаги пред телевизора,компютъра или на стадиона,когато клуба му играе без значение дали симпатизира на повече от един отбор*beer*

VooDoo
16.11.2011 18:13

Красота, началоти на Английската хегемония.

wilcho_FCB
16.11.2011 17:00

Оо,какъв отбор на Ювентус само!*surprized*

martinkata2003
16.11.2011 19:06

Точно тоя отбор на Ювентус 3 години по-рано беше спечелил ШЛ.И като си много отворен.....каде беше отбора на Барселона тогава?О,да вярно станаха 2 години поред шампиони на Испания през 1998 и 1999.Преди това 5 години дупка и след това още 6 години дупка.Добре,че дойде Роналдиньо,че да станете и вие отбор.*cards*

Juventus_tifoz
16.11.2011 16:43

Спомням си този мач. От тогава намразих Манчестър Юнайтед. Това щеше да бъде 4-ти пореден финал за Ювентус. Гледах мача и помня, когато коментатора каза, че 2:0 е най-несигурното нещо във футбола и се изсмях. В крайна сметка отпаднахме. Много гаден ден беше.

bianconer85
16.11.2011 16:36

Еее, бахти гадния спомен дето ми върнаха... Следващият ден на даскало цял ден ми ебаваха.

akdogg
16.11.2011 15:36

не са трепнали от тогава същите ботушари са си

Lahm_Munchen
16.11.2011 15:25

Значи от тогава Господ не ги оставя и уникалния им късмет....

manutd_forlife
16.11.2011 19:00

начи ти от тогава почваш да си завистливо същество и целият ти живот се гради да мразиш юнайтед нали?

bigred81
16.11.2011 16:29

наистина имаха уникален късмет да играят последователно с най добрите в ШЛ по онова време - Интер, Ювентус и Байерн и ако не ме лъже паметта бяха в група с Байерн и Барселона,ама тогава ,,извън земните,, Брселона бяха още на земята и небяха излетели в космоса и неможаха да преминат групата.а на Roberto_Mancini ще му кажа 4е тогава Ман Сити доминираха в Лига 1 и 4емпианшип,а Рой Кийн с нетърпение ги 4акаше някога да се завърнат в Висшата лига

Roberto_Mancini
16.11.2011 15:20

доминация в ЕВРОПА ? хахаха

Jurka5
16.11.2011 19:03

Точно!Е,това ме дразни на феновете на Сити и Челси. Хубаво харесвати този отбор,но след 1-2 по-силни мача или сезона вече стигнахте по-големина Юнайтед и Ливърпул.. Когато Юнайтед са играли такива мачове,ситито са били в аматьорския футбол,но след един мач почва да се подиграва смешно е. Все едно Светкавица да бие Левски и да ги искараме по-големи от тях..

martinkata2003
16.11.2011 19:01

На теб ти написах един отговор тук: [@link http://www.winner.bg/european-football/read52056.html] Не ме карай да се повтарям и да те свалям на земята още веднъж,калъф. *cards*

MaN_uTd_17
16.11.2011 18:33

Точно пък ти ли ще говориш за доминация*angry**angry**angry*

Anders0n
16.11.2011 18:18

Най-големите!Невероятен отбор,страхотно нападение!А ти как може изобщо да се обаждаш тук бе човек... *silent* Когато United са играли такива велики мачове,които са останали в историята и виж колко време се помнят,Сити изобщо не са били на картата,а в долните нива на футбола...Дори сега откакто арабите си съдраха задниците да наливат пари за няколко години Сити не са направили нищо съществено освен едно ФА...Нека направят требъл,тогава се радвай и ги възхвалявай! *wink*

123456789
16.11.2011 14:24

от кога са почнали да ги подпират тия суполи се чудя що не пишат ;Х

extol
16.11.2011 23:59

Само ще ти кажа, че когато съм станал фен на Юнайтед.. Арсенал не са били много по-назад от тях. Имали са 11 титли в Англия с/у 13 на Юнайтед. Селтик и те са едни слабаци в Шотландия... защо не си фен на Хартс примерно? Супер глупаво е да ме обиждаш за това, че съм фен на отбор, който малко или много е успял.. Няма да споря до безкрай, явно понятията ни за Обич и просто харесване се разминават малко. murfito1978, Умен човек си и съм на едно мнение с теб за това какво трябва да носи играта като усещане и послание. А колкото до обичта... за мен е различна. Няма равна обич.. поне за мен. Пак казвам... аз също симпатизирам на не един и два отбора и то в повечето случаи е продиктувано от играта, която практикуват.. но никой от тях не ме е жигосал по начина, по който са го направили червените дяволи. Изобщо не ми е било самоцел да се дракам с който и да било, просто реакция към не толкова умния и много субективен коментар на оня, 'дето нарича тези на терена, които тогава си оставиха душите и сърцата на терена, сУполи?!

murfito1978
16.11.2011 22:14

По принцип пак си прав,но за себе си ще кажа,че никога никой не може да ми повлияе в избора на отбор.И никога не бих казал "к*р" за който и да е отбор (може би за някои фенове,но това е друг въпрос).Философията ми за играта е ,че трябва да обединява,независимо на кой отбор симпатизираш.Истинския фен ще признае поражението на своите,когато са били по-слаби и ще го боли,когато е било незаслужено поражението.В по долен коментар беше сравнил любовта към жената и любовницата.Не може ли човек да обича повече от една?Не е ли същата любовта към майката и бащата?Мисълта ми е че всеки сам си избира на кой и на колко отбора да симпатизира.И последно:ако играят Ювентус и Левски (не че не се е случвало) ще се радвам да победи по-добрият *smile*

aa2
16.11.2011 21:58

Виж сега, това че на теб ти харесва и обичаш само един отбор не означава, че всички сме длъжни да обичаме само един отбор!!!Ако играят Селтик и Арсенал(както и го направиха преди 2 сезона) ще бъда за Селтик(както и бях за Селтик), но обичам и Арсенал.Пак ти казвам - това че ти си фен на един отбор(разбира се един от най-силните в света, недай си Боже да си фен на някой слаб отбор), не означава, че всички трябва да сме фенове на САМО един отбор!

extol
16.11.2011 19:33

Чист български синдром. Както едно време като ни питаха от кой отбор си? И се предполагаше, че трябва да кажеш веднага някой роден... - Юнейтед. Отговарям аз... - Не бе от българските? - Не гледам и харесвам българското първенство - Е ти си луд бе... как така?! Едно време се предполагаше, че всички трябва да имат един любим отбор от България и един от чужбина.. независимо от страната. И много хора си ги делят така и до ден днешен. Да, и аз като невръстно детенце съм закърмен да бъда Левскар до мозъка на костите си, но разумът ми е повече от това. И аз се радвам на Левски когато правят нещо значимо, но с годините започнах да се радвам и на другите БГ отбори и осъзнах, че това реално означава да подкрепяш страната си . А не "к*р за ЦСКА, умрете в евротурнирите"... Но пак казвам... играят ли Юнайтед и Левски... е.. няма смисъл да ме питаш кой ще искам да победи *smile*

greenhool
16.11.2011 18:10

Според мен си абсолютно прав всеки си има усещането за принадлежност и това,че през годините това чувство прерасне във втори любим отбор не виждам,защо трябва да се приема като изневяра

murfito1978
16.11.2011 17:18

По принцип има много истини в коментара ти,но...фен съм на Левски от дете,може би 5,6 годишен.И до ден днешен им стискам палци,особено в евротурнирите.Днес не са на върха,не са убедителни,цялото първенство е......но все пак те си остават в сърцето ми.На Ювентус станах фен след световното 1990 година,когато изгря звездата на Роберто Баджо и Скилачи стана голмайстор и почнах да ги следя редовно.Тоя отбор ме грабна със себераздаването си и непримиримоста си.Тогава нямаше интернет и сме събирали адреси на отборите и чакахме по два три месеца за да ни изпратят картички,беше голяма радост.Та мисълта ми е*tongue*рави ли ме фурнаджия това,че не мога да избера кой отбор да махна от сърцето си? Предполагам,че има много други фенове със свои,подобни истории......недей съди за другите според себе си.*beer*

extol
16.11.2011 15:51

Аз този и другите мачове до прекланянето на Мюнхен на колене онази година съм ги гледал всичките на живо, по телевизията естествено. Ти на какво си бил фен тогава? На не се сърди човече? Ти ще си явно от тия дето обичат жена си и курвата си по един начин, така ли? Обич, подкрепа и всичкте им производни се дават веднъж, към едно нещо!! Това, което е пленило сърцето ти...! Ти щом си толкова полилюбвеобилен... нека... И аз харесвам различни тимове от различни първенства, но винаги има ЕДИН, който да е над всички за мен. Ако играят Селтик и Арсенал за кой ще си? За никой? Или и за 2-та? Получава се лек парадокс и ако помислеше малко, щеше да видиш, че съм прав в това, което ти казвам! Една любов - един отбор! Всички останали, които си мислите другояче сте нищо друго, освен фурнаджии. Аз никога не съм казвал, че съм фен на "един от най-добите отбори в света", това са твои думи.. Обикновено човек става фен в първия момент, в който може да си даде представа какво е това, което вижда. Нормално е ако съм видял Юнайтед и са ми харесали да съм техен фен, не мислиш ли? Човек не си избира принадлежностите по статистика, а по вдъхновение. Ако имаш поне малко сиво вещество ще разбереш за какво ти говоря и как си тотално грешен в това, да съдиш за някой по това кой отбор фаворитизира... И не бъди толкова смел в обидите си, майничке, никога не знаеш какво може да ти се стовари на плещичките нищо не разбиращи от футбол! *wink*

aa2
16.11.2011 15:18

Ти сигурно си най-големия фен в света, нали?Станал ми фен на един от най-добрите отбори в света и си мисли, че е нещо повече от нас...Смешник, сигурно преди 5 години си видял как Юнайтед вдига титлата и си решил да им станеш ''фен''.Аз може да съм фен на 2 отбора, но със сигурност ги обичам повече отколкото ти Юнайтед.Смешник!

extol
16.11.2011 14:43

Ти си сОполът, бе.. такива фенове на 16 отбора сте ми ясни. Сигурно си бил в проходилката когато Скоулс, Кийн, Бекам, Коул, Йорк + Шерингам и Солскяер покоряваха света с ДУХ, борбеност, отдаденост! Неща, които са ти много далечни, мойто момченце... Вярвайте си в каквито си искате световни, извънземни и медждупланетарни конспирации. Юнайтед е велик, винаги е бил и винаги ще бъде! *cup*

scantraxx
16.11.2011 14:34

Я се стегни.