След като миналата седмица ви представихме една от легендарните победи на Барселона над Мачестър Юнайтед в Шампионската лига, днес ще ви припомним къде започна доминацията на „червените дяволи” в Европа. Годината е 1999, а градът е Торино.

На 21- и април се играе полуфиналът реванш от Шампионската лига, а възпитаниците на сър Алекс Фъргюсън гостуват на Ювентус. Първият мач на „Олд Трафорд” е завършил при резултат 1:1, като преди почивката италианците имат превъзходство и излизат напред в резултата след гол на Антонио Конте. След почивката доминира Юнайтед и Райън Гигс с глава дава надежди на своите преди реванша.

Интересен факт преди този мач е, че Юве е считан за фаворит, въпреки някои обстоятелства, които са твърдо против „Старата госпожа”. Най-голямата звезда на тима Алесандро Дел Пиеро е аут за почти целия сезон 1998-1999 със счупен крак, Марчело Липи се договаря да стане треньор на Интер и е уволнен от Лучано Моджи през януари 99, а за да бъдат нещата за „бианконерите” още по-зле, тяхното представяне в Серия А е ужасяващо и те завършват сезона на шесто място. От друга страна, в последните три сезона Ювентус винаги е абониран за място на финала на Шампионската лига и след първия мач с Юнайтед, специалистите смятат, че торинци почти са си осигурили билети за финала, който ще се играе на „Камп Ноу”.

Колкото до „червените дяволи”, по онова време сър Алекс вече е наложил в стартовия състав футболисти като братята Невил, Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Ники Бът, всички от школата на тима. Опитни стрелци като Дуайт Йорк, Анди Коул, Теди Шеингам и Оле Гунар Солскяер пък правят отбора страшилище за конкурентите във Висшата лига. Капитанът на тима Рой Кийн внася респект в центъра, Петер Шмайхел е на вратата, а Райън Гигс е неуморим по левия фланг. От доста време сър Алекс си мечтае да триумфира в Шампионската лига, но до тогава тимът му винаги остава в подножието на върха. През сезон 1996-1997 Юнайтед отпада на полуфинал от Борусия Дортмунд след две загуби с по 0:1, като в първия мач на „Олд Трафорд” момчетата на сър Алекс са по-добрият отбор на терена от първата до последната минута, но не успяват да пробият защитата на „жълто-черните”. На следващата година след мачовете от груповата фаза на турнира, Фърги пожелава Марчело Липи да се видят на финала в Амстердам. Дон Марчело е точен и води отбора си на уреденото място, но шотландският му колега не е там. Юнайтед отпада още на четвъртфиналите след среща с Монако и две равенства, като „монегаските” успяват да вкарат гол в „Театъра на мечтите”.

Друга подробност преди знаменития полуфинал на 21-и април 1999 година е, че в предишните два сезона Манчестър Юнайтед и Ювентус вече са се срещали четири пъти помежду си по време на мачове от груповата фаза на Шампионската лига. През сезон 1996-1997 Юве бие на два пъти с по 1:0. На следващата година мачът на „Олд Трафорд” между двата тима започва с гол на Дел Пиеро в 30-а секунда. После обаче, възпитаниците на Фърги се вдигат и вкарват три гола, а в последните минути Зинедин Зидан оформя крайното 3:2. В Торино Ювентус постига победа с гол на Филипо Индзаги в 84-а минута. Онзи успех класира италианците за следващата фаза на надпреварата.

Така преди знаменития полуфинал реванш на 21-и април футболистите на Юве влизат като фаворити и започват мача със самочувствие. В края на 90-е години италианските отбори имаха превъзходство над конкурентите си от Албиона и не малка вина за това имаше именно „Старата госпожа”. Новият наставник на „бианконерите” Карло Анчелоти използваше схема на игра с един изявен нападател в лицето на Филипо Индзаги, като сърцатият Антонио Конте действаше от втора позиция, а Зинедин Зидан бе получил свободна роля, за да може напълно да даде най-доброто, на което е способен. Като вътрешни полузащитници за торинци действаха Дешан, Давидс и Ди Ливио, които бяха ангажирани и с това да покриват крайните защитници Бириндели и Песото при техните включвания в атака. На вратата Юве в този мач пазеше Анджело Перуци, който след края на сезон 1998 – 1999 подписа с Интер. Централната двойка защитници на Юве пък бе Юлиано и Чиро Ферара.

За гостите големият отсъстващ е Райън Гигс, който не успява навреме да се излекува от контузия. Гари Невил заема обичайното си място на десния бек, а отляво е Денис Ъруин. Рони Йонсен партнира на Яп Стам в центъра на отбраната на англичаните. Халфовата линия е съставена от Бекъм, Бът, Кийн и Бломквист, а в нападението си партнират Йорк и Коул.

Обичайно феновете на футбола бяха свикнали да виждат „Стадио Деле Алпи” полупразен, но в онази пролетна вечер 69 000 хиляди екзалтирани тифози на „Старата госпожа” се бяха събрали, за да подкрепят своите любимци по пътя им към финала.

Въпреки страхливия подход на Карло Анчелоти към предстоящия двубой, „бианконерите” стартират със самочувствие. В седмата минута те получават правото да изпълнят корнер. Зидан пуска късо към Ди Ливио, който веднага му връща, а французинът с прецизно центриране намира Пипо Индзаги на втора греда. За нападателя, известен с перфектното си пласиране, не е трудно да чукне топката във вратата. „Деле Алпи” избухна, ювентинците предвкусват, че отново ще станат свидетели на полуфинал, в който най-титулуваният отбор на Апенините ще сгази своя съперник. През 1998 година Монако губи в Торино с 1:4, а през 1997 година със същия резултат е бит и Аякс. По-милостиви „бианконерите” са през 1996 година, когато на полуфиналния мач от Шампионската лига, игран в Торино, Нант си тръгва само с два гола пасив.

Не минават и четири минути и СуперПипо пак избухва. Песото му пуска пас по земя в коридор, Стам се опитва да блокира удара на Индзаги, но топката придобива странна траектория и прехвърля Шмайхел за 2:0.

В този момент всичко изглежда прекрасно за Юве, но тук се проявява факторът „Анчелоти”. Младият специалист преценява, че е напълно нормално да дръпне своя отбор в защита, нищо че от началото на срещата не са изминали и 15 минути. Така домакините отстъпват инициативата на своя опонент, а точно на това се е надявал и сър Алекс Фъргюсън.

„Червените дяволи” овладяват центъра, агресивният подход на Бът и Кийн стопира устрема на Зидан, а въпреки сърцата си игра Антонио Конте не е чист нападател и трудно успява да помогне на Индзаги в битката му с „големите момчета” Йонсен и Стам.

Така се стига до 24-а минута, когато след центриране от корнер на първа греда капитанът Рой Кийн скача по-високо от Зидан и препарира Перуци. Десет минути по-късно ирландецът изрязва както само той си знае Зизу и е декориран в жълто. Поради това Кийн пропуска финала в Каталуния. Но за момента това не е от първостепенно значение. Възпитаниците на Фърги летят по терена, като претъпката с централни полузащитници халфова линия на Юве оставя повече пространства за пробивите на Бекъм и Бломквист по двата фланга. В 35-а минута Спайс бой пробива по десния фланг и с прецизно центриране поставя топката на главата на Дуайт Йорк, който с глава прострелва Перуци – 2:2. Тук мачът буквално свършва, защото домакините са прекършени. Една треньорска грешка убива устрема на „Старата госпожа”, Анчелоти е победен в треньорския дуел с Фъргюсън.

След почивката Юве опитва да натисне, като на терена се появяват нападателите Хуан Еснайдер и Даниел Фонсека. В 61-а минута Пипо Индзаги дори успява да вкара трети гол, но попадението е отменено, тъй като деветката е бил в положение на засада. Тринадесет минути преди края на мача Пол Скоулс, който е влязъл като резерва през втората част, получава жълт картон за фаул срещу Дидие Дешан. Така рижият халф също е наказан за финала с Байерн Мюнхен. Към края Ювентус заиграва ва-банк и това дава перфектната възможност на гостите да ударят на контра. Йорк и Коул комбинират по перфектен начин, преди последният да забие топката във вратата на Перуци и да сложи точка на спора.

След това, историята е известна на всички. „Червените дяволи” триумфират на финала по не по-малко драматичен начин. Но моментът на доминацията на Манчестър Юнайтед в Европа започва на 21-и април, когато възпитаниците на сър Алекс посичат безмилостно надеждите на Ювентус за четвърти пореден финал в тази надпревара.