Вече изминава близо седмица от изгонване на Станимир Стоилов и Наско Сираков от Левски, а аз продължавам да се чудя как и защо дойде този гръм от ясно небе за всички сини фенове.

Е, може небето да не беше толкова ясно, но имаше план как да се изчисти от всички тъмни облаци и отново да грейне слънцето над отбора. Сега обаче небето е още по-неясно и облачно, само дето покриха прозорците с бял чаршаф и се опитаха да заблудят хората.

Чудих се, мислих си и накрая взех, че прозрях нещо. Това се случи след поредното интервю дадено от Тодор Батков в неделя. От него чух едно ключово словосъчетание, което ми помогна да видя нещата от друг ъгъл.

"Отборният дух" - именно това словосъчетание бе използвано и за една от причините за двойното уволнение през миналата седмица. Тогава на въпросa какви са причините за това му решение, Батков започна да разтяга разни локуми и накрая избръщолеви, че последните два слаби резултата и духа в отбора го навели на великата мисъл три дни преди мача на честа за Левски да се освободи от двете най-важни фигури в щаба на отбора.

Нека обаче всички да се запитаме нещо. Защо това се случи точно тогава, в сряда, по никое време, а например не в понеделник, вторник или пък след мача с ЦСКА в събота?

Защо господина с мустака не изчака да мине дербито, да види получелия се резултат и тогава да действа. Още повече защо не изчака две седмици до края на сезона при положение, че вече резултатите нямат почти никакво значение за класирането на отбора. Нали претендира, че Левски вече се е превърнал в европейски отбор, с европейско мислене и европейска публика. Май накрая се оказа, че само треньорът е европейски, с класа и възпитание присъщо на европейците. Това, което липсва на голяма част от българския народ и това, което главно ни отдалечава от Европа.

Какво европейско има в това да изгониш треньора си по средата на седмицата, два кръга преди края на решено първенство. Или може би в Барселона не са достатъчни европейци и трябваше да сменят Франк Рийкард точно преди мача с Реал, заради слабите резултати на отбора. Лапорта обаче, реши при решеното първенство в Испания да остави Рийкард до края на сезона и чак тогава да го замени с друг треньор.

Сега ще ви улесня и сам ще си отговаря на зададения въпрос. Тодор Батков изгони Мъри и Наско миналата сряда, защото така искаше!

Тоест не го интересуваха резултата от мача с ЦСКА, отборния дух или играчите, а само това да се отърве от двамата. Сигурно се питате защо иска да се отървава от тях, при положение, че до преди няколко месеца бяха анонсирани бъдещите цели на Левски и така наречения "План 2009". Е, да, ама сега Батков размисли. Той се уплаши и реши, че не му се чака до 2009 година, и че при метода на Мъри има риск от евентуален нов провал и нова загуба на пари. А метода на Мъри бе да започне от сега до тогава да гради нов млад отбор и да се освободи от по-старите и изчерпани играчи в тима. Президентът разбира се нямаше нищо против да продаде възможно най-бързо всички по-апетитни играчи и поне малко да компенсира изгубените парични средства от отпадането на Левски от Европа през лятото. Всички знаем колко се печели само от едно класиране в групите на Шампионската Лига, да не говорим след това и от мачовете.

Затова сега Батков реши да действа по метода на ЦСКА, а именно класна селекция и бързи резултати, които да доведат и до бързи парични постъпления. Защото целта на новия треньор е бързи резултати без много отплесване по юноши и градене на млад състав. След всичко това в мен остана една надежда. Надеждата, че дори парите от едно участие в УЕФА няма да стигнат на човека с мустаците и той накрая ще се откаже от Левски, и ще го даде в ръцете на човек, който да разбира от футбол, и на който да му пука повече за отбора от колкото за спечелените и не спечелените пари от него. Именно тогава ще се върне и Мъри, може би и Наско, и тогава отново феновете ще са едно цяло. Отново сините фенове ще обикалят стадионите из Испания, Англия или Германия и ще викат за своя отбор. Ще изживяват поредната приказка и няма да се чудят кой да псуват и освиркват и на кой да се сърдят.

В заключение искам да напиша още нещо. Вчера чух един фен на Левски да казва, че публиката би простила всеки провал на отбора, но не и лъжата. Така че искам да помоля господин Тодор Батков да не лъже хората и да не бърка парите с отборния дух. Защото както той каза никой не е по-голям от Левски, но и от публиката на Левски, дори и самия той.