5 май 2008-ма

Ден като ден.
Напълно обикновен.
Но само за някои.
А други сега празнуват.

Празник, който би могъл да бъде усетен само от истинския фен.
Навършват се шест десетилетия от основаването на най-успешния наш футболен клуб - ЦСКА (София). Обичан и оплюван, хвален и мразен, сега той празнува юбилей.

По какво се познава дали един отбор спада в категория "велики", или не? По успехите? Донякъде - да. ЦСКА е завоювал много такива.

Може би има доста сериозна разлика в класите, ако съпоставим, например Черноморец (Балчик) и ЦСКА. Още по-голяма е тази между Реал (Мадрид) и ЦСКА, например. Но какво общо можем да намерим между тези три тима тогава? - Това, че са обичани от феновете си. Макар и голямата разлика в тяхната численост, някои техни любители не са просто зяпачи, те се радват и страдат не само на мачовете на тима си, съпреживяват всеки един момент от футболната игра, готови са на всичко за техните любимци. Дават своята подкрепа дори когато клубът е в криза, живеят с надеждата, че "утре" бъдещето ще е по-добро от "днес".

За един такъв ултрас едва ли няма поне момент от деня, в който да не се сеща за своя отбор. Отделя часове, дни, пари, нерви, за да е в близост до него. Това не е просто любов, това е начин на живот. Един вид втора религия. А кога съществува една религия? - Когато има поне един, който да я носи у себе си и да вярва в нея. Така е и с ЦСКА. Милионите "червени" сърца неведнъж са затуптявали в едно. Някои могат да се върнат в близкото, други в по-далечното минало, и да си припомнят славните постижения на 30-кратните шампиони. Разбира се, има и много падения, но и те са част от най-популярната игра. Понеже само тези, които не са играли, не са губели. Но напук на пораженията, на многото удари и кризи, на вечно съществуващите завистници, "Армията" оцеля! А колкото повече те мразят, толкова по-искрено признават успехите ти. Честито на Теб, който плачеше и пееше националния химн след триумфа на "Анфийлд", на Теб, за когото светът свърши след гола на Жиняк.

Честито и на Теб, който с години чакаше поредната шампионска титла, и на теб, който ругаеше и не можеше да си намериш място от яд след крушенията с Марек, Родопа, Беласица. И на Теб, който растеше в трудни години, през които младите фенове на други отбори се насищаха с купи и титли, а ти все чакаше и чакаше мига, когато слънцето ще изгрее и на нашата улица. И не спря да вярваш в правилния избор. И чакаше... И с основание! Защото си истински и не спря да обичаш ЦСКА! Защото знаеше, че "където е текло, пак ще тече", и един ден лъчите ще галят и седалките на "Армията"! Част от "доброжелателите" на ЦСКА в едно са прави - досегашните успехи не са нищо особено - най-големите тепърва предстоят!

Нали знаете, че "човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му". Бетовен пък е казал: "Откажеш ли се от мечтите си - умираш”. А какво се пее в нашия химн? - "Нямат край червените мечти...”. Така както няма да има край и тази шестдесетгодишна приказка. Защото, докато Ти, Армеецо, носиш вярата и любовта към четирите букви в сърцето си, това величие, изпълнено с достойнство и триумфи, създало велики спортисти и личности, няма как да избледнее. То е орисано да носи радост и гордост на идните поколения, както го е правело досега.

Честит празник, Армейци! ЦСКА завинаги!!!