За Любо Пенев се знае, че гледа повече да работи и по-малко да приказва. Жива мъка е да го гониш за интервю, винаги ще намери начин да отклони деликатно поканата. В крайна сметка приема да поговорим за работата му в Литекс, както и за състоянието на футбола ни. Тактично отклони въпросите за днешното състояние на ЦСКА, за Левски... Не прие да обясни и с какво Литекс превъзхожда останалите, макар че статистиката сочи – това е най-рационалният и ефективно играещ отбор в „А” група. „Аз си гледам моята работа, другите - тяхната”, казва той. За Пенев обаче настъпва най-тежкият момент от първенството. Идват мачовете с Локо (Пд), с ЦСКА, срещу Левски за купата и за шампионата. Прав е да казва, че Литекс все още не е сигурен шампион. Парил се е през 2009 г., когато титлата му се изплъзна под носа в дебютния му сезон като треньор на ЦСКА.

- Преди повече от половин година поехте Литекс. Какво успяхте да свършите за това време и как доразвихте тима, който наследихте от Ангел Червенков?

- Промениха се доста неща. Смятам, че от мач на мач подобряваме играта си, което много ме радва. Приближаваме се до това, което го искам като игра. Доволен съм от работата, която свършихме за тези шест месеца. Разбира се, предстои ни още много труд. Няма да се задоволим само с това, което сме постигнали дотук.

- През зимата направихте пълна промяна в нападението, напуснаха Нифлор и Брату. Не е ли малко рисковано да се прави това в паузата, макар че взехте Джерманович и Диуф?

- Вижте, във всеки отбор настъпват промени по време на трансферния период. Но след като така сме преценили, следователно разполагаме с играчи, които биха могат да ги заместят. Да, взехме двама нови. Но по принцип аз разчитам на всички футболисти, а не само на един или двама. Имам повече играчи, защо трябва да свеждам избора само до някои от тях

- Все повече млади играчи намират място в състава на Литекс. Това ли е пътят и склонен ли сте да изтърпите евентуални грешки на младите в името на това да се наложат в първия отбор?

- Вижте, при нас младите са една изключително важна част от първия отбор. Всъщност това беше една от големите ми цели, когато поех Литекс – покрай останалата работа да се погрижим и за това един ден по-опитните играчи да предадат щафетата на по-младите. Виждате, че ги пускаме да тренират и да играят с батковците. Така че ако ви потрябва футболист – ето ги малките! Имаме двама вратари – Александров и Колев, в защита мога да избирам между Илия Миланов и Страхил Попов. И в по-предните линии имам избор – Сашо Цветков, Румен Руменов, Георги Миланов, Момчил Цветанов. За мен това е много важно. Аз гледам на футбола не само като на игра, но и като на индустрия. Винаги е добре да имаш покрай силния първи отбор и една фабрика за таланти.

- През април ви престоят мачове с Левски и ЦСКА. Смятате ли, че Литекс е в състояние да изпълни програмата максимум, още повече че играе на свой терен?

- Да, но аз казвам така – това са само два от важните мачове, които трябва да изиграем до края на шампионата. В никакъв случай няма да се концентрираме само върху тях. Три точки се дават за победа срещу всеки съперник. Аз не деля противниците на слаби и силни, защото това е погрешно. Подхождаме с уважение към всеки съперник.

- Досега още нямате загуба, откакто поехте Литекс. Имате ли фикс-идеята да завършите по този начин първенството?

- Аз ще се радвам, ако Литекс продължи да играе по този начин. Имаме високи амбиции. Но ако някъде не се получи – окей, продължаваме напред.

- Спечелването на титлата е много вероятно, но пред вас стои по-сериозното изпитание – европейските турнири. В предишните две години Литекс отпадна от съперници като БАТЕ Борисов, Дебрецен и Жилина. Какво смятате, че трябва да се направи, за да не се повтори това?

- Честно ще ви кажа, че в момента изобщо не мисля за Европа. Нека първо да видим как ще завърши шампионатът, как ще се представим в турнира за Купата на България. Това са ни непосредствените приоритети, европейските турнири идват чак след това.

- Да де, ама някой ще каже – Литекс вече е шампион, ама Любо не мисли за Европа?

- Чакайте, чакайте, остават още 12 кръга. За мен борбата за шампионската титла изобщо не е завършила. Сега сме концентрирани върху това. Март месец е още, европейските турнири са през август. Ако сега отворим дума за участието в Европа, това само ще създаде излишно затормозяване в отбора. Всичко трябва да си върви по реда.

- В последните два мача се получи дисбаланс в играта на Литекс. Срещу Берое показахте страхотен футбол с много раздаване до 90-ата мин, след това срещу Пирин в Благоевград видяхте доста повече зор. Трудно ли е за един отбор да поддържа постоянно високо ниво?

- Аз ще започна от първия мач за сезона срещу Миньор, където допуснахме някои грешки. След това срещу Берое действително изиграхме много силен мач. С Пирин в Благоевград не играхме толкова добре, а и буквално пропуснахме първите 15 минути от мача. Наясно съм, че един отбор, който има претенции да бъде силен, трябва да поддържа високо равнище на игра във всеки мач. За това работим, надявам се това да се получи.

- Като футболист в ЦСКА и в Испания, а и като треньор на ЦСКА, винаги сте били в отбори с впечатляващ брой публика. Литекс обаче е лидер в класирането, а на трибуните - камерна публика. Това не демотивира ли самите футболисти?

- Не, нито мен, нито футоболистите ми може да ни демотивира нещо. Нали работим, нали сме професионалисти? Да, прав сте, че стадионът в Ловеч понякога не е пълен.Но пък аз ще ви кажа друго – забелязвам, че с всеки мач идват повече зрители. Аз съм сигурен, че поне в един от следващите двубои трибуните ще се напълнят до края.

- Сигурно е така, имате да играете с Левски и ЦСКА. Кажете обаче друго - когато поехте отбора, имахте ли поставена задача да го направите шампион?

- Не. Още в първия разговор с г-н Гриша Ганчев мненията и на двамата съвпаднаха. Обединихме се около това, че отборът трябва да играе добър и силен футбол. Мисля, че досега това се получава.

- Чуха се много обвинения, че Литекс е съдийски отбор. Какво мислите за това, както и за постъпката на Дока от мача в Благоевград?

- Вижте, Литекс в доста случаи този сезон е бил ощетеният отбор. Аз не приемам това, че съдиите трябвало да свирят „петдесет на петдесет”. Какво означава това? Да компенсират грешки? Това го няма никъде. Предпочитам да се свири това, което се случва на терена. Не искаме помощ от съдиите, но не желаем и да ни се пречи. А не като сега – не свирят фаул, след това го компенсират. Колкото до Дока Мадурейра, аз ще кажа друго. На мача в Благоевград Дока беше най-малтретираният футболист. Окей, не си сдържа нервите, не го оправдавам. Но се получи така, че онези, които го провокираха, минават без наказание. Това според вас нормално ли е? За мен Дока трябваше да бъде наказан максимум за един мач. Хайде, и за още едно полувреме отгоре... Но проблемът не е в Дока, той е другаде. Натрупа се прекалено много агресивно поведение във футбола ни, на което не се обръща внимание.

- Нека погледнем първенството по-отгоре. Оказва се, че повечето футболисти, които правят шампионата атрактивен, са от чужбина – в Левски - Дембеле, в ЦСКА - Платини, същото е положението и в Локо (Сф), Черноморец и Локо (Пд), а и в Литекс. Защо се получава така, че реално във футбола ни от доста време не можем да извадим един млад централен нападател българин с качества?

- Това пак е свързано с школите. Действително в момента изборът измежду качествените български футболисти не е чак толкова голям за съжаление. Навремето ние в България имахме много силни школи и трябва да се помъчим да ги възстановим. Да ги върнем поне на онова ниво, на което бяха в годините на моето поколение. Оттогава притокът на качествени млади играчи в професионалния футбол намалява с всеки изминал сезон. За мен най-добрият трансфер е този, при който вкарваш футболист от собствената си школа в първия отбор. Но трябват и компетентни треньори, които да обучават младите

- Така е, сега идват едни учени-недоучени. Кажете играта на кои футболисти в „А” група в момента ви доставя удоволствие да гледате? И какво според вас му липсва на първенството откъм качество на футбола?

- В първенството аз гледам всички отбори, но само в определени мачове. И вие сте наясно, че като цяло изоставаме в много аспекти от европейския футбол. Правим, струваме, това трябва да се навакса бързо.

- Как ще коментирате факта, че лидер в класацията по ефективност в „А” група е 35-годишният Здравко Лазаров? Той ли е прекалено добър, или просто няма чак толкова голяма конкуренция?

- Той действително е добър играч, знае как да спре, как да подаде, как да вкара гол. Затова играе още. За другото стана въпрос по-горе.

- Кое е най-приятното и най-неприятното нещо, което изпитахте в треньорската професия от назначаването ви в националния отбор като помощник през 2008 г. досега?

- Най-приятното беше, че това, което съм мечтал да работя, вече ми е професия. Навремето исках да стана професионален футболист и го постигнах. Исках да бъда треньор – станах. За мен е изключително важно човек да бъде доволен от работата си. А най-неприятното нещо, което съм изпитал като треньор, е това, че съм се сблъсквал с изключително некомпетентни хора. Впрочем тези са навсякъде във футбола ни.

- По-лесно ли беше да пробиете в професията футболист, отколкото в професията треньор. Все пак като футболист почнахте от нулата, докато треньорът Любо Пенев вече беше направил име във футбола?

- Не е така, аз и на двете места почнах от нулата. Да, направих име като футболист, но всичко това свърши в момента, когато приключих състезателната си кариера. Сега искам като треньор да постигна поне онова, което съм направил като играч.

- Играли сте в Испания, учили сте за треньор в България. Кое от това, което сте видели в Испания, го прилагате в работата си у нас?

- Като футболист имах удоволствието да работя с много известни треньори Гуус Хидинк, Карлос Алберто Парейра, Радомир Антич, Виктор Фернандес. Това са все големи имена, доказани в бранша. От тях съм видял много неща. Но пък и във футбола настъпиха доста промени, нещата се усъвършенстваха във всички посоки. И като техника, и като тактика, и като физическа подготовка, и като медицинско обслужване... Всичко това, което съм го научил в Испания и в треньорската школа в България, го прилагам в работата си. Но основното за мен е самата ми визия за футбола, философията ми за това как да тренира и как да играе отборът. За мен като треньор е важно да имам свой собствен почерк на работа.

- Кога и по каква причина сте се чувствали прецакан в последните години във футбола?

- Прецакан? Не бих казал. Но съм се чувствал предаден. Мразя предателите, мразя и тези, които злоупотребяват финансово – крадците.