Можеше ли да отиде в Барса? Навреди ли на играта му страхът от летене? Кой е най-красивият му гол? И кой ще бие един на един: той или Анри? На вашите въпроси пред Four Four Two България отговаря... Денис Бергкамп.

Интервю на Дейвид Уилнър,

Времето е перфектно за среща с Ледения. Земята е покрита с пухкав сняг, термометърът показва 7 под нулата, а каналите в Северна Холандия са дълбоко замръзнали. Край Ейселмер ефектът от бръснещия сибирски вятър е все едно някой да те бъхти с чук по лицето. Студът принуждава Аякс да отмени тренировката на малчуганите, така че легендарният треньор на играчите до 12 г. е навит да се срещнем в уютно кафене на 30 километра от Амстердам.

Докато Денис Бергкамп говори за своите идеи, кариера и най-велики попадения, осъзнаваме, че прякорът не му подхожда. Исполинът на Холандия и Арсенал е топъл, интелигентен, страстен, грациозен и скромен. Чувството от разговор с него напомня на това, което ни даваше играта му: странно обогатяване. Дано и вие да изпитате същото...

- Кои бяха идолите ти като дете?
Аманда Никсън, чрез имейл

- Възхищавах се на Глен Ходъл. Изпъкваше с техника: два силни крака, нежно докосване, много прецизност. В Аякс Йохан Кройф бе наставник на първия отбор. Една вечер дойде при нас, за да проведе заниманието ни – което си беше доста страшничко. Великан като него да се занимава с 12-годишни! Но с мен беше ОК: "Просто играй, наслаждавай се". По-късно ме вкара при мъжете. Според другите ми липсваше сила и агресия, но той смяташе, че компенсирам с талант.

- Какво си помисли 12-годишният Бергкамп, когато Аякс го повика?
Томи Макманаман, чрез имейл

- Потърсиха ме още, когато бях на 11, но родителите ми – изключително земни хора, ги смятаха за купчина големи усти и ми казваха: "Това не си ти, просто се кефи на играта". Година по-късно имаше ново обаждане. Този път с мен беше и друго момче от квартала. Отидохме и видяхме, че всичко се е променило. Школата вече не бе така сурова: само футболна наслада два пъти в седмицата. Не беше трудно да се адаптирам. Разбира се, трябваше да си изградя манталитет на победител, но се ядваше.

- Как се почувства като един от топреализаторите на Евро’92? Може би най-после утвърден?
Джаки Адисън, Лондон

- Тимът бе спечелил през 1988-а, а аз дойдох след провала от Мондиал’90. Дадох най-доброто от себе си, исках да пасна. Вкарах на Германия и Шотландия и изработих някои решаващи голове. Знаех, че няма от какво да се оплакват. Сравнявайки това с успехите ми в Аякс, бях направил крачка напред.

- Чувал съм, че Кройф те е спирал за Интер. Защо?
Алън Ийвс, Мидълзбро

- Никога не го е казвал директно, но ме искаше в Барселона. Съветваше ме къде да не ходя, избягвайки само името на Барса! Винаги съм искал да играя в Италия, най-голямата лига по онова време. Не ми се риташе за Милан, защото Гулит, Ван Бастен и Рийкард вече бяха блестели там. Оставаха Ювентус и Интер. От Интер направиха гръмки обещания – нещо, което по-късно разбрах, че много им се отдава. Казваха ми: "С теб ще играем по-офанзивно". Така и стана, но само през първия месец! Не беше това, на което се надявах. Но в Италия станах по-голям професионалист и се научих да играя срещу двама или трима защитника.

- Как се почувства, когато част от италианските медии прекръстиха наградата "Магаре на седмицата" на "Бергкамп на седмицата"?
Алекс Фийкс, Саутхямптън

- Очакваха да говоря с тях всеки ден! Казвах им: "Ако има мач в неделя, в понеделник, естествено, ще обсъдим станалото. Но ще говоря само два пъти в седмицата, което е много в сравнение с Англия, да не говорим за Холандия". Но те ми се сърдеха. Искаха да плямпам постоянно, което нямаше как да стане. Имах си личен живот и в Англия го уважаваха. На Острова ме критикуваха, когато не вкарах в първите си седем или осем мача. ОК – това бе на футболна основа. Но в Италия прекаляваха. Веднъж дори написаха, че косата ми пада, защото съм бил провал на терена.

- Ако семейството ти е подкрепяло Юнайтед, а твой любимец е бил Ходъл, защо, по дяволите, отиде в Арсенал?
Джонатан Боуен, чрез имейл

- Баща ми си падаше по Денис Лоу, не по Юнайтед. И не бях фен на Тотнъм, а на Ходъл. Планът ми бе да дойда в Англия след Италия. Обичах страстта, публиката. Агентът ми се познаваше с Дейвид Дийн, защото Глен Хелдер бе в Арсенал и се стигна до телефонен разговор. Риок и Дийн ни засипаха с обещания за атакуващ футбол, но беше трудно да им се вържа заради опита с Интер. Все пак си помислих: "Арсенал? ОК. Спечелиха КНК, имат Йън Райт и стабилен отбор. Това ме устройва. А и "Хайбъри" е готин. Нека видим какво ще стане". Никога не съм очаквал, че ще остана 11 години, но си мечтаех за това от ден първи в клуба.

- Арсенал се отличаваше с куп пияници през 90-те – Тони Адамс, Пол Мърсън и Рей Парлър. Не беше ли шокиран?
Анди Едуардс, Лондон

- Това не го разбирах! Отидохме на предсезонен лагер в Швеция и тренирахме два пъти на ден. Една вечер се разхождах с жена ми и видях всичките играчи на Арсенал да си поркат в местен пъб. Забавното е, че никога не бих го заподозрял на тренировка, защото там момчетата се раздаваха на 100 процента. Аз не пиех и те го приемаха. Така че и аз бях ОК с техния избор. Но на следващата година дойде Арсен и всичко се промени. По-късно мажехме заради английските си бранители. Те внасяха дух в отбора, който липсваше на чужденците. Обожавах фразите им, например тази: "Колко го искаш, а?". Беше се загнездила в главата ми. Наистина ли го искаш повече от опонента? Колко си готов да дадеш? Това е английска бойна традиция, морален код. Излизахме заедно и се претрепвахме от тичане.

- Хеттрикът срещу Лестър през 97-а, шедьовърът срещу Аржентина година по-късно, финтът и ударът срещу Нюкасъл през 2002-а – кое цениш най-много?
Джейм Джоунс, Лондон

- Голът срещу Аржентина. Да вкарам така, в мой стил, на такава сцена... Обичам красивия футбол, но той трябва да значи нещо. А ние отивахме на полуфинал! Реакцията ми след гола бе емоционална, защото си спомних как мечтаех за мондиала на седем или осем годинки. Сякаш животът ти се свежда до този момент, Как го направих? Първо, зрителен контакт с Франк де Бур – той ще ми подаде. След това: спринт встрани, шест ярда от защитника. Топката идва над рамото ми. Тичам в права линия, скачам и умъртвявам кълбото. Оставям Аяла зад гърба си и си осигурявам по-добър ъгъл за стрелба. Целта ми е далечната греда и просто я завъртвам. След второто докосване знам, че няма какво да се обърка. Няма шанс! Срещу Нюкасъл първата ми мисъл бе: "Ще направя каквото е нужно, за да вкарам". Десет ярда преди да получа топката, реших, че ще литна защитника. Голът срещу Лестър бе красавец, но при този с джордитата имах късмет.

- На теб и останалите холандски магьосници сигурно ви е доста гадно, че не спечелихте нищо през 90-те. Къде бе вината: в треньорите, играчите или колектива?
Пат Диксън, Рочдейл

- През 92-а бяхме близо, но имахме издъхващ отбор. Искаха ли го достатъчно? Да бъдат европейски шампиони – отново? Можеха да бъдат и по-мотивирани. Една допълнителна стъпка и щяхме да сме на върха с лекота. Мондиал’94 бе фантастично преживяване, но в крайна сметка просто не бяхме достатъчно добри. Ала определено не биваше да падаме от Бразилия, бяхме по-силни от тях. През 96-а играчите на Аякс напълниха тима с проблеми. Но през 98-а бяхме длъжни да триумфираме. Бяхме номер едно. Щяхме да дадем на Франция здрава битка във финала. Знаехме, че не ни искат за съперник. Същото бе и две години по-късно: трябваше да отупаме Италия и да сме на финал. Сега в Холандия редовно тренираме дузпи! Имахме наистина добри играчи, но сякаш бяхме прекалено еднакви. Все техничари, мислещи и подаващи отлично. Но понякога се нуждаеш от защитник, който просто да я изблъска в трибуните! Трябваше да бъдем и по-смъртоносни в завършващия удар.

- Грозна световна титла или загуба на финала с тотален футбол?
Крис Галъри, през Twitter

- Мачът с Испания дълго ще нагарча, защото играхме атакуващо по пътя към турнира, а и на самия Мондиал. През 2008-а се опълчихме така и на Италия и Франция. Така че този отбор имаше голям потенциал, но някак си забрави как се играе футбол срещу испанците. Единоборствата имаха превес, а ние никога не сме ги обичали. Да сме мръсници не е в стила ни, не трябваше да се подаваме. Може би това бе израз на яда ни, че не намирахме своята игра. Познавайки Франк де Бур, Филип Коку и Берт ван Марвайк, съм сигурен, че това не е било планирано. Филип ми каза, че не е било нарочно. Но мен малко бе беше срам. Това са две велики футболни нации, едната от които се опитваше да твори, а другата да руши. Нещо, което никога не бе правила.

- С кой партньор в атака се разбираше най-добре – Ван Бастен, Анри, Клуйверт, Райт или Анелка. И кой бе най-силният?
Дарън Джонсън, Мичиган, САЩ

- За мен винаги е било въпрос на нагаждане към играта на другия. С Анелка бе лесно, защото имаше страхотна бързина. Просто минаваше зад защитника, аз му подавах и той оставаше очи в очи с вратаря. Анри и Райт бяха страхотни. Но бих се спрял на Тиери заради непобедимия ни сезон заедно. От днешните играчи ще си харесам някой бърз, който пробива и бележи. Давид Вия може би? Има разлика между техника и функционална техника. Тази на Тиери бе от втората. Имаше замисъл зад всяко движение: да стреля, да получи, да подаде. Марко ван Бастен бе различен, с неповторимо последно докосване. Но избирам Анри, защото с него работих по-дълго и между нас наистина имаше връзка.

- Най-трудният опонент, срещу когото си се изправял е...
Робърт Фрумкин, чрез имейл

- Пичове от калибъра на Сол Кямбъл, Яп Стам – твърди, бързи и умеещи да четат играта. Обожавах да играя срещу хора като Синиша Михайлович и Марко Матераци – с голяма уста, брутални и вкарващи ти лакти, когато съдията не гледа. Това ме мотивираше. Предпочитам бранители като Мартин Киоун, които си вършат работа и може би говорят много в съблекалнята, но са забавни. За него бе чест да предотврати гол. И беше чудесен в речите: "Хайде, хайде... мислиш, че можеш да ме минеш. О, да!".

- Анри те нарече най-добрият, с когото някога е играл, но кой ще спечели битката между вас един на един?
Марвин Роуз, Рединг

- Никога не се пробвахме! Дори на тренировка се уважавахме прекалено много. Несъмнено ме издухваше със скорост. Но на тренировка, ако се озовеше срещу мен, подаваше. Така правех и аз. Срещу някой друг искаш да се изфукаш, но не и срещу Анри.

- Защо си промени мнението, след като каза, че няма да ставаш треньор?
Пол Амину, Глазгоу
- Когато спрях да играя, не исках и да чувам за това. Цъках голф и две години се занимавах с децата си. Синът ми риташе за местен отбор и ходех с него на тренировките. Заглеждах се в заниманията от време на време и така се зарибих. Взех си дипломата за една година и вече мога да съм треньор, където си поискам. Марко ван Бастен беше директен по телефона. Трябваха ми часове с професионален клуб за курса. Марко каза: "Защо не ги изкараш в Аякс?". Виждам се там един ден. Може би като треньор на нападателите, няколко пъти в седмицата. Същото важи и за Арсенал.

- Умира ли традиционният, умен и красив холандски футбол?
Джоуи Воус, Ливърпул

- Да. Така го чувствам, но други клубове порастват. Гледайки Барса и Арсенал, те изглеждат като холандски отбори. Когато дойде първият пас, вторият, третият, четвъртият и петият вече са в главите на състезателите. У нас вече не играем така. Един е с топката и още един се движи. Това е. Така че той получава паса. Лесно е за защитниците. Малко са успешните разигравания, няма много движение. Набляга се на високите топки, а чужденците, които идват, не са на нивото на местните момчета. Надявам се, че в Аякс поне даваме шанс на младоците. Трябва да правим нещата различно. Преди години, когато се присъединих към първия отбор, с Кройф, играехме с две крила – атрактивно и красиво. Всички в Европа говориха за нас и Монако на Венгер. Това е минало. Сега Барселона и Арсенал се отличават от всички останали.

ДОСИЕ
Роден: 10/05/1969 Ръст 188 см.
Родно място: Амстердам, Холандия
Позиция: Нападател
Кариера като играч: 1986-93 Аякс 185 мача [103 гола]; ’93-95 Интер 52 [11]; ’95-2006 Арсенал 423 [120]
Отличия: КНК 1987; Купа на Холандия 1987, 1990; Шампион на Холандия 1990; Купа на УЕФА 1992 [Аякс], 1994 [Интер]; Шампион на Англия 1998, 2002, 2004; ФА Къп 1998, 2002, 2003, 2005
Международни мачове: 1990-2000 Холандия 79 [37]
Персонални призове: Играч на годината в Холандия 1991, 1992; Играч на годината в Англия 1998

ЦИТАТИ
"Бях на разходка и видях играчите на Арсенал да се наливат в пъб... невероятно"

"Подстригах се, а италианската преса реши, че косата ми пада заради напрежението"

"Голът срещу Аржентина... сякаш животът ти се свежда до този момент"

Уникалното попадение на Бергкамп срещу Нюкасъл:

Голът на Бергкамп срещу Аржентина на Мондиал 98:

Пълният текст на материала е публикуван в последния брой на списание "Four Four Two България"