За пореден сезон феновете на Нюкясъл остават безкрайно разочаровани от своите любимци. "Джордитата" изпращат един посредствен шампионат и със сигурност искат да го забравят по-бързо. Сезон започнат с толкова надежди, сега е на път да се превърне в катастрофа.


Периодът на Сам Алърдайс

С назначаването на Сам Алърдайс, на "Сейнт Джеймсис Парк" сякаш бяха оцелили десетката и се очакваше той да пасне като дялан камък в тима. Алърдайс беше постигнал чудеса със скромния Болтън, а сега при наличието на сериозен бюджет за трансфери, "свраките" сякаш щяха да тръгнат нагоре. И в интерес на истината началото беше добро - 17 точки в първите 9 мача беше обещаваща старт, но след това крахът дойде много бързо. Започнаха да се губят важни мачове, срещу отбори считани за конкуренти за евроместата, а нещата в атака сериозно забоксуваха.

С трансферите, които Алърдайс направи през лятото, той сякаш започна да гради един "Нов Болтън". Бяха взети или играчи вече на възраст - Марк Видука, Абдулае Файе, Хабиб Бей, Клаудио Касапа, или типични биткаджии, каквито Големия Сам обича да има в състава си - Алън Смит, Джоуи Бартън и около тях да се гради играта в средата на терена. Но за разлика от феновете на "Рийбок", в Нюкясъл са свикнали да гледат красивия и привлекателен футбол. Това, не беше отчетено от мениджъра и в крайна сметка си плати за това. А може и да го е отчел, но той вече има изградена визия за това как трябва да изглеждат неговите състави и едва ли той може да се промени.

По-скоро това беше грешка на стария собственик на "свраките" Фреди Шепърд, който се нагледа достатъчно на провали и беше решен на всичко за да види най-накрая резултати насреща, след похарчените много милиони за селекция през последните години. Сегашният президент Майк Ашли е бизнесмен и е амбициран да превърна "джордитата" в печеливша спортна марка, а атрактивния футбол е едно от задължителните условия за тази цел. За това не беше изненадващо, че Алърдайс си тръгна бързо - бързо след само 24 мача на кормилото на тима. Той не успя да се възползва от по-голям кредит на доверие, на което се радваха Греъм Сунес и Глен Рьодер.


Завръщането на Крал Кев

Още в началото на януари беше ясно, че сезонът беше провален. На сериозна дистанция от местата за Купата на УЕФА и чакащи ги Арсенал в четвъртия кръг на ФА Къп, Майк Ашли не виждаше какво вече може да промени Алърдайс и логично Големият Сам беше уволнен. Седмица по-късно стана факт назначаването на Кевин Кигън. Крал Кев се завърна там, откъдето започна мениджърската му кариера. Обичан от феновете, популярен сред тях и с подчертан вкус към атаката, Ашли намери точния човек да поеме клуба в този труден момент. Тежката програма, обаче си каза думата и Кигън трябваше да чака дълго за да се поздрави с първи успех след завръщането си на "Сейнт Джеймсис Парк".Освен поредицата от трудни срещи, Кигън завари един отбор изграден от Алърдайс, който привлече сериозен брой нови попълнения през лятото. Той имаше около две седмици да се ориентира в обстановката и да сондира пазара за възможни трансфери, но това беше твърде кратък срок. Кигън се задоволи с привличането на младежи, който да са бъдещето на тима. Типичен пример е 18-годишният унгарски защитник Тамаш Кадар. Проблемите в атакуващ план продължиха да се задълбочават, а без да вкараш гол не можеш да чакаш успех в срещата. Напротив, тимът претърпя няколко срамни загуби като 1:4 от Астън Вила, 1:5 от Манчестър Юнайтед и 0:3 от Ливърпул. Но похвалното е, че "свраките" не се поддадоха на напрежението и намериха сили да се върнат на правилния път. Повратната точка за мен беше ремито 1:1 като гост на Бирмингам , където Оуен и комапния играха страхотно, най-вече след почивката. Не закъсня и успехът над закъсалия Фулъм с 2:0, страхотното представяне на "Уаит Харт Лейн" и победата с 4:1, класиката срещу Рединг с 3:0 и откраднатата точка при гостуването на силния Портсмут - 0:0.


Поглед напред

За мен оставането на Нюкясъл в Премиершип не подлежи на съмнение. В момента "свраките" са на десет точки над изпадащата зона, а програмата им до края не е толкова лоша :
 
20 април Съндърланд (домакин)   
26 април Уест Хям (гост)  
3 май Челси (домакин)  
11 май Евертън (гост)

Към момента  "свраките" имат актив от 39 точки, което означава, че още в този кръг могат да си осигурят и на теория оставането, защото в последните сезони се прие условна граница от 40 точки гарантираща запазване на елитния статус.
Домакинството на Съндърланд винаги е носело огромен заряд и е очаквано с изключителен интерес през сезона. Точка от Челси също не е невъзможна, защото по това време от сезона "сините" може да са извън борбата за титлата вече и с повече мисъл към Шампионската лига.

Видно е, че трябват промени в състава и привличането на футболисти на някои постове. Майк Ашли ще отпусне сериозен бюджет и топката е в полето на Кигън, който трябва да инвестира добре тези средства. Всъщност новите попълнения може и да са не толкова много, но трябва да са качествени.
Нюкясъл имат допуснати 58 гола, само Дарби и Рединг са по-зле по този показател.

"Свраките" имат крещяща нужда от централен защитник, който да оформи сърцето на отбраната заедно със Стивън Тейлър.
В халфовата линия играчите ги има, но трябва да се работи с тях. На първо място - Джоуи Бартън. Той има страхотни качества и блестеше още в Манчестър Сити, но своенравния характер влия много негативно на кариерата му. Заедно с Алън Смит могат да оформят добра халфова линия. Бившият играч на Манчестър Юнайтед не по свое желание трябваше да се преквалифицира в полузащитник и още има накъде да подобрява играта си като част от средната линия. И на двамата им липсва едно нещо - креативност. Те са големи биткаджии, борбени са, но към тях трябва да се прибави и някой от типа на Елано, който с лекота да създава положения за нападателите. Кигън разполага с изключително полезни крила като Дъф, Милнър и Н\'Зогбия и ако са здрави, а не както този сезон, особено що се отнася за ирландеца, те много ще помагат в атакуващ план.

В атака Видука, Мартинс и Оуен изглеждат солидни и може да се мисли за още едно попълнение от типа таран, който да може да си партнира с бързоногите Оуен и Мартинс, защото когато те двамата са на терена не блестят с играта си.

Този сезон за Нюкясъл е определено неуспешен. Следващата кампания ще е първата, в която на чело на тима ще е тандемът - президент Майк Ашли и мениджър Кевин Кигън. Те двамата могат да донесат много приятни моменти на "Сейнт Джеймсиси Парк", гарнирани с приятна игра, но през лятото имат много работа както по селекцията, така и със сегашните играчи в състава, защото те имат качества, но Кигън трябва да ги отключи.