Събота и неделя е раят за футболния фен. Има изобилие от мачове, а ние българите можем да сме радостни, че почти всички големи първенства се предават на територията на нашата страна. Можеш да седнеш малко след обяд пред телевизионния приемник и да се забавляваш със звезди като Роналдиньо, Дрогба и Кристиано Роналдо до късна вечер. За разлика от повечето уикенди, този имаше квалификационни мачове за Евро 2008.

Единственият двубой, който приковаваше вниманието беше Румъния-Холандия. Срещата в Констанца, обаче, беше късно и ако искахте да се наслаждавате на най-популярната игра, трябваше да се задоволите като начало със срещите между Англия - Естония и Франция - Фарьорски острови.

Като фен на английския национален отбор, разбира се, седнах да гледам срещата на "Уембли". Час и половина наблюдавах най-добрите играчи от Премиершип и техните естонски противници. Англия взе три безпроблемни точки, вкара три безответни гола и  Джолиън Лескън дебютира с фланелката на "трите лъва". С друго, обаче, едва ли ще се запомни тази среща. Англичаните си свършиха работата още през първата част и второто полувреме беше изиграно по задължение. Но за да отбележат тези три попадения, албионците не трябваше дори да показват и половината от своя потенциал. Втората част беше толкова скучна за гледане, че доста фенове бяха отегчени и решиха да си тръгнат 10 минути преди последния съдийски сигнал.

Малко по-късно на срещата Фарьорски острови - Франция, картинката не беше по-различна. Световните вицешампиони дори не се и изпотиха, за да вкарат шестица на островитяните. Самият факт, че до осмата минута домакините инкасираха два гола, мисля че говори достатъчно. В темпо, подобно на това на тренировките, "петлите" взеха трите точки и доволни си заминаха от Торшван. Домакините съм сигурен, че не са останали разочаровани, след като някои от тях успяха да вземат фланелките на играчи като Анри, Бензема и Рибери.

Питам се  - Кому са нужни такива мачове? Големите отбори си вземат такива срещи без особен проблем и единствената интрига е колко гола имат желание да вкарват на противника. Сигурен съм, че футболистите биха намерили и по-добри занимания за този час и половина, отколкото да разкарват топката на терена, с мисъл за края на мача. Няма смисъл отбори като Естония, Беларус и Исландия да инкасират по 3-4 гола от големите футболни сили, като дори не споменавам за скромните състави на Сан Марино, Андора или Лихтенщайн, които в края на квалификациите имат срещу графата допуснати голове, числа около четиридесетте.

Тук искам дебело да подчертая, че не омаловажавам труда на футболистите от тези страни. Убеден съм, че дават всичко от себе си, когато носят националната фланелка. Но не може да се очакват чудеса от тях, след като една голяма част са полупрофесионалисти, а други страни просто нямат достатъчно кадри, от които да направят един боеспособен национален тим.

Нямам нищо против и те да си мерят силите с другите отбори, но това могат да го правят в един предквалификационен турнир. През лятото, когато и без това няма много футболни събития, да се съберат отбори, завършили на пето и по-долно място в предишните си квалификационни групи и да изберат най-добрите, които да продължат в следващата фаза. От една страна няма да се получават резултати от сорта 13-0, с който Германия разби Сан Марино, а не по-малко съществено е, че и календарът на самите играчи ще се намали значително и ще могат да почиват повече за важните битки, независимо дали става въпрос за клубните си тимове или национални.

Тук, обаче, идва голямото "НО", защото освен самите футболисти, никой друг няма интерес да се играят осем мача, примерно, за да отидеш на европейско или световно първенство, а не както сега 12, а за някои отбори дори - 14. УЕФА печели от всеки допълнителен изигран мач, а ако в него очаква отбор като Англия или Германия, независимо от съперника, приходите са значителни. Самите футболни федерации на отделните страни също имат полза от големия брой срещи. Дават се сериозни суми за телевизионни права, а и от билети се печели добре.

Малките федерации, които чакат с нетърпение техния представител да се изправи срещу голяма европейска сила, вече ще се надяват на чудо, за да може примерно Андора или Малта да прескочи дори предварителните квалификации и да участва в следващия етап.

Ако някой реши да направи такъв ход и да намали участниците в същинските квалификации, на следващите избори за президент на УЕФА ще има предварително около 14-15 потенциални поддръжници, които ще са срещу него. А се знае, че там всеки глас тежи еднакво, независимо дали е пуснат от Италия или Андора.

Мишел Платини показва наченки, че има желание за реформи, поне в Шампионската лига, но в квалификациите нещата стоят по-различно и ще се иска голяма смелост, за да дръзне да промени сегашните правила.