Tрофеите на Франц Бекенбауер са безчет. Вдигал е над главата си над 25 купи (световната като играч и треньор), слави се като най-великия германски футболист. Избраха го за № 2 в Европа за миналия век след Йохан Кройф и за № 3 в света след Пеле и Кройф. Обречен на успех - като футболист, треньор и ръководител.

С Франц Бекенбауер разговарят Владимир Памуков и Боян Бойчев от вестник "Труд".

- Хер Бекенбауер, риск ли беше Мондиалът да бъде поверен на ЮАР?

- Прекалено много се пише по този въпрос. Досега организацията е фантастична и няма място да говорим за рискове. Проблемите, които има тук, присъстват навсякъде по света. Още сме в началото, първенството тепърва ще възпламенява емоции. Вече гледахме няколко добри мача и сме доволни.

- Ще направите ли сравнение с Мондиала в Германия преди 4 години, когато вие бяхте шеф на Организационния комитет?

- От моята позиция не е коректно да го правя, а и нещата са несравними. ЮАР е в Африка, Германия е в Европа. Не може да търсим паралел. Нали гледахте мача на откриването? Всичко беше напълно африканско, екзотично. Ние го направихме по европейски преди 4 години. Според мен светът още не знае достатъчно за африканския континент. Сега всички погледи са насочени към него. Най-малко за четири седмици и очаквам известният скептицизъм, който усещам сега, да прерасне в еуфория и празник на финала.

- Какво ще допринесе световното за Африка?

- ЮАР много искаше Мондиала и го получи. Виждам, че всички се стараят максимално гостите да останат доволни. Съзнават колко е важно турнирът да мине без проблеми. Преживявал съм го вече.

- Каква е прогнозата ви за световното?

- Силите са много изравнени. Според мен малко предимство има Бразилия. След това идва Испания като европейски шампион. На следващото стъпало са Германия, Аржентина и Англия. Макар че англичаните не ги чака нищо хубаво, ако играят така, както срещу САЩ. А защо пък да не стане изненада от африкански отбор? Домакините например играха доста силно през второто полувреме на мача с Мексико.

- Диего Марадона фокусира много погледи. Може ли да стане шампион?

- Марадона трябва да бъде щастлив от отбора, който има. Според мен с него Аржентина може да стигне много далече. Бих се радвал искрено за него, ако стане шампион. Ще бъдем трима. Досега световни шампиони като футболист и като треньор сме само аз и бразилецът Марио Загало. На този турнир освен Марадона такъв шанс има и бразилският селекционер Дунга. И на двамата им желая успех. Както се казва "Добре дошли в клуба!".

- Как е по-лесно да станеш шампион на планетата - като играч или като треньор?

- Отговорът е ясен - като треньор е много по-трудно. На този пост трябва да се грижиш за абсолютно всичко. Когато си играч, важно е да се представяш добре на своята позиция и да очакваш същото и от колегите.

- Кой ще стане най-добър играч на световното?

- Като гледах играта на Лионел Меси срещу Нигерия, той има големи шансове. Но, разбира се, изборът ще зависи много и от класирането на отборите. Колкото и да си добър, ако отпаднеш в груповата фаза или на осминафинала, няма как да те изберат за № 1. Ако Аржентина стигне далече, мисля, че Меси е човекът за трона.

- Ако трябва да направите идеалния футболист, от кои трима бихте го моделирали?

- Идеален футболист няма. Но все пак да се опитам да ви отговоря конкретно за тези, които са на световното. Ако трябва да моделирам, ще го направя с Меси, Кристиано Роналдо и Кака.

- Какво очаквате от немския отбор?

- Бундестимът впечатли в последните контроли срещу Унгария и Босна и Херцеговина преди турнира. Не са важни победите, а играта. Футболистите трябва да са напълно концентрирани и ако го направят, може и да изиграят седем мача (това означава да стигнат до финала - б. а.). Да, да го кажа направо, според мен Германия може да се класира до полуфинала. А там вече всичко е възможно.

- Съгласен ли сте с твърдението, че много играчи се раздават повече за клубовете си, отколкото в националните отбори?

- Всеки трябва да е горд, че е в националния отбор на родината си и има шанса да е на световно първенство. В никакъв случай не приемам, че някой може да не дава сто процента от себе си тук. Когато чуеш химна преди мача, това просто е невъзможно!

- Защо не се кандидатирахте никога за президент на ФИФА или на УЕФА?

- Не е защото нямам интерес към такъв пост. Но за мен по-важно е семейството. Трябва да се грижа за фамилията и децата си. Да си президент на ФИФА или УЕФА, означава на практика да не спиш. Това е 24-часова работа. Непрекъснато пътуваш нанякъде. Обсебен си от задълженията си, удоволствията от живота реално не съществуват. А за мен семейството е много по-важно от такъв пост.

- Липсва ли ви това, че вече не сте президент на Байерн?

- Не, нали аз сам поисках да се оттегля. Ако бях пожелал, щях да си остана президент на Байерн. Нали не се съмнявате?

- Каква е ролята ви сега в клуба?

- Аз съм почетен президент. Не правя нищо. Само гледам мачовете. На почетния президент работата му е да не прави нищо. Само да се забавлява, а когато нещата не вървят, да дава съвети отвисоко.

- Как успя Байерн този сезон да задмине многомилионните селекции на английските и испанските отбори в Шампионската лига?

- Видяхте, че с нашите средства, които са многократно по-малки, можем да стигнем до върха. Нямаме възможности да даваме пари като Реал, Челси или Манчестър Юнайтед. Ако имахме един малко по-добър ден на финала в Мадрид, можехме да победим Интер. В Байерн никога няма да се влагат огромни пари. Например през последните десет години Челси инвестира във футболисти близо един милиард евро. Това не е моята футболна философия, моята политика в играта.

- Ще успее ли Байерн да задържи нивото от последния сезон?

- Вярвам в това. Отборът и треньорът израснаха като едно цяло. Дори смятам, че през следващия сезон Байерн ще бъде още по-силен.

- Имало ли е момент от вашата ера в Байерн, когато сте искали български футболист?

- Поискахме Емил Костадинов и го купихме. Много бяхме доволни от него. Емил вкара гол във финала за Купата на УЕФА, когато победихме Бордо.

- Кой е най-ценният ви трофей?

- Най-важната ми купа беше да доведа световното в Германия през 2006-а. Това е най-голямото ми постижение. Като треньор или футболист на всеки четири години може теоретично да си шампион на света. Но да спечелиш домакинството при невероятна конкуренция за най-големия форум на планетата, се случва веднъж в живота.

- Коя загуба ви беше по-тежка - на водената от вас Германия от Аржентина на финала на световното през 1986 година или на Байерн от Манчестър Юнайтед през 1999-а във финала на Шампионската лига?

- Много, много по-тежко приех поражението през 1999 г. Байерн не само изглеждаше като сигурен победител, но и игра много по-силно. Получихме гол в последната минута. После още един в продължението. Не беше справедливо... Докато какво да кажа за 1986 година? Аржентина беше явно по-силният отбор и абсолютно заслужено ни победи.

- Следите ли националния отбор на България?

- Да, гледам резултатите. Старая се да имам представа от целия футбол по света. Жалко, че не се класирахте за световното първенство. Винаги съм се радвал за България, знаете го.

- Правят ли ви впечатление някои български футболисти?

- Хванахте ме в крачка. В интерес на истината нямам впечатления сега от българските играчи.

- Според вас историчечески кой е най-добрият български футболист?

- Със сигурност Христо Стоичков е най-големият. Световна класа и признание. Балъков и Лечков също бяха екстра класа. Помня също, че съм играл срещу много силни български играчи като Бонев, Аспарухов. Винаги сте имали добри играчи. Най-добрият ми приятел в България е вицепрезидентът на вашата футболна централа Михаил Касабов. С него е изключително приятно да контактувам. Той идва често в Германия, чуваме се и всяка седмица по телефона. Аз съм доктор хонорис кауза на вашата Национална спортна академия и това не е само формалност или жест. Интересувам се от България, от нейния футбол и съм готов винаги да помогна с каквото мога. Винаги!

- Вие ли въведохте модата треньорът да бъде винаги с костюм?

- Не, не съм аз. Видях го от италианците. Винаги са ми правили впечатление колко елегантни са. Треньорът трябва да е стилен в облеклото. По цяла седмица си в анцуг на тренировките. Футболният мач обаче е спектакъл, празник. Това е работното ти място и костюмът е част от него. Той показва уважение към зрителите, към играчите и всички на стадиона.

- Футболът трябва да ви е благодарен за големите пари, които навлязоха за реклами, за телевизионни коментари от играчи, за превръщането му в маркетингов продукт. В този смисъл помните ли първата си реклама?

- О, разбира се. Беше през 1966 г. Предложиха ми да рекламирам една марка за супа. Занесох договора на треньора ми в Байерн Хелмут Шьон и той се хвана за главата. Забрани ми да го подпиша, когато видя, че ще получа 800 марки. А тогава, за времето си, това не бе малка сума. Каза ми да им поискам повече, но хората нямаха и рекламата пропадна. За щастие после в годините подобно нещо не ми се случи.

- Кога да ви очакваме в България отново?

- Вярвайте ми, че не знам. А и трябва да питате хер Касабов. Сега съм на световното. След това заминавам за Германия, където ще има световно първенство за жени. После отивам в Тринидад и Тобаго за мондиала на 17-годишните... А и нали ви казах, че семейството е най-важното нещо за мен...