С Иван Вуцов разговаря Едуард Папазян от "24 часа".

- Г-н Вуцов, били сте на почти всички световни първенства от 1966 г. насам, включително като играч и треньор. Какво се промени оттогава?

- Разликата е не само чисто футболна, тя е във всичко. Този спорт определено еволюира, при това в положителна насока. Всичко се е променило и подобрило. Хубавото е, че футболът е от спортовете, които най-малко променят правилата си. Говоря за отборните спортове, ето волейбола например. По-рано точките се печелеха по друг начин, играеше се само до 15, докосването на мрежата, бъркането... И тъй като футболът се запази откъм промени в правилата, динамизмът в развитието му се реализира в самата игра - тактика, техника, водене на мача, търсене на начини за преодоляване на съперника.

- Не са ли много 32 отбора? През 1966 г. в Англия, където вие играхте, бяха едва 16, а 20 години по-късно в Мексико като старши треньор водехте един от 24-те отбора.

- Това е дискусионен въпрос, по който отдавна имам мнение. 32 отбора не са много, а изключително много. Не като брой участници, а заради факта, че много малко време остава за подготовка, въпреки че световното е веднъж на четири години. Колкото и на пръв поглед да изглежда единственото време за провеждането му след края на първенствата в отделните страни, аз смятам, че това не е така. От това най-много страдат класните отбори, следователно пада и класата на самия шампионат на планетата. Не може цяла година да водиш битки по терените, които изискват изключителни усилия, преди всичко физически, а след това вместо почивка отново да се хвърлиш на терена. Човешкият организъм има определен капацитет, който, колкото и да е развита съвременната медицина откъм възстановителни средства, не може да бъде надхвърлен. Да не забравяме, че големите звезди получават парите си от клубовете, следователно не могат да си позволят там да се пазят за националния.

- Смятате, че дългият клубен сезон пречи на световното ли?

- Нека пресметнем: полуфиналистите, които обикновено са съставени тъкмо от играчи от въпросните силни клубни първенства, ще изиграят 7 мача за 25-30 дни. Това прави веднъж на 4 дни средно, те толкова изиграват за 1/3 от полусезона. При това става въпрос за игра на върха на възможностите. Не мога да дам конкретно предложение кога да се провежда световното, знам само, че големите звезди не са пълноценни. Следователно очевидно е, че юни-юли не е добрият момент. Може да се помисли за прекъсване на клубните първенства през пролетта, въпреки че това ще срещне яростна съпротива от богатите клубове. Но се вижда какво се получава след края на тежкия сезон, че даже и преди това - тези, от които се чака спектакъл, изпокапват като круши. Робен, който направи фантастичен сезон в "Байерн", не е ясно дали ще играе, но със сигурност пропуска началото. Получи мускулно разтежение. Нека обясня - такава контузия се получава или когато не си разгрял, или когато си преуморен. Няма как в 90-ата минута да не е разгрял, тогава какво остава? Героят на "Челси" Дрогба - и той. Да не говорим за Бекъм, Балак, последният е Нани. Вече направиха цял отбор барабар с резервите от контузени футболисти.

- Значи световното ще е слабо?

- Всяко първенство има запомнящи се мачове и ражда своите герои. Със сигурност ще блеснат неособено познати футболисти, които ще компенсират отсъствието на контузените. Но е ясно, че без истинските артисти няма да е същото. А дори и тези, които ще играят с проблеми, няма да са пълноценни. А световното първенство е форумът, който определя и моделира развитието на този спорт в следващите четири години. То чертае бъдещите тактически схеми, разположението на играчите по терена в различните линии, техните действия в двете фази на играта - защита и атака.

- Не мога да избегна традиционния въпрос за вашия фаворит.

- Трудно е отсега да кажа кой ще е новият световен шампион. Все пак двата латиноамерикански гранда са сигурни фаворити от една страна, а от Европа, защото противоборството ще е пак между тези два континента.  Англия, Испания и, по-скоро по традиция, Германия, Италия и Холандия, които обаче срещат определени проблеми. Не познавам всички отбори еднакво добре. Разбира се, познавам индивидуалните качества на основните играчи и на Бразилия, и на Англия, и на Испания, но как се справят като колектив, мога само да гадая. Имах възможност обаче да гледам на живо през март приятелския мач Германия - Аржентина. Бях възхитен от гостите. Всички са наясно, че аржентинците разполагат с индивидуални изпълнители, каквито малко отбори по света имат. Да не изброявам, достатъчно е само да спомена Лео Меси. Но преди да ги видя наживо, не очаквах, че те могат да играят толкова организирано, да се движат толкова компактно и да се държат толкова отговорно, колкото на терена на "Алианц Арена" в Мюнхен. Те не разрешиха на един много бояк и фанатично подкрепян германски отбор да отправи удар към вратата им чак до 73-ата минута. В същото време те си градяха играта и създадоха много голови ситуации. Единствено липсата на шанс доведе до загуба на домакините само с 0:1.

- Наистина мнозина сочат Аржентина като главен претендент за титлата в Южна Африка. Къде този отбор е най-силен?

- В средата имат един много опитен конструктор в лицето на Верон, до него са Масчерано от Ливърпул и евентуално леко прибран назад Меси. Всичко минава през тези трима футболисти и трудно някой може да ги надиграе.

- Обявиха, че единствено Марадона може да попречи на Аржентина да вземе титлата. Така ли е?

- Аз също не приемам някои негови решения, например изваждането от отбора на Камбиасо и особено Санети. Той е един "кьошелия камък", навсякъде пасва - бек можеш да го сложиш, при това и отляво, и отдясно, централен защитник, външен халф, дори крило, при това успешно. Марадона беше на път да не вземе дори Диего Милито, който поднесе на тепсия европейската титла на "Интер". Срещу Германия например, той беше резерва. От друга страна, голям плюс за Марадона е, че голяма част от играчите му не са чак толкова преуморени. Масчерано рано отпадна от Шампионската лига, Меси също не игра на финала, а титлата в Испания взе с лекота. Верон пък играе в тяхното сипървенство, където очевидно не се напрягат много, щом той на трийсет и пеш-шест години продължава да играе.

- За първи път първенството е в Африка. Може ли отбор от този континент да стане голяма изненада?

- Обикновено изненадата идва от домакините. Съмнявам се, че Република Корея би се класирала на четвърто място, ако не беше домакин през 2002 г. Същото се отнася и за Мексико, който е на четвъртфинал при двете си домакинства, Чили също влиза в голямата четворка по този начин. Ако приемем, че африканските отбори като цяло се чувстват домакини на това световно, то можем да очакваме от тях нещо интересно. Например да "убият" някой от гигантите, да спрат фаворит преди полуфиналите, но едва ли са готови за нещо повече.

- Ще се справи ли Южна Африка с организацията на световното?

- Положиха много усилия, хвърлиха невероятни средства. Но още преди световното в Германия президентът на ФИФА Сеп Блатер беше обещал на Африка следващия мондиал. Вероятно така искаше да си гарантира втори мандат и след като го получи, не забрави за помощта. Никой не може да ме убеди обаче, че африканците ще се справят на нивото на европейски страни като Англия, Испания, защо не на Бразилия и Аржентина, които имат потенциал за това. В Южна Африка разстоянията са много големи, климатът не е много подходящ, защото е зима, за комуникации и транспорт да не говорим, едва ли хотелите, че дори и храната са нещо, което ще привлече туристи. Освен това имам притеснения и за манталитета на местните, за високата престъпност, европейските и американските туристи са доста уплашени и това със сигурност ще се отрази на посещаемостта.