Мнозина смятат английското първенство за най-класното в Европа, а и в света.

Огромните инвестиции в последните години доведоха до възможността за закупуване на изключително класни футболисти, с което и самото ниво на играта се повиши рязко. Това от своя страна засили още повече и зрителския интерес, и този на медийното пространство.

Едва ли има отбор в Премиършип, чиито състав да бъде загадка за истинските фенове на популярната игра. 

Зад всеки един успешно представящ се отбор стои доказал се мениджър. Най-ярките примери са Сър Алекс Фергюсън, Арсен Венгер, Рафа Бенитес, Свен Горан Ериксон, както и напусналия наскоро отбор на Челси - Жозе Мауриньо.

Повечето собственици на отборите от висшата лига са чужденци. Шинаватра закупи Манчестър Сити, Абромович вля умопомрачителни суми в бижуто си - Челси, а американската фамилия Глейзър притежава контролния пакет акции - Манчестър Юнайтед.

Когато говорим за пари, трябва да споменем, че като цяло Англия е на минус почти 368 милиона евро от трансфери.

За пример давам Манчестър Юнайтед, който е на чело при най-богатите футболни клубове със 740 милиона паунда, въпреки спечелените едва сто петдесет и осем, които автоматично им отреждат четвъртата позиция.

Факт е, че в топ десет на най-скъпите трансфери, преди сезона, седем от  тях са реализирани от отбори в Англия.

Още с влизането си в Премиършип Дарби Каунти заработиха 60 милиона паунда от телевизионни права, спонсори и други,  което ни кара да осъзнаем мощта на една подобна институция, каквато е английското първенство.

Стане ли въпрос за трансфери и по-специално за тези в Англия, в съзнанието ни изникват  умопомрачителни цифри. Някои отбори имаха шанса да закупят футболисти, съумели да се адаптират изключително бързо към висшата лига, какъвто е примера с нашия Мартин Петров в Манчестър Сити, Фернандо Торес в Ливърпул, Малуда в Челси, Нани в Манчестър Юнайтед и други. Не липсваха и такива, които все още търсят своето място в отборите си както Андерсон. В последния мач на отбора си у дома срещу Уигън, той все пак загатна за своя потенциал и за желанието да намери час по-скоро общ език със своите съотборници на терена.

След два изключително активни сезона на световния пазар, през настоящата кампания отбора на Челси не хвърли безразборно парите си, но за сметка на това покупките се оказаха повече от успешни. Освен гореспоменатата перла на френския футбол Малуда, към тима от Лондон се присъединиха играчи като Тал Бен Хаим, намерил своето място в защитата, Клаудио Писаро, който винаги е жаден за голове и Стив Сидуел.

Отборът на "мърдсисайци" направи няколко сериозни трансфера, като за Торес бяха заплатени рекордните за клуба 36 милиона евро. На "Анфийлд" акостираха още Бабел и Воронин, като по този начин Бенитес засили конкуренцията в предни позиции. Някой играчи, подобие Луйс Гарсия не успяха да наложат играта си в този велик клуб и се завърнаха в родината си Испания.

Арсенал не направиха кой знае какви трансферни удари, но за сметка на това се разделиха с изключителния Анри, който пое към Барселона. За отбелязване е, че дори без своя капитан, "бебетата" на Венгер демонстрират изключителна форма, която за момента им отрежда лидерската позиция.

Да не пропускаме и прероденият Манчестър Сити, който благодарение на футболните познания на Свен Горан Ериксон съумя да привлече необходимите за отбора играчи, срещу не толкова големи суми. Мартин Петров, Чорлука, Бианки и Елано се оказаха изключително добри попълнения. За съжаление Божинов се контузи трайно на старта и всички трябва да проявим нужното търпение, за да може да го видим отново в центъра на атаката.
 
Засегнем ли темата Тотнъм, то първото име, което споменаваме е това на Димитър Бербатов. След един изключителен сезон, в който Митко отбеляза 20 гола и четирите топ отбора пожелаха да го имат в редиците си. Най настоятелни в това отношение се оказаха Манчестър Юнайтед, но желанието на Йол да го задържи надделя и до трансфер така и не се стигна. Това не попречи на холандския специалист да закупи Дарън Бент, увеличавайки  броя на нападателите си до четири. Играчи като Кабул и Бейл също допринасят за класата на лондонския отбор, който за съжаление се явява и най-големия длъжник пред своите привърженици до момента.

Споменавайки класата на английските отбори, трябва да не се забравя, че те са  редовни участници в Шампионската Лига и както в предишни издания, така и в сегашното  се представят повече от добре. В последните три финала на най-комерсиалния турнир в Европа, неизменно участва английски отбор.

Има фраза, която гласи, че формата е моментна, а класата  вечна. Ако я перифразирам, ще заява, че докато някои първенства разцъфтяват за няколко години, то класата на отборите в родината на футбола ще остане вечна. Води се спор, кое първенство е най-доброто - Английското или Испанското, но каквото и да говорим футбола е пари, а повечето средства определено са в английския футбол.

Римляните наричали острова "Албион", заради белите скали на Дувър, които се виждали през Ламанша, но днес с толкова много звезди играещи в Премиършип, той би могъл да получи друго, по-заслепително и златно име. Дори и ако Англия не бе родината на най-великата игра, тя спокойно би могла да бъде наречена тяхна, защото който си го може..си го може.