Ей, алооо, г-н Ходжсън? Спомняте ли си това: "Със сигурност Лига Европа не е приоритет за нас. Не искам хората да си мислят, че ще играем с едни и същи футболисти три пъти в седмицата. Това няма да се случи". А? Да, това го казахте вие около 20 дена преди първия ви мач от втория по сила футболен турнир на Стария континент. Вие каква я мислихте, а тя каква стана...

Да, вероятно за малък клуб като вашият и в тон с типичния за Острова манталитет, избрахте оцеляването във Висшата лига за цел № 1. И успяхте, спасихте се без проблем. А междувременно, ей така между другото взехте, че стигнахте финала в Лига Европа. Евала, шапка ви свалям! С малко късмет, малко магия, голямо сърце и напълно заслужено почти стигнахте до купата.

Походът

Пътят на Фулъм към финала на турнира тръгна от ст. "Васил Левски" в София. Англичаните дойдоха в България за първия си мач от груповата фаза срещу родния ЦСКА. "Котиджърс" пристигнаха идеални за бой! Без почти целия си титулярен състав и с нагласата, че Лига Европа не е сред приоритетите им. Тимът на Рой Ходжсън не игра нищо и бе на път да си тръгне победен, ако не беше грешката на Иван Караджов. В крайна сметка двубоят завърши 1:1 – резултат, от който лондончани бяха по-доволният състав. Последва домакинска победа над Базел с 1:0 и равенство 1:1 с Рома на "Крейвън Котидж". След това Фулъм очаквано, макар и не без бой, загуби гостуването си на "вълците" в Рим с 1:2. Англичаните се върнаха на собствения си стадион с труден успех 1:0 над ЦСКА, а след това взеха за втори път скалпа на Базел – 3:2 като гост и второ място в групата.



На 1/16-финалите всички бяха единодушни, че Фулъм си е намерил майстора. Лондонският тим се изправи срещу последния носител на Купата на УЕФА Шахтьор Донецк и бе смятан за аутсайдери, но не би! Отборът на Рой Ходжсън би с 2:1 у дома и след 1:1 на реванша поднесе първата мини изненада по пътя си към финала.
В следващия етап тимът се изправи срещу търсещия реванш за отпадането си от Шампионската лига Ювентус. Фулъм загуби в Торино с 1:3 и всички го отписаха. На реванша "старата госпожа" поведе в началото и двубоят сякаш стана ясен, но отново не би! С много дух, добра игра и воля за победа, "котиджърс" стигнаха до исторически обрат за 4:1 и намериха място на 1/4-финалите.



Там ги чакаше шампионът на Германия – Волфсбург. "Бандата на Ходжсън" отново не се уплаши и след две победи – 2:1 вкъщи и 1:0 навън продължи да пише история.
На 1/2-финалите съперник на лондончани бе Хамбургер. Тимът от Бундеслигата бе двойно амбициран предвид факта, че мачът за трофея бе именно на техния стадион. Първият двубой на "Хордбанк Арена" завърши 0:0, като прибраният в защита английски отбор почти не даде шансове на съперника и стигна до желаното 0:0. Реваншът бе доста драматичен. Фулъм не игра добре преди почивката и губеше с 0:1. През второто полувреме обаче "котиджърс" показаха присъщата си борбеност, стигнаха до обрат 2:1 и се класираха за финала!
Там ги чакаше Атлетико Мадрид – тимът, който спря похода им. Двубоят не бе особено интересен, а лондончани изиграха най-важния си двубой доста изморени, в края на един дъъъълъг сезон. "Царете на продълженията" от испанската столица стигнаха до успеха с 2:1 в добавеното време.



Стилът

В Лига Европа Фулъм беше коренно различен отбор у дома и при гостуванията си. На кокетния "Крейвън Котидж" англичаните бяха безпощадни и не успяха да бият само Рома. Играеха хубав, атакуващ футбол и заслужено печелеха. При визитите си обаче бяха съвсем друг отбор, особено срещу по-силните съперници. Верен на максимата "отзад за 0:0, а напред каквото стане", Рой Ходжсън устиска ценни равенства, като падна само от Ювентус, но това не се оказа фатално. А и този мач можеше да се развие по съвсем различен начин. Силно впечатление направи почти безгрешната игра на "котиджърс" в защита за 0:0 срещу Хамбургер. Скромният тим от Лондон показа завидна тактическа зрялост и най-вече сърце.

Съставът

Няколко бяха футболистите, които ярко изпъкнаха. Боби Замора – страшилището за противниковите вратари. Страхотен на "втория етаж" борбен, труден за опазване. Звяр, звяр и истински лидер на отбора. Марк Шварцер – опитният страж не веднъж извади своите, вдъхваше спокойствие, увереност на тима. Бред Хангеланд – откритието в центъра на защитата. Норвежкият исполин беше безупречен във въздуха, "жънеше" всичко и по земя. Не случайно хвана окото на редица европейски грандове. И не на последно място Золтан Гера – играч, който някак си минаваше за футболист "втора ръка" в английския елит. В решителните двубои обаче, унгарецът изигра ключова роля за успехите.



Вождът

Рой Ходжсън – модераторът на чудото. Старата лисица Рой успя да сглоби боеспособен отбор, в чиито сили като че ли дори самият той не вярваше. Апетитът му обаче постепенно дойде с яденето. Въпреки твърденията, че Лига Европа е на заден план, Фулъм все по-сериозно гледаше на надпреварата, а Ходжсън започна да усеща, че магията се е настанила на "Крейвън Котидж". Важна роля за представянето на отбора му изигра и фактът, че лондончани рано обезпечиха оцеляването си. Е, не на 100%, но когато отборът жънеше в Европа, на Острова беше ясно, че "котиджърс" няма да изпаднат. Това позволи на тима да се хвърли здраво в елиминационния етап и в крайна сметка да успее.
"Рой трябва да е мениджър на годината, нямам никакви съмнения относно това. Надявам се да спечели трофея, но това е едно от най-добрите представяния на британски клуб в Европа за всички времена. Когато изоставаш с 0:1 от германски отбор си казваш, че ще ти е много трудно да победиш и да обърнат мача по такъв начин беше фантастично. Чух някои хора да коментират, че Фулъм не били играли добре – това е техният 59-и мач за сезона и все още има хора, които оценяват играта им. Не можех да повярвам", каза по адрес на Ходжсън мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън.



Бъдещето

Собственикът на клуба Мохамед Ал Файед дава стабилност и сигурност. Фулъм обаче едва ли ще бъде по-различен отбор през следващия сезон. Ясно е, че бомбастични трансфери няма да има, а основната цел ще бъде същата – оцеляване във Висшата лига. Фулъм е малък тим, без много фенове, успехи. Без сериозни традиции, а традициите са едно от най-важните неща в Англия. Надали финалът в Лига Европа ще промени особено съдбата на отбора и ще даде тласък в развитието му. Не е изключено дори тимът до последно да се бори за спасението си и в крайна сметка да не успее. Колкото и магически да бе този сезон, Фулъм си остава едни малък клуб, който едва ли отново ще надскочи себе си.