Да загубиш на зеления килим е болезнено, но когато губиш, без да си играл, тогава боли още повече.

Предполагам, че националите са се чувствали именно така след вчерашния мач между Румъния и Холандия, класирал на практика двата отбора и оставил илюзорни шансове за нас в оставащите три кръга от евроквалификациите.

Цяла България бе приковала поглед в телевизорите в събота вечер, с надеждата отбора на "лалетата” да успее да вземе поне точка от стадиона в Констанца. Уви, не ни е било писано да разчитаме на чужда помощ. Северната ни съседка изигра едно отлично второ полувреме и след като отбеляза един гол, оказал се и победен, вече гледа спокойно към европейските финали.

Естествено, никой не може да се сърди на Нистелрой и компания. Те играха своята игра, доминираха през цялото първо полувреме и ако не бяха отличните намеси на румънския страж, можеше още до почивката резултатът да е в тяхна полза. Късметът, обаче, бе на страната на домакините. Гредата в последните секунди на мача спаси Лобонт, като по този начин изпрати Румъния напред, а остави нас да живеем с надеждата за следващите квалификации.

Късметът на Пенев в онзи ноемврийски ден преди 14 години проработи, но да се разчита само на него е повече от неуместно. За провала в евроквалификациите трябва да се сърдим единствено на себе си. Без победа над преките съперници и при условие, че допускаш загуба на точки у дома от отбори като Албания, е невъзможно да претендираш за нещо повече.

Сега е важно да си направим необходимите изводи, за да може в следващите квалификации за голям форум да бъдем по-добри и по-мъдри, а не да разчитаме на това, друг да свърши нашата работа.