След като вече започнахме темата за най-убедителните симулации в материала "КРАЛЕТЕ НА СИМУЛАЦИЯТА" представен ви миналата седмица, сега е време да видим и втората част, в която се подвизават и "отличниците" в категорията за театрално майсторство. Класически преструвки в ключови моменти.

Ето го и топ 5:

5.  Ел-Хаджи Диуф (Сенегал – Уругвай, СП\'2002)

Докато преминавал вратаря Карини, таранът на Сенегал вероятно е почувствал силата на неговия дъх върху пищяла си. Явно това си остава най-разумното обяснение, след като на записа ясно си личи, че за 11-метров удар определено не може да става и дума, понеже няма никакъв контакт между двамата! В тази среща Моралес от "урусите" прави също симулация в противниковото наказателно поле и съдията... пак дава дузпа! Когато не отсъждаше подобни положение, "чернодрешко" се престараваше с раздаването на жълти картони – цели 12 играчи бяха декорирани. "Ще продължим да играем силно", каза Диуф след двубоя...

4. Роби Савидж (Дарби К. – Лестър Сити, 15 септ. 2001)

След безумно слаба игра по време на срещата, Роби решава да допринесе по някакъв начин за отборната сполука – в последната минута се мята в пеналта, поглежда с надежда рефера и триумфално вдига ръце пред феновете на домакините. Играчите на Дарби го погват и го гонят до ъгловото флагче, след това налитат да го бият и по пътя към тунела. "От години виждаме играчи, които са страшно хитри при симулации, но той въобще не е умен, а дузпите, които си изкарва, стават причини за размирици", споделя треньорът на "овните" Джим Смит. Въпреки това Савидж отрича да е симулирал.

3. Диего Симеоне (Аржентина – Англия, СП\'1998)

Официално призната недостойна постъпка. Преди да стане медийна звезда, Дейвид Бекъм бе обикновен непопулярен талант от Острова. Един от хората, допринесли за славата му стана Диего в онзи интригуващ сблъсък. Бекс чуква леко с петичка аржентинеца, а той почва да прави театър на терена в Сент-Етиен. Няколко години след това все пак дойдоха признанията: "Възползвах се от случая, смятам, че всеки би направил същото". Звeздата на ЛА Галакси едва ли е бил трогнат, като твърди: "Симеоне падна, сякаш бе застрелян. Първата ми мисъл бе: "сгафих яко!", което значи, че и самият Бекъм е повярвал в постановката на "гаучото".

2. Юрген Клинсман (ФРГ – Аржентина, финал на СП\'1990)

Опонентът от Южна Америка няма отговор на немския натиск и се опитва по всякакъв начин да саботира ФРГ. И накрая се получава "с техните камъни – по техните глави". Клинсман поема топката по дясното крило, Педро Монсон се е приготвил за шпагат, дори за фаул, но още преди да посегне... Юрген се хвърля пред него, след което се премята три пъти. Монсон е първият играч, изгонен с червен картон на финали на Световен шампионат. Иначе титлата идва в Европа с нова "лястовица", този път на Руди Фьолер.

1. Роберто Рохас (Бразилия – Чили, Световна квалиф., 3 септ. 1989)

Може би ще останете учудени от победителя в класацията, но това е фрапиращ случай в историята на футбола, макар и не толкова популярен за днешното поколение.
Чилийците трябва да запазят шансовете за участие на мондиала. Планът – да предизвикат прекъсване на срещата и по тогавашните правила да се даде преиграване на неутрален терен!

В 69-ата минута вратарят Рохас се хвърля в кълбото дим, дошло от предвидено хвърлена до него сигнална ракета. Тогава умело вади от ръкавицата си предварително скритото бръснарско ножче и си реже главата. Резултатът – много кръв, масов бой на игрището, гостите веднага се изнасят, срещата е прекратена. След видеозаписът заговорът е разкрит, Бразилия взима служебно срещата, Чили не отива на първенството и е изваден от квалификациите за следващото. Рохас е наказан до живот да не играе футбол, а жената, хвърлила ракетата е наета от... бразилската версия на списание "Плейбой"!!! През 2001 г. ФИФА отменя наказанието на гол-кийпъра, а той споделя: "На 43 едва ли ще играя футбол отново, но тази прошка поне прочисти душата ми."