Лятото на 2007 година бе доста динамично на "Дъ Сити ъф Манчестър". Поредният  чуждестранен богаташ, този път в лицето на бившия министър-председател на Тайланд Таксин Шинаватра,  реши да инвестира част от парите си в клуб от Английската Висша лига.

Първоначално Шинаватра направи опит за откупуване контролния пакет акции на  Ливърпул, но офертата му беше отклонена. Това, обаче не го отказа и на 6 юли, срещу 81.6 милиона лири, тайландецът купи 75 процента от Сити. Промените в клуба на закъсняха. На треньорския пост седна провалилия се като селекционер на Англия - Свен Горан Ериксон.

Задачата поставена пред шведа бе тима да заеме едно от  местата даващи право на участие  в турнира за купата на УЕФА.

Въпреки огромния трансферен бюджет, Ериксон не се поблазни да привлече някои звезди,с оглед риска от тяхното по-трудно адаптиране  към футбола на Албиона. Напротив, той заложи на една много умна политика. В отбора дойдоха качествени играчи, които в същото време не привличаха огромно медийно внимание с имената си. Началото даде трансферът на Роландо Бианки, който беше купен за 8.8 милиона лири, а след него на "Дъ Сити ъф Манчестър" акустираха  Джеовани (свободен трансфер), Мартин Петров (4.7 милиона), Валери Божинов (5.5 милиона), Ведран Чорлука (8.8 милиона), Гелсон (неоповестена сума), Елано (8 милиона) и Хави Гаридо (1.5 милиона).

Противно на политиката на Челси и Портсмут, Ериксон изразходва разумно част от предоставените му финанси за трансфери. Сигурен съм, че  ако беше привлякъл прекалено много футболисти, можеше да се получи неприятен ефект с оглед сработеността между играчите в отделните звена. В момента именно това се случва с тима на Фулъм и те все още не могат да намерят верния ритъм на игра.
Избистрянето на титулярния състав, също се оказа не толкова лесна задача. Ядрото от старите играчи, около които се въртеше Манчестър Сити при Стюард Пиърс, бяха наложени и при шведа. Тук визирам имената на талантливия Майка Ричърдс, Дитмар Хаман, капитанът Ричърд Дън и Стивън Айрлънд. Към тях бяха интегрирани новите играчи и така се получи един много качествен отбор, който вече девет мача, доказва това.

Като казвам "интегрирани", тук не говоря за всички новопривлечени. Бившият селекционер на Англия остави някои от тях на скамейката. Играчи като  Джовани и Гелсон имат своето място в тима, но то ще дойде с времето, а не веднага.

След многото и добре  свършена работа за изключително кратък срок дойде време за началото на сезона. Мениджърът на "гражданите" приложи една от добре изпитаните тактики на други мениджъри от Острова. Залагаше се най-вече на стабилна игра в защита с единствена мисъл да не се допусне гол. Това даваше резултат и след първите три кръга, когато Сити спечели девет точки и не допусна нито един гол, специалистите бяха възхитени от работата на Ериксон.

В лицето на неговия отбор вече виждаха един от претендентите за евроквотите. Точно тогава се получиха две неприятни загуби от Арсенал и Блякбърн с 0-1. Играчите и треньорът разбраха, че с дефанзивна тактика и едно евентуално попадение, не може да се изиграят и спечелят всички мачове. Нещо трябваше да се промени.

"Небесносините" заиграха с много по-атакуващ стил и  резултатите не закъсняха. Вярно е, че тимът допусна по един гол в срещите си с Нюкясъл и Мидълзбро, но след като си успял да отбележиш три попадения в противниковата врата, това едва ли е от голямо значение.
Тези две победи дадоха нови поводи на синята част от футболните фенове в Манчестър за радост.

И други отбори са правили добро начало, а накрая завършват безславно в средата на класирането. Най-пресния пример затова е Астън Вила. Началото на сезон 2006/2007 за бирмингамци има много допирни точки със старта на "гражданите", но и една много сериозна разлика. Ериксон бързо осъзна, че мачовете се печелят освен с добра игра в защита и с креативна и агресивна игра в атакуващ план.

На вратата  младият Каспер Шмайхел, демонстрира необходимите качества за да продължи пътя на своя баща. Засега може да имаме забележки към него само при статичните ситуации, защото често пъти излага на напрежение защитата със своите лоши отигравания, но с годините и трупането на игрови опит това ще се изчисти.

В защита тима има голям потенциал. Бековете Чорлука и Гаридо  помагат изключително на халфовата линия в преден план, а централната двойка Ричърд Дън - Майка Ричърдс, изглежда непробиваема. Двамата чудесно се допълват. Единият има опит и ръст, а другият - бързина и талант.

В момента средната линия също е добре окомплектована. В средата двойката Елано-Хаман  намира нужния синхрон. Бразилецът има невероятен поглед върху играта и е чудесно попадение в селекцията на Свен Горан. В същото време той е подсигуряван в дефанзифен план от опитния немец Хаман. По лявото крило Мартин Петров със своята скорост  и прецизност в центриранията  е опасност за всяка защита. Единствено може да се има забележки към Стивън Айрлънд, който още по времето на Психото беше налаган като централен халф и не е типично остро крило, но пък компенсира с подкрепата, която оказва на хората в центъра на терена.

Слабото място на тима за момента е нападението.  Тимът бележи редовно, но голяма заслуга затова имат полузащитниците. Схемата 4-5-1, която Ериксон налага, се е доказала като успешна на Острова, но все още в отбора нямат типичния таран.

В лицето на  Валери Божинов, Манчестър намери своя таран, но за зла участ контузия извади от строя българина и пробойната отново лъсна.

От няколко години никой не се е осмелил да оспори местата за участие в Шампионската лига на отборите от  Топ 4 и сякаш в момента само Манчестър Сити имат силите да го направят.

Затова обаче, се иска много повече от добро начало на шампионата, нужно е постоянство. Всеки отбор има своите спадове, такива ще има и при "гражданите", но те са длъжни да излизат възможно най - бързо от тях, ако наистина искат да постигнат нещо значимо през настоящия сезон.

Всичко е в ръцете на Свен Горан Ериксон и неговите момчета и скоро може да се окаже, че третото място във временното класиране не е искрица проблясък на добра форма.