Срещата между младежките гарнитури на България и Португалия разбуни за пореден път духовете сред футболния елит.

За нивото на българския футбол като цяло пръв се осмели да надигне глас старшията на ПФК "Левски", Станимир Стоилов. Бяха изтъкнати ред причини довели до краха на българските отбори на клубно и национално ниво - състояние на терени, излишно голям брой отбори в А група, занемарените клубни бази и не на последно място регреса в детските и младежки школи.

В по-късен етап от седмицата Стоилов срещна подкрепа първо от Стойчо Младенов, а след това и от треньора на младите лъвчета - Александър Станков. Те също изказаха становища, сходни с това на Мъри.

Истината е, че за всички тези наболели проблеми се говори от много време, но докато държавата не се реши да отдаде под наем базите на клубовете, за да бъдат отпуснати достатъчно средства за модернизиране на тревните игрища и сгради, нищо добро не чака футбола в България.

Талантите, които излизат от школите, предимно на "Левски" , "ЦСКА" и "Литекс", бързо намират своето място в чуждестранни отбори, защото не биват оценени от собствените си треньори в мъжките гарнитури и отстъпват място на не по-класни, но същевременно далеч по-скъпи чужденци.

До някъде това е добре за самите играчи, тъй като футболното мислене на запад е много над нашето и средствата, които се отделят за младите таланти са с пъти повече от тези тук. Лошото при тази "футболна миграция" е, че клубовете губят солидни дивиденти при продажбата на даден играч, както и, че на тези футболисти не им се дава шанс да играят редовно, и да следват своето естествено развитие.

При жребия за Европейските квалификации попаднахме в не особено лека група заедно с младите отбори на Англия, Португалия и Черна Гора.

Липсата на основни единици като Божинов (трайно контузен) и Ивелин Попов (играл за мъжката гарнитура, при това доста сполучливо) оказа влияние върху играта на техните съотборници и закономерно се стигна до двете загуби в двубоите с Черна Гора и Англия

За сблъсъка с Португалия Ивелин бе върнат в състава и именно неговото присъствие вдигна духа в лагера на националите, а след края на двубоя ликуващите бяхме ние. Измъчена победа, при това с дузпа, но толкова сладка, защото дойде в момент, в който ножа бе опрял до кокала.

Победа, дошла да покаже, че въпреки несгодите с марка България имаме  играчи, които вървят по правилния път и ако им се даде възможност за нормален тренировъчен процес, то един ден с гордост биха защитавали националния трибагреник.

Крайно време е всички в тази държава, които претендират, че разбират от футбол и милеят за него, да започнат да мислят градивно и да работят за една обща кауза, а именно за изграждането на модерни бази, силни младежки школи и силен национален отбор. Ако това се случи, то несъмнено някой ден ще се радваме на присъствието на "младите лъвчета" на голямо първенство.

В противен случай няма да ни остава нищо друго, освен да седнем пред телевизорите на чаша бира и завистливо да коментираме, как тези били толкова силни, как другите играели привлекателен футбол, а нас да ни няма дори на картата.