Селекционерът на националния отбор България Станимир Стоилов безспорно е сред най-коментираните футболни хора в страната. Успехите му с Левски накараха много хора да се влюбят в работата ми, но и още толкова да го намразят. Факт е обаче, че с Мъри България изглежда много по-атакуващо, атрактивно и най-вече играе със собствен стил. Нещо, което за последно се случи на световното в САЩ през далечната 1994 година. Стоилов доскоро беше на стаж в Барселона. "Меридиан Мач" потърси за интервю Мъри, за да разбере подробности около срещата на специалиста с Пеп Гуардиола, какви мисли и чувства го вълнуват преди жребия за квалификационните групи за европейското първенство и въобще всичко около футбола. Ето какво каза Мъри:

- Г-н Стоилов, по-добър треньор ли сте след стажа в Барселона с шестте купи?

- Чак по-добър - не. Със сигурност обаче по-обогатен. Визитата беше кратка, за да се докоснеш до най-големите тънкости на Барса. Винаги има какво да видиш и попиеш от клуб като Барселона, който си има традиции, характерно мислене, собствен морал и гордост.

- За втори път сте на "Ноу Камп". Първо при Франк Рийкард и сега при Пеп Гуардиола. Усетихте ли разлика?

- Първоначално в базите. Първия път, когато бях, Барса тренираше на „Ноу Камп“, а сега вече си имат отделна база. Направи ми впечатление, че тя е много рационална, без излишен лукс. Базата променя много неща, а едно от тях е, че кара футболистите да са по-ангажирани с клуба, защото те са по цял ден там. Иначе и двамата, общо взето, изповядват една школа, но имат различни методи на работа. Забелязах, че при Гуардиола дисциплината и динамиката са по-големи.

- Кога български клубен отбор или националният ни тим ще може да играе като Барселона?

- Трудно ми е да кажа. Това е съвкупност от много елементи. Един клуб трябва да има  стратегия, идея и много търпение, за да се докосне до това, което е Барселона. Детско- юношеската школа е основен елемент. Трябва именно оттам да се вливат качествени футболисти в първия отбор. Футболисти, които са обучавани дълги години да мислят еднакво, да играят с  точно определена тактика и много други по-дребни детайли. Докато бях на "Герена", исках именно това. Правих всичко възможно, за да може младите да попият духа на Левски. Да бъдат възпитани и да знаят що е естетика и морал. Дори ако трябва да ги учим да ходят по точно определен начин. Това обаче изисква много внимание и инвестиции... В националния отбор е доста по-трудно, защото сборовете са прекалено кратки за нещо подобно. Единствено може да се взаимства от Барса по отношение на  технически и тактически прийоми. Но няма време, за да бъде оформен продуктът Барселона.

- Като стана дума за печеливш "продукт", как и в България може да се постигне нещо подобно във футбола ни?

- Ние имаме проблеми, защото гледаме много негативно на футбола. Трябва да станем по-позитивни. Говоря най-вече за феновете и медиите. Спонсорите инвестират в нещо положително, а футболът в България не е такъв. Именно заради това цел №1 на всички, които обичат футбола, е да изчистим тази велика игра от негативизма. В такава среда може трудно да се развиваш. В политиката е същата работа. Може да се каже, че в Левски имаше момент, в който клубът се превърна в позитивен. Говоря за успешния период в турнира за Купата на УЕФА и след това влизането в Шампионската лига. Тогава всеки искаше да се обвърже по някакъв начин с Левски и заради това спонсорите искаха да наливат пари в клуба. Само с позитивно мислене и действия може да възродим футболът ни и да го превърнем в качествен и желан продукт.

- Какво си казахте с Гуардиола?

- Разговарях само няколко пъти с него, повече комуникирах с помощниците му. Зададох му няколко въпроса, защото ми беше много любопитно неговото мнение.

- Кой отговор беше най-важен за вас?

- Питах го как Барселона играе вече 20-30 години с почти една и съща схема и остава  неразгадаем за съперниците си. Беше ми интересен отговорът, защото в България някои ме критикуват, че разчитам на една и съща игрова схема. Отговорът беше: "Въпросът е колко са ти силни футболистите и дали мислят еднакво. Когато на терена има единомислие, противникът се обърква и може само да гадае как да ти противодейства". После ми обясни, че е абсолютно нормално, когато 2-3 години си на върха, да има спад за година. Ако мисленето е правилно обаче, след тази година на спад задължително ще има отново 2-3 години, пълни с постижения.

- Имаше ли вариант сега да сте в Кипър начело на Левски?

- Така и не получих сериозно предложение от Левски, за да мога сега да коментирам това.

- Обмисляхте ли да напуснете националния отбор, ако на Изпълкома, но който ви гласуваха единодушно доверие, имаше настроения срещу вас.

- Това, че ми гласуваха единодушно доверие, не значи, че всички са положително настроени към мен. За мен беше важно мнението най-вече на Наско Сираков и Борислав Михайлов, които са били през цялото време близо до отбора и знаят проблемите. Ако те бяха дори загатнали, че трябва да напусна, щях да го направя веднага. Нямаше въобще да чакам
Изпълкома, за да ми се подиграват разни хора. Наслушах се на откровени простотии. Много е лесно, особено в България, да хвърляш тежки обвинения срещу някого, без да имаш каквито и да биело доказателства за това.

- Защо имаше толкова нападки към вас от страна на футболни хора с власт?

- Знам, че съм много неприятен за треньор на националния отбор. Не съм от хората, на които можеш лекичко да влияеш. Уж ей така - непринудено. Още нищо не сте видели. Спокойно, има много време до първия ни официален мач от квалификациите за европейско първенство. Оставка?! Те ще искат и смъртна присъда да ми лепнат...

- Какво си пожелаваш и какво - не на предстоящия жребии за европейските квалификации?

- Нямам особени предпочитания. Знам, че за да се класираме, трябва да сме поне втори в групата. Това значи, че трябва да сме пред поне един от отборите, които са поставени преди нас. България е непредсказуем отбор - можем да победим всеки, но и може да паднем от всеки. Това ни прави нежелан съперник. В момента за мен Испания играе най-силния футбол в Европа и е логично да не искам да бъдем в една група с тях. Сигурен съм, че и Испания не иска България за съперник.

- България беше ли достоен отбор, за да се класира за световното в ЮАР?

- Бяхме достойни поне да се класираме за бараж, защото надиграхме Ирландия и в двата мача. Превъзхождахме Ейре поне със 70 процента, но нямахме късмет да победим. Бяхме по-силни от тях, и то без голяма част от титулярите, които не участваха и в двата мача. Всички видяхте какво стана на баража. Ирландците бяха изхвърлени от Франция след очевадна  съдийска тесла. Не мисля, че някога България е играла с Италия като гост толкова агресивно и атакуващо, както го направихме. Отидохме там за победа и можехме да я постигнем, но италианците вкараха два гола от четирите си положения, а ние нула от четирите си положения. Това показва, че България има сериозен потенциал и може би сме заслужавали да играем в ЮАР.

- Мина доста време от тежкия удар в Кипър, защо се стигна до него и той ли беше основната причина за настроенията срещу вас?

- Причината за загубата от Кипър я знаех веднага след двубоя и до ден днешен не съм си променил мнението. Паднахме, след като пропуснахме доста положения пред вратата на съперника, а в същото време в защита правихме детински грешки. Става дума за топки, които минават под крака, покрай крака и над крака. Когато допуснеш подобни грешки, няма какво да те спаси. Добрата новина е, че мачове, в които се допускат толкова елементарни грешки, се случват веднъж на 100 години. Иначе не смятам, че загубата от Кипър е била причината за напрежението срещу мен и отбора. Тя беше само поводът.

- Какво ви направи най-силно впечатление по време на африканското първенство в Ангола?

- Индивидуалните физически и технически умения на футболистите, но тактически нещата куцаха. Именно заради това трудно се озаптяваше тази африканска енергия на терена и се допускаха много тактически грешки.

- Притеснява ли ви състоянието на Димитър Бербатов, който от доста време играе контузен?

- Нормално е да се притеснявам за всеки национал, който страда от травма. Бербатов е играч от топотбор и за мен е много важно да е здрав и да играе редовно за Манчестър Юнайтед. Трябва да подкрепяме Бербо във всеки един момент. При най-малкия проблем с него ще го запазим и няма да настоявам да играе в контроли като тази с Полша.

- Да очакваме ли изненади в състава за контролата с Полша на 3 март?

- Иска ми се да има изненади. Това ще покаже, че има футболисти, различни от обичайните, които са направили добро впечатление. Именно за да търсим такъв, помощниците ми са в Анталия, където в момента са елитните родни клубове, а и такива на доста от проектонационалите, които играят зад граница.

- Какъв е най-сериозният проблем на националния отбор?

- Трябва да се намери достатъчно стабилна двойка централни защитници. За мен отбраната ни в мачовете с Ейре беше оптимална. Да, допуснахме два гола, но те паднаха след статични положения. Двойката централни защитници тогава беше Илиян Стоянов - Томашич. Оправим ли защитата, ще изглеждаме добре и в атака, защото хората там ще се чувстват по-спокойни.

- Кой ще стане шампион на България?

- Трудно мога да кажа. Литекс изглежда най-близо, защото има преднина в точките пред ЦСКА, Левски и Локо София и тя не е малка. Този, който издържи на напрежението и направи по-малко грешки, ще е шампион.

- ЦСКА - мощна селекция и качествен треньор, Левски - Гонзо, Кривия, Миро Антонов и тийнейджър от Гана. Кой ще е по-силен през пролетта?

- Всичко е много относително. ЦСКА на книга се сдоби със суперфутболисти. Ще видим обаче дали ще се адаптират към българския футбол. За Андоне мога да кажа само добри неща. Изправих се срещу него в групите на УЕФА, когато водеше Динамо Букурещ. Румънците играеха перфектен в тактическо отношение футбол. Иначе не ме притесняват
селекцията, продажбите на Левски. Миланов, Зе Соарес и Рабех даваха голяма част от класата на Левски и не знам как ще изглежда отборът без тях. Колкото до Кривия  - той е ясен. Безспорно има качества, но да видим как ще бъде използван. Другите двама - Антонов и Тевия, на този етап не може нито да се хвалят, нито отписват.

- Защо, след като Ангел Червенков пое Литес, отборът започна да побеждава?

- Не мога да кажа със сигурност. Явно е съвкупност от доста неща. Докато аз водех Литекс, част от водещите играчи отсъстваха заради травми. При всички положения обаче раздялата ми с Литекс се отрази положително на отбора. Не мога да си обясня защо, след като в общи линии се използват едни и същи играчи и еднаква схема. Знам само, че ако бяхме устискали 0:0 в важния реванш с БАТЕ още три минути, сега... Обичайно е за България всичко да е подчинено на - "Осанна" до "Разпни го".

- Дали майсторството на Червенков или инерцията от Стоилов позволиха на Литекс да е лидер в класирането?

- И двете са верни. Единствено Червенков обаче трябва да бъде поздравяван за успехите.