Наставникът на Реал Мадрид Жозе Моуриньо даде обширно интервю за “Кориере дело спорт”, в което прави равносметка за престоя си в някои от клубовете, които е тренирал през годините. От лятото насам той отново работи на “Бернабеу”, а през следващата седмица ще се завърне в Рим, където ще се изправи срещу бившия си тим Рома в двубой от Шампионската лига. Ето какво заяви Моу по редица теми:

Завръщането в Реал Мадрид
Обикновено първо има контакт, а след това започва шумът, когато вече има нещо налице. Тук беше точно обратното: шумът започна, когато нямаше никакъв контакт. Бях в Бенфика, щастлив. Това е специален за мен клуб, на десет минути от дома ми — нещо, което не ми се беше случвало от 20 години. Това беше клуб, който се нуждаеше от радикална промяна. Мислех, че ще остана там с тригодишния си договор. Тогава започна цялата суматоха. Бях изненадан. Не ѝ обърнах внимание. Помислих си: „Това е само слух“. Реал Мадрид беше сменил треньора по средата на сезона, а след това дойде Арбелоа. Резултатите не бяха добри и започна да се шуми. Но никой не ми беше казал нищо. Когато тръгнаха слуховете, си помислих: „Това не може да е вярно“. Бях в Бенфика, мислех за Бенфика, мислех за бъдещето на Бенфика. Никога не съм си мислел, че това е истина.

Развитието на футбола
Няма развитие, това е цикъл. Идва и си отива, казват. Защото винаги се връщаш към същото. Може би има физическа трансформация при футболистите в сравнение с преди години. Ресурсите, с които разполагаме сега, са невероятни. Мисля, че днес всички отбори пътуват с два автобуса: един за футболистите и един за персонала. Понякога, когато погледна списъка със стаите, след като пристигнем в хотела, виждам две страници: на едната са стаите на футболистите — 101 Мбапе, 102 Винисиус, 103 Джуд Белингам. А след това има друга страница с още 40 стаи, в които са настанени десетима анализатори, десетима души, които отговарят за социалните мрежи, и десетима служители от склада. Но всички ли са необходими? Всички ли са необходими? Просто президентът плаща за тях. Плаща много, а днес те струват много повече.

Наказанието за Манчестър Сити
Предпочитам малко да се посмея малко, защото мисля, че всичко това ще има своя край. Ще има край. Но ние двамата (с журналиста - бел. ред.), които сме около 60-годишни, трябва да имаме късмета да сме живи, когато бъде произнесено окончателното решение. Защото сега ще има присъда, а след година ще има обжалване.

Бъдещето
Докато съм здраве, ще продължавам да работя.

Отношенията със съдиите
Не мисля, че проблемът е в мен. Проблемът е в лошия късмет, който имам, когато пристигна в определен клуб. Тук, в Реал Мадрид, преживях важния период около Негрейра. Никой не знаеше, но ние го преживяхме. Случи се, случи се. След това си тръгнах, а сега всички знаят за него. Но си мислех за нещо: в Турция, след големия скандал в турския футбол, подобна ситуация често се случваше и с мен.

Карло Анчелоти
Карло е страхотен. Той искаше да говори с играчите си, нали? (по време на посещение на базата на Реал Мадрид наскоро - бел.ред.) Искаше да говори с Винисиус, искаше да разбере как е Родриго, как се развива, как върви развитието на Милитао. Ендрик също беше контузен по това време и Карло ме помоли за разрешение да дойде тук. Но ти си болен, Карло! Но това също е Карло. Карло, писна ми от теб, защото всеки ден минавам по коридора: снимки на Карло тук, снимки на Карло там. Вече ми писна от теб!

Рома
Раздялата с клуба ме заболя. Никога не е имало и никога няма да има моя дума срещу Рома или нейните собственици: когато си тръгвам, си тръгвам с чисти ръце и с усещането, че това завинаги ще бъде моят дом. В деня, в който пристигнах, хиляди хора дойдоха да ме посрещнат, а аз все още не бях направил нищо. Не заслужавам това, но това е Рома. Борих се за тифозите, дадох всичко от себе си, спечелихме турнир като Лигата на конференциите, което за клуб, който не печели много, има огромно значение.

Завръщането в Рим следващата сряда
Трябва да се подготвя, защото за първи път ще бъда там, без да разчитам на подкрепата на феновете на “джалоросите”. Не очаквам скандирания или транспаранти, а само голямо уважение.

Скандалът Престиани – Винисиус
Това беше много деликатен и труден момент за нас, защото в крайна сметка Престиани беше дисквалифициран не заради расизъм. Аз станах жертва на общественото мнение, най-вече на много хора, които се възползваха от ситуацията, заради нещо, което беше напълно извън контрол. Имаш играч, който казва: „Това не е вярно“. Никой няма доказателства, че е вярно. Не можеш да заемеш позиция. Каквото и да кажеш, общественото мнение пак ще бъде погрешно. Това, което наистина ми харесва в края на тази история, е, че от едната страна имаше едно страхотно момче, а от другата — едно перфектно момче. Имаше проблем, но в крайна сметка успях да опозная и двамата. Беше тежко, от гледна точка на управлението на ситуацията беше много тежко.

Снимка: Getty Images