Има ли нещо по-голямо и символично за даден футболен клуб от багрите на фланелките? Едва ли! Цветът е неразривно свързан с историята му, като и често прякорът на тима идва оттам. Прост пример: Реал М. - "белият балет", Милан - "росонерите" ("червено - черните"), Юнайтед - "червените дяволи", Виляреал - "жълтата подводница". Титулярният цвят винаги е ясен, но проблем си остава съзваването на резервен екип, който често се налага да влиза в употреба при излизанията на тима. Ето какви приумици помни историята...


Гримзби и(ли) Милан? - 1995/96 г.

Италианската фирма "Лото" меко казано си прави гавра с колоса от град Милано. Тогава тя облича и английския Гримзби. Това, което са създали наподобява халат за баня, като разликата в двете фланелки е само в изписаното име на спонсора. Милан е в цветовете на "вечния враг", а едва ли му и подхожда да има същите пардесюта като "гранда" от Острова.



Дънди Юн. - 1995/96 г.

Нито една футболна фланелка не може да се равнява на красотата на тази!. Трудно е да намерите нейна снимка в нет-а, но и по-добре. Производителите "Локи" меко казано "избиват рибата" с творението си. Ето и няколко версии за него: 1. Невръстен почитател на Джексън Полък - създателя на абстрактния импресионизъм, е "дал живот" това недоразумение по време на стаж в отдела за дизайнери; 2. Невнимателен служител е разлял мастило минути преди да се наложи да я покаже пред шефовете; 3. В дизайнерския отдел е имало як купон с трева и алкохол по време на създаването на облекло на "мандарините".


Челси - 1994 – 1996 г.

Месеци преди това творение, "Умбро" правят почти същия екип за гостувания и на Юнайтед, но сякаш незадоволени от уникалността на багрите, слага и малко оранжевко. Резултатът – отборът от "Стамфорд Бридж" има вид повече на колектив портиери, отколкото каквото и да е друго.





Нотингам Ф. и Евертън - 1988 – 1990 г.

Ето откъде черпели енергия за нови подвизи "Умбро". И двата отбора изглеждат абсолютни кретени във въпросните премени. Фланелката на Форест е изцяло зелена, с черна начупена линия, минаваща през средата. Покрай две от чупките се набиват на очи ситни черни точки, които нямат никакъв смисъл. Тази на "карамелите" е същата, но с разликата, че цветът е жълт, а линията и точките – сини. Там е и името на тогавашния спонсор "NEC", който едва ли е горд от присъствието си.


Юнайтед - 1990 – 1992 г.

Уникалната геометрия на "Адидас" прилича на кръстоска между листата на няколко широколистни дървета... Явно тук природата е подвластна и на математиката, но последната не се е отдавала доста добре на авторите й. Думите не стигат... Както вече прочетохте по-горе, историята на носителя на купата на Шампионската Лига помни и други фрапиращи случай.






Барса - 1994 – 1995 г.

Изцяло зелен екип, без спонсор, разбира се, само два спускащи се сини канта през рамената. Произведението на "Каппа" прилича на нещо средно между тениска за боулинг, но в същото време може да се облича и за голф, както и на промоции в големите супермаркети. Каквото и да е, си остава смущаващо и объркващо...






В една класация на в. "Сън" за най-грозните екипи първото място убедително спечели екипът на Хъл Сити от 1992 г.
Разбира се, не бива да подминаваме гейскирозовите екипи на Ман. Сити от 1987 г. и тяхното подобие – Ювентус, 1997 г. Както и сюрпризиращия екип на Шмайхел в началото на 90-те, и достойната му конкуренция – националният страж на Мексико Хорхе Кампос с развлечения му пенюар. "Пума" пък прати по потници камерунците на Световното през 2002 г.


P. S.: Както и при статиите за най-грозните футболисти, тук също съм се въздържал от лична намеса в предложенията от класациите. И тъй като няма две еднакви мнения, предполагам, че ще добавите своите предложения отдолу. Аз също мога да дам още интересни примери. С текста и снимките, които поставих нямам за цел да обидя феновете на даден футболен тим, вярвам, че всеки е погледнал с усмивка на тези творения, които и до ден днешен все още будят любопитство и учудване у много хора с появата си.
Какво пък, нали това е част от "солта" на футболната игра...