Роджър Федерер даде много любопитно интервю, в което коментира съперничеството си с Рафаел Надал и Новак Джокович. В продължение на няколко години Маестрото беше безспорният лидер на ATP Тура, но след това на голямата сцена излезе Надал, а малко по-късно Джокович се превърна в другия член на „Голямата тройка“.

„Възходът на Надал беше мъчение за мен. В началото ми беше много трудно да го приема, тъй като бях свикнал да бъда сам на върха и ми харесваше“ – коментира швейцарецът пред The Times. През годините Федерер и Надал изиграха множество паметни мачове помежду си, като един от тях бива определян от много фенове и експерти като най-великият в историята на тениса. Става дума за финала на Уимбълдън през 2008 г., спечелен от Матадора с 6-4, 6-4, 6-7(5), 6-7(8), 9-7.

Впоследствие Новак Джокович се превърна в третата доминантна сила в мъжкия тенис. Федерер споделя, че в началото не е бил особено впечатлен от сърбина, но с времето е осъзнал, че е допуснал сериозна грешка.

„Може би Новак развали партито на феновете на Роджър и Рафа. Отношенията между тях бяха много добри и вероятно затова, когато Джокович се появи, хората си казаха „Харесваме Федерер и Надал, не ни трябва трети човек“. В началото моите фенове не го харесваха, защото смятаха, че аз играя по-непринудено“.

„След това обаче дойде Новак с неговия силен характер и несломимия стремеж да побеждава на всяка цена. Вероятно отношението на феновете оказа влияние върху мотивацията му. Някои хора сякаш се плашеха от него. Като цяло смятам, че Джокович е неразбран до известна степен, защото имах възможност да видя що за човек е той отвъд публикациите в медиите. Ако се абстрахираме от тениса – кой е той, какви са ценностите му? Новак е много привързан към своето семейство“.

Федерер си спомни първия от 50-те мача между него и Джокович, като разкри, че по онова време не е смятал, че Джокера ще бъде толкова успешен тенисист.

„За пръв път играх срещу Джокович в Монте Карло през 2006 г. След мача си мислех „Да, добър е“, но само толкова. Вече се беше вдигнал известен шум около него, но въпреки това не бях напълно убеден в качествата му. Той допускаше някои грешки от техническа гледна точка и може би затова не му отдадох уважението, което заслужаваше“.

„Мисля, че по онова време захватът му беше доста екстремен, а бекхендът му не бе толкова добър, колкото е днес. След това обаче той изглади тези недостатъци и се превърна в чудовище“.

tenniskafe.com