Доскорошният футболист на Левски Филип Кръстев вече е в първенството на САЩ, където е част от шампиона ФК Лос Анджелис. Там той e под наем от белгийския Ломел. Кръстев вече вкара първия си гол за клуба от Града на ангелите. Българският национал участва в подкаста на клубния си тим Inside LAFC.

„Ситуацията в българския футбол е много тежка, няма да ви лъжа - започна Кръстев. - За последно бяхме на голямо първенство през 2004 – на Европейското в Португалия. Не сме се класирали никъде от тогава. Смятам, че други държави в Европа се развиват бързо. Имаше страни, които бяха много под нас, но сега ни настигат и дори ни задминават. Стават по-силни от нас. Трябва да променим нещо в България - да променим системата, да променим всичко, защото има много таланти, но нещо не се получава и националният отбор не е бил добър от много време. Същото може да се каже и за клубните отбори. Има много чужденци, които играят в тях. Нивото се покачи през последните години, но си мисля, че има още много възможност за развитие. Иначе Христо Стоичков се свърза с мен след идването ми тук.“

„Когато бях млад, винаги съм играл като №10. Винаги съм обичал да дриблирам и да поемам рискове. През последните години бях принуден да играя в по-дефанзивна роля. Промених играта си, но за мен най-важното е да се забавлявам, да играя атакуващо, да поемам рискове. Това опитвам, но искам и да съм ефективен“.

„Когато вкарам гол, обичам да го отпразнувам понякога с танц, но това е моят основен начин да отпразнувам головете (този, който направи при дебютното си попадение – б.р.). Следвам NFL. В България мачовете бяха много късно, но съм гледал“.

„Бях много млад, когато започнах да играя футбол. На 3-4 години започнах да ритам с баща ми и дядо ми. Започнах да тренирам на 7. През целия си живот съм искал да съм професионален футболист. Винаги съм мечтал за това. Имам много големи цели. Искам да съм най-добрият играч, който мога да бъда и не си поставям лимити. Работя усърдно всеки ден и си мисля, че няма лимити, когато работиш здраво всеки ден.”

“Когато бях в България, не знаех много за футбола, който се играе тук. Гледах само кратки репортажи. Сега имам по-добър поглед върху другите отбори и съм по-запознат със стила на игра и как отборите играят тук“.

„Атмосферата тук е страхотна. Има баланс, защото хората тук са професионалисти и работят усърдно, но в същото време се забавляват“.

„Напоследък гледах много мачове от МЛС. Видях как другите отбори играят. Нашият стил е по-близък до европейския. Не оставаме пространства, тактическите ни позиции са по-добри от другите отбори. Мисля, че това ни различава от другите отбори. Играем като европейски отбор“.

„Искам да бъде себе си, да се адаптирам бързо. Никога не съм имал проблеми в нито един отбор. Приятелски настроен съм. Мисля, че съм добро момче и съм отборен играч. Лесно ми е тук да се адаптирам и бързо да стана част от състава. Извън терена не съм имал много време да видя голяма част от града. Развълнуван съм, знам много за Лос Анджелис, защото лично аз обичам много неща в САЩ. Мисля си, че ще имам повече време опозная града. Има българи тук, които могат да ми помогнат. Обичам американска музика, рап, поп. По-голямата част от музиката, която слушам, е американска“.

„Прякорът ми е Фуфу и за мен е ОК да ми казвате така. Историята на този прякор е проста. Идва от моите родители, когато бях много малък. Искаха да измислят нещо различно. За моето име има много различни галени имена. Това не го бях чувал никъде и родителите ми го измислиха. Обмислял съм да сложа Фуфу на моята тениска, но не, не, не. Ще изглежда яко, но уважавам фамилията си“.

„За хората в България е нормално да учат английски, така че ако отидете там, ще има кой да ви помогне. Английският в днешно време не е толкова труден. Езиковата бариера е много трудно нещо. Бил съм в държави, в които не говоря езика и е много хубаво да разбираш всичко и да можеш да комуникираш“.