Във втората част от специалното си интервю пред Sportal.bg най-полезният играч в Евролигата - Александър Везенков, обсъди темата за мъжкия национален отбор. Новото попълнение на Сакраменто Кингс, което се подготвя за дебютния си сезон в НБА, изгледа на живо в “Арена Ботевград” двата мача на “лъвовете” съответно с Австрия и Норвегия от предквалификациите за ЕвроБаскет 2025. Селекцията на Росен Барчовски постигна две победи, като утре вечер от 20:15 часа българско време гостува на австрийците с мисъл за още един успех и класиране за същинските пресявки за шампионата на Стария континент.

Освен мнението си за новото лице на българския отбор, Везенков говори и за подрастващите. За поредна година отборите ни при юношите U18 и младежите U20 не успяха да се класират за Дивизия “А” на Европейското. Бившият лидер на Олимпиакос, който поведе “червено-белите” до требъл през миналия сезон, даде важни съвети на младите, заявявайки, че с един-два часа тренировки на ден или с една отборна такава не може да се стане баскетболист.

“Ако изключим първия мач в Норвегия, в който необяснимо за мен и много хора отборът не игра добре, то видяхме, че в мача с Австрия има енергия и положителни неща. Със сигурност сме по-добри и от двата отбора. Това са млади играчи, които нямат опит, не са играли много мачове като лидери в собствените си отбори и им трябва време. Няма как да се случат нещата от днес за утре. Няма отбор, който да победим лесно, макар и да победихме Норвегия с 20 точки. Трябва да се потрудиш, за да го направиш. Младите трябва да разберат, че това е националният отбор. Там всеки играе колкото треньорът реши, за да може отборът да побеждава. Все пак е чест да играеш за националния отбор. Трябва всеки да знае, че отговорността е голяма, и че ролите от клубните отбори в националния отбор са различни. Както казах за Монако - някой трябва да се примири, за да може отборът да расте. Трябва да ги изчакаме, нямаме и друга опция. Това е бъдещето на националния отбор. Трябва да има търпение от всички, но от друга страна трябва да има и много работа. Не можем да искаме търпение, без тези момчета да работят адски много.

Не съм аз точно човекът, който може точно да коментира, защото знам това, което знаете и вие - само едната страна. Не сме чули какво е казал самият Младенов. Не виждам някаква причина това да стане, след като отборът спечели. Всеки има амбиции и мечти, всеки работи за нещо, но невинаги в живота и в спорта всичко е справедливо. Трябва да разберат абсолютно всички - първо от треньори, до родители и състезатели, че няма как всичко да е наред и да е на 100% всеки път. Ще има и трудности, и тежки моменти. Ще има ситуации, в които някой няма да играе, защото така е преценил треньорът, ще има и такива, в които треньорът е сгрешил. За мен е необяснимо, но не искам да кажа нещо, преди самият състезател да каже защо го е направил. Може да има някаква по-лична причина, която никой да не знае. Надявам се да не е нещо здравословно и да няма някакъв друг проблем. Ако става въпрос за роля, минути, отношение или каквото и да е, не може така да си тръгваш от националния отбор. Не искам да коментирам преди самото момче да излезе, ако излезе, и да каже какво се е случило. Надявам се да не е нещо здравословно или по-голям проблем.

Според мен Иван Алипиев и Константин Костадинов имат много неща, които трябва да премислят - да играят по отборите си. Да, опитват се, дават всичко от себе си, но дали това е достатъчно, за да стигнат там, където искат. Познавам ги и двете момчета, много са добри, единственото, което искам да им кажа, е че трябва да работят дори още повече. С един или два мача не се става баскетболист. То с една година или две не се става. Трябва много борба, за да си извоюват мястото не само в националния отбор. Трябва да си подобряват всички компоненти от играта, защото с една стрелба или един атлетизъм няма как да стане. Не го казвам конкретно само за двете момчета. Всеки трябва да подобрява каквото може ежедневно, за да стигне там, където иска.

Милър-Макинтайър и Бост са много различни играчи - единият е повече защита и подаване, ще се нагърби когато види, че никой друг не може да го направи, докато Бост взимаше по 8-10-12 тройки. Той също подаваше, но бе по-агресивен и по-добър реализатор. Коди е по-добър защитник. Всеки си има своите плюсове и минуси. Хубаво е, че и двамата ще играят в Евролигата догодина.

Трябва да сме реалисти - няма как да спечелим квота и да идем на Олимпийските игри. Важното е младите да се срещнат с големи играчи, да се нагърбят да взимат решения, защото баскетболът е игра на решения, на физика и на владения. Ако един играч има 10 топки в ръцете си, трябва в тези 10 атаки да измисли нещо, което е много по-добре за него, отколкото топката да дойде веднъж в него и от една стрелба треньорът да каже дали ще играе или не. Сега е шансът на тези млади момчета да покажат и да израснат в това отношение, че могат да се превърнат в играчи в националния отбор.

Не искам да съм критик, защото това не е моята работа. Аз искам да запалим децата да играят баскетбол и да идват в залата. Бих казал, че това е един много труден, но много хубав спорт. Тази година твърдях, че грешката е главно при федерацията, треньори, родители и по-малко в децата. Гледайки и съдейки по нещата, които виждам, не знам дали самите деца имат тази амбиция и тази готовност да работят всеки ден, цяло лято и цяла зима, за да могат да стигнат там, където искат. В първата трудност нещо става. Със сигурност грешката не е само в децата и треньорите. Това е една комбинация от всичко.

Ако някой мисли, че моето мнение е важно, и някое дете слуша сега, това е адски труд. Няма как с един-два часа на ден, само през лятото, зимата или само с една отборна тренировка да станеш баскетболист. От една страна е това, от друга трябва да се седне да се говори да видим какво можем да подобрим - дали условия, мислене. Да видим докъде можем да стигнем. Имаме талантливи деца, атлетични, с нападателни качества, които могат да вкарват, но трябва още много, за да стигнем някакво ниво. Виждате, ние още не можем да минем групите в Дивизия “Б”. Трябва много работа, но не са толкова важни резултатите в републиканските първенства. Важно е децата да стават по-добри баскетболисти", завърши Александър Везенков.