Националният стадион "Васил Левски" да се освободи от мачове, а футболът да се изнесе в покрайнините. Така се отпушва трафикът в центъра на София, предложи вчера пред "24 часа" главният архитект Петър Диков. Инициативата му е по повод новия общ устройствен план на столицата, който СОС приема в четвъртък. В него има доста терени за спорт и атракции, измежду които трябва да се избере един за нов стадион, призова Диков. Старият ще остане за лека атлетика и други спортове. В чертежите имало и терени от по 60-70 декара за нов футболен стадион. За да не предпоставя избора, той отказа да ги посочи. Логиката му да иска преселение на футбола е, че това е спортът, който привлича много хора в България. "Представете си какво ще стане, ако затваряме всяка седмица "Евлоги Георгиев", ако, дай боже, се играят често международни мачове у нас", аргументира се Диков.

2 скоростни магистрали отпушват столицата

Две скоростни градски магистрали ще съкратят времето за придвижване из София. Стартират ги, след като в четвъртък Столичният общински съвет приеме новия общ устройствен план, който залага развитието на града в идните 20 години.

Така наречената северна тангента спестява 8 километра на пътуващите от Люлин към автомагистралите "Хемус" и "Тракия". Тя ще пътува от Ломско шосе при околовръстното и на изток - северно от Илиянци, Бенковски и Враждебна, до "Ботевградско шосе" преди околовръстното, в което ще се влива при участъка към летището. Северната тангента минава през изцяло нови, незастроени територии. Освен че е най-късият разрез между западна и източна София, без да се минава през центъра или околовръстния път, тя има и друго предимство. С нея околовръстното ще получи статут на градска магистрала, което ще осигури по-бързо придвижване и по самото околовръстно. Като магистрално трасе е категоризирана и самата северна тангента. "Това е съществено за решаването на транспортния проблем - главно на транзита и на вътрешноградските връзки. Северната тангента е напреднала и в проектирането. Това е и едно от трасетата, за които премиерът Бойко Борисов е поел ангажимент да се изгради бързо", обясни главният архитект на София Петър Диков.

Северната тангента не е изцяло нов път. В по-голямата си част трасето съществува и сега, но с изграждането му от "Ломско" до "Ботевградско шосе" и категоризирането му като магистрала трафикът ще се отприщи, вярват в общината. "Ако се пътува през северната дъга на околовръстното, ще отнема километри повече и ще се пресичат доста урбанизирани територии. Северната скоростна тангента е разработена като транзитно трасе - без квартали, без локали, и е най-бързата възможна връзка изток - запад", уточни Диков. Отчуждаването там нямало да е проблем, защото земите са основно земеделски. Диков пресмята, че тангентата може да е факт до 4 г.

И второ "магическо" трасе обещава новият план на София. Западната тангента ще свързва Люлин с Нови Искър. Тя поема товарния трафик от Перник. Ще е продължение на автомагистрала "Люлин" - ще върви западно от Филиповци, между Божурище и гара "Волуяк". Ще се влива в околовръстното едва след като я пресече северно. Според еколози това е по-добрият вариант пред второто възможно трасе на западната тангента, което вече отпадна. То пък щеше да пресича Овча купел, Факултета, земите между Люлин и Западния парк, при Северния парк и между Требич и Илиянци. Недостатъците на този отхвърлен вече маршрут са два - осеян е със светофари и прекъснат режим на придвижване и разсичане на едни от най-хубавите територии на София.

От общия устройствен план става ясно, че гръбнак ще е релсовият транспорт - подземен и наземен.

Нови квартали, доколкото ще има, ще са основно в северната част на София - по южните склонове на Стара планина, на които общината предрича апогей. Това обаче не е акцент на плана, защото мнението на градската управа е, че в обозримото бъдеще София ще се развива главно в сегашната си територия. А на нови места ще има по-ниско, по-луксозно жилищно строителство, т.нар. американски тип. То ще е ориентирано именно по южните склонове на Стара планина и към Лозен. Между "Цариградско шосе" и околовръстното - по поречието на Искър, ще е и новият увеселителен парк. Той ще разполага с цели 1000 дка. Една от причините за неуспеха на стария Софияленд е, че бил близо до центъра на града и се оказал недостатъчен като размери. Нямал и достатъчно места за паркиране. Сега част от терена в Погребите ще се влее в нова пътна връзка, успоредна на бул. "Н. Й. Вапцаров", която ще отвежда трафика към "Кошарите". Върху останалите парцели на някогашния Софияленд пък ще правят офиси и магазини, но ниски и с богато околно озеленяване.

Между 20 и 50% са намалени показателите за застрояване на цяла София с новия план, съобщи още пред “24 часа” Диков. И като плътност, и като височина щели да се свият строежите, особено на юг от околовръстното - в подвитошките квартали.

Новите карти описват и терените за детски градини и училища, като така предотвратяват застрояването им. "Промяната на общия устройствен план е по-трудна, отколкото на подробните устройствени планове. Това е гаранция, че имотите на учебните заведения няма да се пипат за друго. Тепърва предстои строителството на нови школа, продължаваме и с изграждането на детски градини, което започнахме пред последните години", напомня архитект №1.

Новият план дава и терени за производство и логистика - този пояс ще е на север. Без такова строителство не можело да се мине, защото в очите на чужденците то повдигало статуса на града.

"Планът дава възможности, той не строи, нито дава пари. Но когато вече има възможности, зависи от частната инициатива", подчерта Диков на въпрос оглеждат ли чужди гиганти София. Когато съдът се произнесе и по несъстоятелността на "Кремиковци", такива ще се очакват и за земите под комбината. По новия устройствен план те са със статут на смесена многофункционална зона, в която може да се развиват технологични паркове, жилищни и офис зони. 7 миникампуса с огради и специален достъп са заложени пък за Студентски град. Само общежития, библиотеки, читални и заведения за хранене, но не тип луксозно и кръчмарско, а столово, щяло да има в кампусите. Веселбите - извън тях, отсече Петър Диков.

Свежата зеленина ще е с 500 декара повече

Планът се отнася с изключителен респект към зелените площи. Много от тях досега не бяха отразени в картите на София. Добрата новина не само за еколозите, но и за плана е, че с новия те са отредени само за градинки и са с много висока степен на защита. С помощта на гражданските сдружения гаранцията им е сигурна, твърди Диков.

Той изчисли, че новият план увеличава зелените площи с цели 500 декара. Основният дял се пада на сгъстяване на градинките в кварталите. Предвидено е изграждането и на нови паркове - "Жива вода", водния "Искър", спортния "Студентски" и историческият "Софийска Света гора". Ще се създадат Източен парк - между Младост и Горубляне, и парк "Лозенец" - между бул. "Черни връх" и "Симеоновско шосе", издаде Диков. Планирани са развитието на Северния парк и засаждането на "Възраждане" в Зона Б-5. Новите паркове са с по-далечна перспектива, признават от кметството.

Парк на четирите сезона обещаха на Овча купел

Всички държавни и общински имоти между жилищните комплекси Овча купел 1, Овча купел 2 и едноименния квартал да се обособят в Парк на четирите сезона. Терените между "Обиколна" и околовръстното, зелените площи при баня \'Овча купел" и парк "Славия", всички територии около бул. "Монтевидео", тези около НБУ и около големите училища плюс няколко завзети от бетонови възела терена ще станат дробовете на София. Общината няма да планира други строителни инициативи, а градините ще се построят на принципа на публично-частно партньорство. Това обеща вчера главният архитект на София Петър Диков на гражданското сдружение "Овча купел" и инициативния комитет за създаване на парк “Кукуряк”.

Още планът "Мусман" установява, че това е най-уютната, с най-мек климат и най-закътана от ветровете част на София. За нея сдружението и комитетът планират нова устройствена схема с екологични площадки с диви животни, спортни терени и водни площи, оползотворяващи минералната вода и зоната около Горнобанска река.