"Вечното дерби" - българският еквивалент на испанското "Ел Класико", на аржентинското "Суперкласико", на сръбското "Вечити дерби", на гръцкото "Дерби на вечните врагове" на шотландското "Олд Фърм". 36-ото най-свирепо дерби в света*. "Отбора на народа" срещу "Отбора на властта". "Сини" срещу "червени". Така представен мачът между Левски и ЦСКА би разпалил любопитството и на най-големия лаик на тема футбол. Спортни телевизии от цял свят биха дали мило и драго за правата на това люто дерби между колосите на българския футбол, биха командировали най-добрите си анализатори да отразят на място тази футболна симфония, а трибуните на националния стадион "Васил Левски" биха били пълни до предела си. Да, това може и да стане, но в някакъв паралелен свят. В нашия свят, в днешната реалност Левски - ЦСКА не би покрил стандарта на мач от английската Лига 1 или немската Трета лига, например. Нито като тактически замисъл, нито като тактическо изпълнение, нито като физическа издръжливост, нито като индивидуални качества, нито като емоции днешните играчи на двата родни гранда могат да дадат на феновете това, което "Вечното дерби" им носеше само допреди няколко десетилетия. Най-големият мач в родния футбол се оплете в спиралата на безвремието и ще са му необходими огромни усилия, за да се отскубне от нея.

Вчерашното дерби приключи без победител, без дори да има отбелязан гол. След него заваляха оправдания от двата щаба, които затрупаха спортната общественост, точно както снежната буря затрупа столицата. И двата лагера бяха недоволни от атмосферните условия, защото те им попречили да разгърнат потенциала си. Истината, която никой от тях няма да признае, е, че лошото време дойде точно на време, за да оправдае некадърността и посредствеността на двата отбора. Това дерби толкова много прилича на последните 20, да речем, че ако зрителите не се вгледат по-внимателно, ще решат, че от телевизията си правят шега с тях, пускайки им един и същи мач всяка година.  

В един момент Левски - ЦСКА се превърна от мач, който трябва да спечелиш на всяка цена, в мач, който не трябва да губиш на никаква цена. Може би точно това беше повратната точка, в която дербито загуби от чара си, загуби стойността си, загуби...магията си. Дефанзивността и предпазливостта взеха връх в тактическите постройки и на двата гранда, без да има значение кой е треньорът и кои са футболистите. Вчерашният мач ще се запомни със...снега. Мачът от 18 март 2018 г. ще се запомни с надуваемия член, който Каранга гордо развяваше пред сектор "А" на националния стадион, дербито от 21 октомври 2017 г. ще се запомни с Киро Космонавта... 

Как се очаква такива двубои да платят своя дан на вечността, за да не бъдат забравени и да се носят легенди за тях? Някой паметен гол от нападател от супер класа като Сираков, Пенев, Жеков? - Не! Някоя красива голова асистенция, пробив на противниковата защита в изпълнение на виртуоз от калибъра на Сашо Александров - Кривия, Мето Деянов, Гибона? - Не! "Кървавият гол" на Георги Иванов, сълзите на Бербатов, четирите попадения на Стоичков, четирите попадения на Сираков, хеттрикът на Гунди, "Цецо Йончев от крилото..." и още толкова много паметни моменти, които са възпети в песни, и за които се говори и пише до ден днешен! Какво има след тях? - Нищо! Защо техните наследници не умеят да продължат традицията Левски - ЦСКА да е лицето на българския клубен футбол пред Европа и света?

Неумението на състезателите на "сини" и "червени" не пречи само на тях. То оказва пагубно влияние и на националния отбор. Двата клуба са и винаги ще бъдат локомотивите, които теглят композицията на българския футбол. Фирмените отбори никога няма да могат да заемат мястото на софийските грандове на върха на пирамидата, независимо колко титли ще поставят във витрината си. Тимове като Лудогорец не могат да произведат дори играчи, които да изпълняват поддържаща роля в националния, какво остава за лидери, върху които да се гради състав за европейски и световни финали. Точно затова Левски и ЦСКА (особено ЦСКА) трябва да преосмислят политиката си за импорт на футболисти и да се опитат да преструктурират така школите си, че те да ги захранват с качествени играчи, готови за първия отбор.

В червения клуб трябва да направят всичко по силите си, за да върнат армейския дух отново на "Българска армия". Да, татуировките на Йомов са интересни, брадата му е добре оформена, но те сякаш не са достатъчни, за да донесат титлата на ЦСКА. Каранга, Али Соу и Кайседо не са никак лоши играчи, умеят да бележат, но те ползват ЦСКА като междинна станция за прекачване към по-заможни европейски клубове. 

В противниковия лагер пък може би е дошло времето да сложат край на фенските подаяния и да си подредят къщата. Да научат футболистите да си изкарват заплатите на терена, а не да чакат милостиня от трибуните. Любовта на левскарите към клуба им не подлежи на съмнение. Това се доказа с различните дарителски кампании от последните години, продажбата на виртуалните билети и т.н. Но нека не забравяме, че Левски се води гранд, стълб на българския футбол, вековен клуб. Така ли ще се издържа? По този начин ли ще покорява Европа? С дотации от запалянковците. Докога те ще плащат за екзотичните екскурзии на сините футболисти и приятелките им, дълговете към държавата, новопостроения сектор и още, и още...

Във вчерашното дерби все пак имаше и нещо хубаво - феновете. Близо 20 хиляди не сметнаха за разумно да се оправдават с лошото време, подобно на техните любимци, и решиха да ги възнаградят с пламенната си подкрепа на "Васил Левски". През годините трибуните оредяха, но сякаш само верните феновете останаха да пазят духа на дербито жив, след като футболисти и треньори се провалиха в тази мисия и може би именно от тях ще започне възраждането на "Вечното дерби на България".

* Според класация на "Мирър" от 2018 г.

Павел Димитров