По отношение на спорта за високи постижения 2021 година бе най-успешната за България през настоящия век. Напук на очакванията и след 13-годишно чакане за златен олимпийски медал, българските спортисти се представиха отлично на Олимпийските игри в Токио през лятото и завоюваха цели три титли.

В четири Олимпиади от началото на 21-ви век България бе спечелила общо три златни медала (два в Атина 2004' и един в Пекин 2008'), а в Токио само в рамките на две седмици химнът на страната прозвуча три пъти. Край на дългото чакане сложи младата Ивет Горанова, която демонстрира страхотни качества и впечатляващо самочувствие, за да запише пет поредни победи в рамките на няколко часа и да стане олимпийска шампионка в каратето. По този начин 21-годишната Горанова стана първата златна олимпийска медалистка за страната ни от Румяна Нейкова през 2008 година. Следващите няколко дни в японската столица бяха незабравими - първо Стойка Петрова спечели злато в бокса, а след това националният ни ансамбъл (Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Ерика Зафирова, Лаура Траатс и Стефани Кирякова) триумфира в художествената гимнастика. Междувременно Тайбе Юсеин и Евелина Николова спечелиха бронзови отличия в борбата, а още в началото на Игрите Антоанета Костадинова се пребори за сребро в спортната стрелба.

Така въпреки минорното настроение преди началото на Олимпиадата, България спечели общо шест медала в Токио и завърши на 30-то място в общото класиране на държавите. Това е най-силното представяне на родните спортисти от Сидни 2000', когато те спечелиха 5 златни, 6 сребърни и 2 бронзови отличия, за да наредят страната ни на 16-то място в крайното класиране.

Трябва да се отбележи, че всички медали в Токио бяха спечелени от жени, което следва да бъде анализирано от експертите на Министерството на младежта и спорта, за да стане ясно защо представянето на мъжете ни е по-слабо. Все пак сериозна надежда в тази насока дава възраждането на един от най-българските спортове - вдигането на тежести. На Олимпиадата двамата ни представители Христо Христов и Божидар Андреев завършиха на пета позиция, като по спорни причини на Христов не бе зачетен един успешен опит, който щеше да му донесе медал. При всички положения 20-годишният ни щангист даде сериозна заявка, че ще е претендент за медалите на Игрите в Париж и Лос Анджелис през 2024 и 2028. С още по-голяма сила това се отнася за новия български феномен в щангите Карлос Насар, който едва на 17 години стана световен шампион за мъже, като на първенството в Ташкент през декември той също така счупи световния рекорд в категория до 81 килограма. Големи са очакванията и към Ангел Русев, който през годината стана европейски шампион и спечели бронз от Световното първенство.

Несъмнено повод за оптимизъм дават и младите ни плувци. Българската федерация по плувни спортове бе разтърсена от допинг скандал в началото на годината, след като Здравко Баблаков, Светлозар Николов и Благой Панайотов дадоха положителни проби за забраненото вещество станозол, но проверка на австрийска лаборатория доказа, че добавките, които се дават в националния отбор са чисти, а всички други проби на националните състезатели бяха отрицателни. Родните плувци успяха да се отърсят от шумния скандал, за да се представят на високо ниво в Токио, като над всички бе 18-годишният Йосиф Миладинов, който стана първият български плувец при мъжете, достигнал олимпийски финал (100 метра бътерфлай).

При обзора за представянето на българските спортисти в Токио не трябва да се пропуска силното представяне на Боряна Калейн, която завърши на пето място в многобоя на художествената гимнастика в изключително тежка конкуренция, докато другата ни представителка в индивидуалното Катрин Тасева се нареди на 14-та позиция. Тасева и състезателките от ансамбъла сложиха край на своята кариера, но Калейн ще продължи да се бори за олимпийския медал и на Игрите в Париж през 2024.

Не на последно място, внимание заслужават и представителите ни в Параолимпийските игри в Токио, където в леката атлетика Християн Стоянов (1500 метра Т46) и Ружди Ружди (тласкане на гюле F55) спечелиха сребърни медали.

Извън Олимпийските игри най-ярко бе представянето на Биляна Дудова, която бе безапелационна в категория до 59 килограма и отвя конкуренцията на Европейското и Световното първенство, за да спечели два златни медала. За съжаление, на Олимпиадата в Токио тази категория бе премахната, като имаше такива до 57 и до 62 килограма, където бяхме представени съответно от Евелина Николова и Тайбе Юсеин.

В отборните спортове картинката не бе толкова розова, макар и да имаше моменти, даващи оптимизъм. В най-популярния спорт - футбола - националният ни отбор се представи колебливо под ръководството на Ясен Петров. Трябва да се признае, че Петров поне наистина опита да направи прословутото подмладяване и смяна на поколенията, за което се говори отдавна, като вкара в националната гарнитура редица млади футболисти, част от които имат потенциала да бъдат гръбнак на един по-силен бъдещ отбор. По отношение на резултатите върхът бе равенството 1:1 с Италия във Флоренция в първия мач на европейските шампиони след Евро 2020. Важни бяха домакинските победи над отборите на близко до нашето ниво - Литва и Северна Ирландия, но лошата загуба при гостуването на Литва, както и тоталната абдикация в двата мача с Швейцария (1:3 и 0:4) оставят горчив вкус. Крайният резултат е четвърто място от пет отбора в квалификационната група за Мондиал 2022 и още едно пропуснато голямо първенство, а остава под въпрос дали Петров ще води "лъвовете" и през следващата година.

На клубно ниво Лудогорец и ЦСКА играха в груповата фаза на европейските клубни турнири през есента, но не се представиха на ниво и спечелиха общо три точки в 12 мача. Картинката в родното първенство не се променя - доминация на Лудогорец, макар и "орлите" да са далеч от най-силните си години, качество на футбола под средното европейско ниво, скандали и кризи в грандовете ЦСКА и Левски, и постоянни въпросителни дали шампионатът ще завърши с пълен състав заради финансовите проблеми на различни отбори.

Във волейбола мъжкият национален отбор продължава да е в криза и разочарова през лятото с отпадане на осминафиналите на Европейското първенство и 13 загуби в 15 мача в Лигата на нациите. Женският ни тим също не успя да изпълни целта си за щурм на домашното Европейско първенство и бе изненадан от тима на Швеция още на осминафиналите в Пловдив. Страхотно бе представянето на националния ни отбор за юноши до 19 години, който спечели сребърните медали от Световното първенство в Иран под ръководството на Мартин Стоев, което дава надежди и за бъдещето на мъжкия ни отбор.

Дългоочаквана радост изживяха баскетболните ни национали, които след страхотна победа над Латвия с 66:65 като гост се класираха за ЕвроБаскет 2022, където догодина в Тбилиси ще премерят сили с Русия, Испания, Грузия, Белгия и Турция. Това е първо класиране на националите за европейско първенство от 2011 година насам.

Ясно е, че силното ни представяне в Токио е плод не толкова на успешна държавна политика в този ресор, а по-скоро на индивидуалната брилянтност на състезатели и треньори, както и добрата работа на отделни ръководители на федерации. Голям проблем за България остава масовият, който често са пренебрегвани, въпреки че е от изключителна важност за здравето на нацията. В сферата на спорта има и немалко други проблеми за решаване - лоша инфраструктура, липса на кадри, слабо държавно финансиране, корупция, остаряло мислене.

Но поне за момент любителите на спорта в България, а и всички българи, могат да погледнат назад към изминалата година с гордостта, че българският химн отново е звучал на най-високата възможна сцена, че българското знаме отново се е издигнало над всички други на Олимпийски игри, че България отново има олимпийски шампиони.