Антъни Иванов се завърна на родна земя след Олимпийските игри в Токио. 22-годишният великотърновец се представи под възможностите си в японската столица, но е оптимист за бъдещето и прогнозира 3-4 финала и поне един медал на българското плуване в Париж след три години.

За кое най-много те е яд?

Яд ме е за представянето ми като цяло, не съм доволен. Годината ми е най-добрата до момента, но това представяне на Олимпиадата не беше добро. Аз съм реалист и няма да тръгна да обяснявам, че съм се представил добре. Не се представих и зле, но просто можех да направя доста повече.

Къде не се получиха нещата?

В главата ми не се получиха нещата. Може би този път не бях толкова добре подготвен психически. Отделно аз въртях 13 часа от Америка, което може би беше грешка, но продължавам да се боря за това, което съм тръгнал да работя. Имаме европейско на малък басейн, световно на малък басейн, така че там ще покажа, че наистина съм работил и съм тренирал за всичко това.

Яд ме е не само за мен, но и за много други български спортисти. На много хора не им се получиха нещата. Както и в плуването. Имаше много фаворити, които останаха извън финалите на дисциплините си. Плуването беше доста странно - имаше доста хора, които не бяха готови за медал, а взеха, а имаше и такива, които бяха готови, но не взеха. Но така е, който може да се адаптира най-бързо и да покаже най-доброто там, той успява. На всяка олимпиада винаги се плува по-бавно, отколкото на големите първенства преди това, въпросът е кой ще плува там.

Какво щеше да бъде успешна олимпиада за теб?

Финал минимум щеше да е успешна олимпиада за мен. На 200 метра бътерфлай мисля, че беше абсолютно реално. На 1:55.34 затвори финалът, аз тази година съм плувал 4-5 пъти под това време. Не мисля, че то е някакъв проблем, но явно не е било писано сега.

Как се чувствахте на тази олимпиада без публика и с КОВИД-19?

На мен лично ми попречи доста факта, че няма публика. Аз обичам адреналина, шума в залата. Всички тези неща ми липсват. Състезанията по време на КОВИД пандемията въобще не ми допадат. Аз нямах адреналин на нито един от стартовете ми. Единственият път, в който усетих адреналин, беше като гледах Йосиф на финала. Но там нещата също не се получиха така, както можеше.

Твоите колеги казаха, че са се повлияли от негативни коментари в интернет.

Въобще не ме интересува какво се пише в интернет. Аз много обичам даже да си споря с хората, които говорят простотии. Защото в крайна сметка ние изпращаме пет човека отбор в плуването може би за пръв път от 30 години насам. Имахме 6 или 7 квоти, имахме финал и полуфинал, имахме няколко национални рекорда. Така че за мен като цяло представянето на отбора беше успешно, със сигурност, просто аз не съм доволен от себе си и няма смисъл да го крия.

Може ли да се очакват медали на следващата олимпиада от този отбор?

Абсолютно! Аз мисля, че в Париж 2024 ще имаме поне 3-4 финала и ще вземем поне един медал в плуването. Дали ще е Йосиф, дали ще съм аз, дали ще е Любо, Диана или Калоян няма значение. Мисля, че всеки един от нас може да го направи, но дотогава ще има и други хора, които ще се класират за отбора. Мисля, че имаме шанс да изпратим един от най-големите отбори от България.

За какво мечтаеш?

Първо мечтая да си почина малко, след това вече ще гледаме към Европейското. Мисля, че един медал е съвсев реален на малък басейн,. Бях седми преди две години, осми на световното пак тогава, така че един медал е съвсем реален. След това идва Световното, на което пак се целим във финал и ако можем и в медалите. Сега ще си почина 10-15 дни и се връщаме обратно към работа.