Победен гол в последната минута на срещата...Какво по-сладко има от това преживяване за всеки фен или играч на определен отбор? Изглежда обаче, че на върха на щастието са треньорите, които са били на ръба между провала и успеха през всичките 90 минути и в крайна сметка успяват да влязат в блясъка на славата.

Ето и топ десет на най-забавните отпразнувания на гол от треньори:

Дейвид Плийт - Манчестър Сити – Лутън, 1983 година

Плийт успява по някакъв начин да вземе победа като гост на "гражданите" с 1:0 и по този начин неговия Лутън се спасява от изпадане в по-долната дивизия в последния кръг, докато "небесносините" поемат надолу. Специалистът започва да подскача като "отвързано пони" след последния съдийски сигнал на срещата, което не кореспондира особено добре със строго официалния му костюм.



Иън Портерфийлд - Армения – Полша, 2007 година

Селекционерът на Армения отпразнува победния гол на своя отбор, подскачайки като обезумял в кръг, заедно с играчите си. Превъртете клипчето до 90 секунда...



Бари Фрай - Хъдърсфийлд – Бирмингам, 1995 година

"Сините" побеждават "териерите" с 2:1 в последните секунди на срещата и по този начин стават шампиони на старата Втора дивизия. Мениджърът Фрай се опитва да прегърне буквално всички от своя щаб, които са до него на пейката, а след това наставникът просто започва ентусиазирано да куфее до тъчлинията.



Славен Билич - Хърватия – Турция, 2008 година

Сблъсъкът между хървати и турци бе един от най-запомнящите се двубои на този форум, а реакцията на Славен Билич след попадението на Иван Класнич със сигурност е достойна, за да влезе в тази класация ( превъртете до 3,20 мин). Единственият минимален проблем за Билич бе, че в крайна сметка неговият тим драматично загуби онзи двубой.



Греъм Сунес - Фенербахче – Галатасарай, 1996 година

Радостта на Сунес от победата на неговия Галатасарай във финала за Купата на Турция се превърна в абсолютна гавра с феновете на Фенербахче. Шотландският специалист реши да отпразнува успеха на "Чим Бом", забивайки огромен червено-жълт фланг на центъра на терена на противниковия стадион...



Боб Стоук - Съндърланд – Лийдс, 1973 година

"Черните котки" успяват да направят голямата изненада и побеждават Лийдс на финала за ФА къп. След драматичното попадение за своите в края на срещата, мениджърът Стоук пощурява и започва луд танц, чийто основен елемент е лудото подскачане, от една страна, и отчаян опит да задържи шапката на главата си, от друга.



Арсен Венгер - Арсенал – Виляреал, 2009 година

Ако не сте виждали танцуващ щъркел, вижте еуфорията на мосю Венгер след един от головете, които изпратиха неговите топчии до среща с Манчестър Юнайтед. Френският специалист доста рядко изразява по толкова бурен начин емоциите си, но явно в този случай той може да се е прежалил да покаже няколко танцови движения.



Брайън Кид- Манчестър Юнайтед – Шефилд Уензди, 1993 година

Феновете на Юнайтед винаги ще помнят обрата срещу "кукумявките", който в крайна сметка им донесе титлата във Висшата лига. Стив Брус вкарва два пъти в последните минути, а спортно-техническият щаб на "червените дяволи" полудява. Тук леко ще неглижираме сър Алекс, който реагира доста сдържано в сравнение със своя асистент Брайън Кид...(Превъртете до 2-а минута)



Жозе Моуриньо - Интер – Удинезе, 2009 година

Моуриньо винаги бурно е изразявал себе си, но този път той надминава себе си. "Нерадзурите" са на път да запишат мижаво равенство като домакин на Удинезе, но с хубав гол на Снайдер в 93-а минута трите точки са откраднати. Това е и поводът Специалния да заприлича за няколко секунди на разгонен мъжки орангутан. "Това беше малко странно" , призна дори Масимо Морати след края на срещата.



Диего Армандо Марадона - Аржентина – Перу, 2009 година

Когато най-слабият отбор в квалификационната група ти изравни в 90-а минута, чувството сигурно е доста гадно. Ако обаче това идва и в момент на серия от три поредни загуби и опасност от провал за класиране на Мондиала, тогава сигурно дон Диего е искал да се скрие някъде от срам. Добре, че в такива моменти винаги се намира някой "луд" като Мартин Палермо, който в 93-а минута накара Марадона буквално да танцува по вода.