Държавата след години лутане най-накрая се реши да даде базите на концесия. Тридесет и пет години е срокът за който клубовете ще могат да използват предоставените им стадиони и сгради.

До тук всичко изглежда прекрасно. Няма да има мрънкане от страна на собствениците, няма да има излъгани и обещаващи, а ще се работи за разкрасяването на спортните съоръжения и прилежащите към тях сгради.

На дневен ред идва въпроса, дали попаднали в ръцете на мастити бизнесмени, тези съоръжения няма да бъдат използвани в последствие предимно за лични облаги. Да вземем на пример Прамод Митал. Човек, чието състояние наброява милиарди, но от както е поел управлението в Кремиковци, не е вложил нищо за подобрението на завода. Остава открит въпроса, дали същата участ не би сполетяла и базите на ЦСКА.

Останалите президенти на клубове , ако приемем, че Чорни вече не дърпа конците в Левски, са българи. Облага за тях естествено ще има, защото типично по български не може да не ни се подаде пръст, а ние да не отхапем цялата ръка.

Надеждата, която остава да таим е тази, че дори да извлекат максимум облага за себе си, хората, които уж милеят за българския футбол, ще направят нещо и за обикновения зрител. Само това е пътят, който би ни отвел към футболна Европа. Там, където от много години са почти всички средно и силно развити страни .... но не и ние!