Александър Везенков остана извън сметките на националния селекционер Росен Барчовски за последните мачове от квалификациите за ЕвроБаскет 2022. Причина за това беше отказ на клубния му тим Олимпиакос да го пусне за сблъсъците в Рига с Латвия и Босна. Въпреки това мъжкият национален отбор по баскетбол се класира на ЕвроБаскет 2022, след като излъга Латвия с 1 точка (66:65). Sportal.bg се свърза с Везенков, който сподели изключително емоционално какви чувства бушуват в него след пробива на европейската сцена.

„Първо много съм радостен, че България след 10-годишно прекъсване ще бъде част от европейско първенство. Макар и да изоставахме в мача с 10-12 точки, показахме вяра, показахме, че сме готови да играем, да се борим, да се върнем в мача. Това е много важно, защото в един такъв мач само този, който го иска повече може да победи. Показахме, макар и с малка доза късмет, ако трябва да бъдем честни, но късметът е част от спорта, че много го искахме и трябваше да опитаме и ние да бъдем в елита, при най-добрите отбори. През тези пет години този отбор мина през доста фази, през хубави моменти, през много тежки моменти, както след мача с Босна, през критики, през неща, които само играчите знаят. Много съм радостен. Поздравления за отбора, защото тези момчета направиха така, че да се радваме изключително много.

Не можах да играя в този цикъл. В предните беше малко по-различно, защото като бях в Барселона не играех и можеха да ме пускат за някои мачове. Сега е малко по-различно. Както казват треньорите – важно е кои са на терена, а не кои отсъстват. Много важна част от този отбор също е Станимир Маринов, който е контузен. Няма смисъл да говоря за тези, които не бяха там. Павел Маринов, който беше капитан и е капитан през тези пет години и тези тежки моменти, за които споменах. Много съм радостен, защото нашият спорт ще може да бъде на голям форум и да покажем какво е нивото. Да, може да сме изостанали последните години, може да има проблеми. Важното е, че отново ще бъдем там и хората отново ще видят България на голям форум.

Много съм радостен както казах и пак ще благодаря на момчетата, защото това, което изживях с края на мача и с тези емоции, просто не знам как да го опиша. Много съм радостен, че ще участвам и аз заедно с тези момчета на едно европейско.

Изгледах мача от вкъщи, коментирахме го със Станимир Маринов. Станимир беше голям оптимист за този мач. Каза ми да вярвам още в самото начало. С идването на двете звезди на Латвия много хора казаха „Край, нямаме шанс”. Да и аз вътрешно в себе си вярвах, но казах, че ще е много трудно. Отборът на Латвия показа и в предния прозорец, че е способен да победи Гърция, играе добре. Но нашите момчета показаха тази амбиция, този хъс, показаха, че просто го искаха много и че с един мач нищо не се знае. Сега са малко по-спокойни. Чувствам се част от този отбор. След мача говорих веднага с Дий Бост. След успехите на волейбола, на Лудогорец, време е България да се зарадва и на успехите на българския баскетбол, защото в последно време нямаме успехи. Това е факт, но включването на един голям форум се надявам да запали някое дете да може да играе, да започне да тренира. Длъжни сме да запалим нашите деца. Казвал съм го много пъти. Не е вина само на треньори, на федерация, на играчи.

Винатa е на всички. Всички сме виновни, че българският баскетбол стигна до тук. Стигна до дъното и до това 10 години да ни няма на голям форум. Виновни са федерацията, треньорите, играчите, бившите треньори, бившите играчи, медии. Абсолютно всички, които са свързани с българския баскетбол. Имаше периоди, в които караницата и егото, на който е по-голям влияеше на българския баскетбол. Аз лично, чувствам го, че този успех.. Да, треньорският щаб вложи много усилия, но малка част от питката на успеха се дължи на предния треньорски щаб и на г-н Минчев и неговите помощници. Те започнаха всичко това и ние просто продължаваме да градим това, което започна хубаво от 2016-та година насам. Знам, че той е скромен и си тръгна, знам, че той също се радва. Малко сме не длъжни, но малко дължим и на него за този успех!”, каза Александър Везенков.