Големият футбол се завърна в Германия. Снощното дерби между Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен събра стотици милиони привърженици на великата игра пред телевизорите. Един от тях беше и българският нападател Димитър Рангелов. Преди 9 години юношата на Славия спечели титлата в Будеслигата с екипа на Дортмунд. Сега бившият национал защитава цветовете на 4-дивизионния Енерги Котбус. Именно от този клуб 37-годишният софиянец тръгна за големия футбол. В своята кариера Рангелов има 40 мача и 6 гола за националния отбор. Пред “България Днес” ветеранът сподели как се съживява футболът в Германия.

- Димитър, здравейте. Какво се случва с битката на вашия тим Енерги Котбус за влизане в Трета лига?

Още не се знае какво ще се случи. Очакваме тази седмица да има решение. Говореше се, че първият тим ще влезе директно в Трета Бундеслига. Водачът в класирането Алтглинике не може да получи лиценз за професионален футбол. Затова трябваше вторият да влезе, но ние сме трети и оспорваме решението. След това казаха, че Топ 4 ще играят турнир за определяне на промоцията. Ситуацията е сложна. Ще разберем дали ще се доиграе част от сезона или ще се процедира със служебно класиране. Дано да измислят някакъв плейоф, за да може една от последните ми години във футбола да не приключи без да имам шанс да се преборя за нещо по-голямо.

- Започнахте ли вече да тренирате нормално?

- Силно да се каже нормално. От една семица се готвим в групи по 10 човека. Преди това 3 седмици бяхме по 5 души. Отделните групи нямаха право да се виждат помежду си. Беше интересно. По-добре е отколкото да си седиш у дома и да тренираш сам. По този начин няма как да постигнеш спортна форма.

- Какви са вашите планове за следващия сезон?

- Направихме няколко предварителни разговора с ръководството на Енерги. Искат да остана за още една година. След това ще видим. Моята жена е оттук. Двете деца ходят на училище и детска градина. Животът на този етап е свързан с Котбус. Клубът ми е на сърцето. Много исках да завърша кариерата в Славия, но не се знае дали ще се случи.

- Ще ви върна през сезон 2010/11, когато спечелихте Бундеслигата с Борусия (Д). Това ли беше най-хубавият момент по време на 2-годшния престой в клуба?

- Не само. Запознах се с футболисти като Марио Гьотце, Левандовски, Хумелс, Суботич и доста от играчите, които впоследствие се развиха на много високо световно ниво. Повечето от тях станаха световни шампиони с Германия. Гьотце вкара гола на финала. Лично мен това ме направи много щастлив, защото с него имахме по-близки отношения. В онези години все още беше юноша. На 16-17 години, но се виждаше талантът му. Това са най-скъпите спомени. Пазя до ден днешен контактите с тези футболисти. Радвам се, че съм бил част от отбора и познавам момчета, направили нещо запомнящо се във футбола.

- Защо не се задържахте в Борусия (Д) и какво не ви достигна да продължите да играете на подобно ниво със споменатите звезди?

- Когато отидох, получих контузия. Три месеца бях извън терените. След това се завърнах с гол срещу Байер (Леверкузен). Взех решение, че трябва да отида в друг клуб, където ще имам повече игрова практика. За съжаление това беше малко прибързано. Така се стигна до моя трансфер в Макаби (Тел Авив). Беше от най-големите грешки в моята кариера. Имах 4-годишен договор с Борусия. Ако бях останал в Дортмунд, щеше да е различно. Самият Юрген Клоп на няколко пъти каза, че държи да остана в клуба. Нямаше да играя толкова редовно, което беше най-важното за мен. Точно това изигра огромна роля за бъдещата ми кариера. Ако бях издържал още 6 месеца в Дортмунд, след това нещата щяха да се променят. За мое нещастие, точно когато си тръгнах, абсолютно всички нападатели се контузиха - Лукас Бариос, Мохамед Зидан и Нелсон Валдес. Трябваше да устоя психически. Да остана и да се боря. Вероятно щях да получа шанс за изява. Никога не се знае какво щеше да се случи. Ако бях останал, вероятно нещо друго щеше да се случи, което да не ми се понрави.

- Вие сте една от първите покупки на Юрген Клоп, който в момента е най-успешният треньор на планетата. Той дойде в клуба през лятото на 2008-а, а година по-късно привлича и вас за 1 млн. евро. Какъв беше първият ви разговор с него?

- Беше много интересно. В този период имах доста оферти. Най-сериозната беше от Хамбургер ШФ. Тогава се промениха някои неща там. Треньорът Мартин Йол отиде в Аякс. Смени се и спортният директор. Трансферът, който трябваше да стане факт, се забави. В този период ми се обади директно Юрген Клоп. Каза ми, че ще е щастлив, ако успее да ме вземе при него, а аз се спра на Дортмунд. Имал е информация, че няколко отбора ме искат. Обясни как има желание да направи силен тим. Беше много позитивен. Мисля, че бях първият му трансфер през този прозорец.

- Каква е футболната подправка, която ползва Клоп, за да превърне своите отбори в хегемони?

- Помощниците и целият му екип са на много високо ниво. Подготвят физически и ментално футболистите, така че да са готови във всеки момент да дадат всичко. Без значение дали седят на пейката или не. Клоп има силно присъствие в мотивиращ аспект. Преди мачове и през седмицата, докато се подготвяме, успява да надъха играчите, за да са гладни за футбол. Повечето хора, които са се занимавали със спорт, са наясно, че ако отидеш на състезание и нямаш желание да дадеш всичко от себе си, се получава спад във формата и играта. Във всеки отбор на Клоп футболистите винаги са на 100%. Това постоянство на тимовете оказва влияние.

- Роберт Левандовски дебютира за Борусия (Д), когато вие бяхте в отбора, но в първия си сезон отбеляза едва 8 гола в 33 мача от Бундеслигата. Как се превърна в един от най-убийствените голмайстори на планетата?

- Последните няколко години демонстрира, че е на топ ниво за нападател. Всеки може да каже, че е по-лесно да се играе в Байерн, отколкото в Борусия, защото имаш играчи от световна класа около теб. Той получава по 6-7 положения на мач. Нормално е от тях да вкара по две или три. В Борусия показа друго лице. Беше един от водещите играчи. Първата година не е много лесно веднага да покажеш максимума от потенциала. Беше много млад – на 21, 22. Следващите няколко години в клуба го изстреляха в небесата. Самият той толкова много се разви, че в момента е един от най-завършените нападатели в света. Едно от най-важните качества за професионалиста е да съумееш да стигнеш до едно ниво, а след това да го поддържаш за по-дълъг период. Има доста футболисти, печелили Златната топка, но те са силни 2-3 години. След това се вижда спад. Отличителна черта за хора като Кристиано Роналдо, Меси и още 1-2 играчи е запазването на формата в продължение на десетилетие. При тях манталитетът на победители им помага да се задържат на върха. Това ги отличава от останалите.

- Един от тези хора е друг ваш бивш съотборник Мат Хумелс, който се завърна в Борусия след престой в Байерн. Какво го прави лидер на тима от Дортмунд в момента?

- Много интелигентен като футболист и човек. Познавам го от годините в Дортмунд. Тогава с Марсел Шмелцер бяха станали европейски шампиони до 21 години. Виждаше се още тогава, че Хумелс ще направи голяма кариера заради професионалното отношение. Още сме в много добри отношения. Поддържаме контакт. Когато се видим, обсъждаме обстойно футбола. Щастлив съм, че направи кариера. Завръщането в Дортмунд оказва позитивно влияние на целия отбор. Особено в защита. За нещастие има често малки контузии, които му пречат да е на 100 процента.