Вирджил ван Дайк не е свикнал да бъде безпомощен на игрището, ала временно бе изгубил контрол. „Това е чувство, което всъщност наистина не можеш да опишеш”, казва ни централният защитник при спомена за момента, в който краката му поддадоха на „Метрополитано” и той се строполи на земята след короновалия Ливърпул за победител в Шампионската лига гол на Дивок Ориги.

Той бе наполовина обърнат с гръб към ситуацията, потичващ назад към обичайната си позиция след неособено умелото си участие в изпълнения от Джеймс Милнър ъглов удар. След шута на Ориги с левия крак в долния ляв ъгъл на вратата нидерландецът разпери високо и триумфално ръце като намиращите се най-близо до него – Джордан Хендерсън, Андрю Робъртсън и Фабиньо – и се затича към голмайстора. За разлика от тях обаче се срина на колене на третата стъпка и се озова легнал по гръб. Просто такова е чувството от спечелването на първия трофей при Юрген Клоп и шестата Европейска купа в историята на клуба.

„Това си беше чиста проба облекчение, разтекло се из цялото ми тяло. Бяхме поставени под натиск преди това и си помислих: „Най-сетне се свърши!”. Връщахме се все по-назад, защитавахме се като луди. В един момент просто заритвахме топката напред, но причината бе психическа. Обичайно градим играта си от най-задните линии, ала повеждането още във 2-рата минута в подобен голям мач си е откачена ситуация. Всеки може да се произнася за това какъв е бил този финал, за нас обаче това нямаше никакво значение след гола на Дивок. Имаше толкова много емоции, но първата беше облекчението.”

Това чувство после се пренесло към „болезнения спомен от Киев”, където Ливърпул загуби финала на ШЛ година по-рано срещу Реал Мадрид. След това продължило и към петте месеца на неведение дали трансферната сага ще завърши с мечтаното преминаване в Ливърпул след първоначалното блокиране на сделката от Саутхамптън. „Много неща станаха тогава”, както тактично казва Ван Дайк. На терена на „Метрополитано”, където той празнува успеха с двете си малки дъщери и жена си Рике, изборът му бе оправдан.

Тази неделя „червените” загубиха след дузпи спора за трофея Къмюнити Шийлд от Манчестър Сити – клуб, който също искаше централния бранител и в два случая дори смяташе, че го е спечелил, преди да се наложи да се обърне към Емерик Лапорт. Това е и отборът, когото капитанът на Нидерландия сочи за най-голямата заплаха за основната цел на Ливърпул за сезона – титлата. Нормално, все пак в последните два шампионът натрупа удивителните общо 198 точки.

„Те са невероятни. Ние също. Да сме толкова близо до тях в лигата е забележително – 97 точки и само една загуба, тъй че е разочароващо да не сме с титлата сега. Аз обаче поставих настрана това чувство, защото мога да уважа постигането на точка повече от страна на Сити. Това ме накара да работя дори още повече, да се натискам към границите си и да сторя всичко по силите си да помогна да спечелим битката. Знаем, че ще е трудно, защото те ще се подобрят, както и другите отбори, но ние не се плашим от предизвикателствата.”

Статутът на Ливърпул като крал на континента и претендент за титлата можеше и да не се получи без рекордната до съвсем скоро покупка на защитник за 75 млн. паунда на 27.12.2017 година. Довеждането на Ван Дайк сложи точка на близо двугодишно задълбочено проучване на пазара. Рекрутиращият щаб, начело със спортния директор Майкъл Едуардс, анализира 34 централни бранители в категории А и Б след наблюдения на изявите им в блокове от 15 и повече мачове. В първата група бяха елитните имена, които бяха в състояние да направят разликата на мига, начело с Ван Дайк и надолу в списъка Лапорт, Калиду Кулибали от Наполи и Джером Боатенг от Байерн (Мюнхен). В секция Б били по-младите кандидати с потенциал да станат топ играчи на поста в бъдеще.

Щабът на Ливърпул смятал, че Ван Дайк е трябвало да е в своя собствена категория: той бил доминатор във всяка една метрика – от въздушните единоборства до скоростта на възстановяване на позицията си. Клоп също мислел капитана на Саутхамптън за различно ниво от останалите, защото освен очевидните му игрови умения показвал също хладнокръвие и лидерски качества. Просто феномен.

„Ако вземаме централен защитник, трябва да умее да пази големи пространства”, каза през април 2017 г. Клоп. Мениджърът усещал, че точният кандидат трябва да е доминатор във въздуха и „футболно интелигентен: да взема точното решение в точния момент”. До септември с.г., след като избра да чака за нидерландеца, вместо да довежда алтернатива, 52-годишният специалист бе под обстрела на медии и фенове. Нормално, отборът му бе получил 13 гола в първите си 7 мача за сезона.

Той обаче бе прав: никоя от алтернативите не си заслужаваше забравяне за Ван Дайк, който днес е сред фаворитите за „Златната топка”, получавана досега само от трима централни бранители: Бекенбауер, Замер и Канаваро. От последните 12 носители на приза, 9 са победители в ШЛ, а трите изключения са обичайните заподозрени: Лионел Меси дваж (2010 и 2012) и Кристиано Роналдо (2013) заради изумителни голови показатели. Ван Дайк е с най-висок процент спечелени дуели от всеки друг защитник в Топ 5 лигите в Европа за 2018/19, беше с фундаментални заслуги за триумфа на Ливърпул в ШЛ и загуби минимално финала на Лигата на нациите от домакина Португалия.

„Усещането името ти да е свързвано с толкова престижна награда е много специално, още повече че защитниците рядко са в сметките за нея. Хубаво е, но единственото, което мога да сторя, е да се съсредоточа и контролирам това да продължа да играя на високо ниво. Трябва отново да започна силно сезона заедно с другите от отбора, за да осъществим целите си – това е по-важното.”

Нидерландският национал посочва за фаворити за приза Меси и съотборниците си Садио Мане, Мохамед Салах и Алисон – „готин пич, който се труди здраво, но е същевременно и майтапчия, който се вписа моментално”. Вписването на самия Ван Дайк на „Анфийлд” също бе плавно, при все че Клоп изисква много, че дойде в средата на сезона и че носеше етикета „най-скъпия защитник в света”, отнет му едва сега от Хари Магуайър след трансфера в Манчестър Юнайтед. Ван Дайк получи помощ от сънародника си Джини Вейналдум и Джордан Хендерсън, с които има общ агент. Сочи капитана на „червените” като „съществен фактор” за избирането на Ливърпул заради детайлното описание на всеки елемент от живота в клуба – от отношенията между мениджъра и играчите до настройката в съблекалнята. „Джордан ми обрисува картината и ме улесни в решението ми.”

Пътуване до Дубай за сплотяване на колектива веднага след дебюта му срещу Евертън в дерби за Купата на Англия, в което вкара късен победен гол, се оказа безценно. Мане по-късно сподели, че „Вирджил толкова много се сближи с останалите и беше много важно и за него, и за нас да го внедрим в отбора. След Дубай той сякаш вече бе с нас от три-четири години”.

Описанието от Ван Дайк на Алисон пък е огледално на неговия собствен характер. Като се започне с дразненето на Деян Ловрен за самоопределянето му като „един от най-добрите защитници в света” до бъзикането на близкия му приятел Джо Гомес, че шкафчето му в съблекалнята „прилича на салон за красота”, нидерландецът е един от най-ярките характери в клуба.

„Аз не съм човек, който ще си трайка и няма да се опознае с всички, тъй че Дубай предложи идеалното пътешествие за мен толкова скоро след пристигането ми тук. Никога преди не бях отивал в клуб насред сезона, но се повеселихме и моментално нещата сработиха между нас. Човек можеше на мига да види, че всеки е готов да работи за този до себе си.”

Ван Дайк има репутацията на „трансформатор” в Ливърпул и е напълно наясно с обожанието на хората от трибуната Коп, изразявано и във версия за него на великата песен на Дъ Поугс „Dirty Old Town”. Той оценява това, макар че същевременно и не се изненадва от тази огромна обич към него.

„В лятото, когато вземах решение за бъдещето си, срещах навсякъде фенове на Ливърпул. Навсякъде! И те до един ми казваха колко много искат да отида в техния клуб. Това ми даде усещане колко е голям Ливърпул и колко страстни са привържениците му. Когато видите реванша с Барселона на „Анфийлд”, сцените от парада с купата в града и празненствата по целия свят, това ви казва всичко. Невероятно е да си част от нещо толкова специално. Според мен минимумът ти в такъв красив и голям клуб е да даваш всичко по силите си и да нямаш угризения при излизане от терена, защото знаеш, че си дал всичко от себе си за победата. Феновете оценяват това. Тази е и нагласата на всички ни от състава: ще се борим за всеки метър по игрището и ще работим едни за други – това е нашата основа. Никой не може да ни обвини, че не се опитваме или че нямаме амбиция, защото даваме всичко от себе си.”

Ван Дайк разбира какво значи да представяш Ливърпул не само на терена, а и извън него. В първия си ден на „Анфийлд”, преди две години на 30 декември, не забеляза тогава 10-годишния Роко Дейли с екип с надпис на гърба „Virgil 4”. Просто охраната бързаше да го вкара в тунела, за да се срещне рекордната покупка с новите му съотборници преди мач с Лестър. След това обаче видя снимка на Роко и помоли работещи за клуба хора да издирят хлапето и да му пратят фланелка с автограф.

Това не бе единственият му жест. След като видя молба в Туитър от Крис Гелдард да украси болничната стая на сина му Оливър, моментално откликна с подписан домакински екип и бутонки. Миналия декември плати за коледното парти на фондация „Оуен МакВей”, на което отидоха 120 дечица вместо обичайните 50. Той не обича да говори за тези си дела, ала обича да говори за силата на колектива вътре в клуба.

Сочен за главна фигура, Ван Дайк умело пренасочва разговора далеч от себе си към онези, които според него не получават достатъчно заслуги, например Жоел Матип. „Завършекът ни на сезона беше невероятен и му казах след финала в Мадрид, че лично аз съм щастлив за него, тъй като предната година не игра в Киев и после в началото на сезона имаше проблем с бедрото. В Ливърпул всички сме част от едно цяло, не само 11-те на терена.”

Сплотената съблекалня и неуморимостта на треньорския щаб са подчертаваните от нидерландеца фактори като фундаментални за успеха на отбора. „Напредъкът ни, откакто съм дошъл тук, дори леко ме изненада, но и същевременно не ме учудва. Защото, ако се вгледате в отбора, имаме фантастичен колектив и на, и извън терена. Не говоря само за чисто футболното. Всички се разбираме, искаме да се борим един за друг, да се развиваме заедно, а това произтича от мениджъра и как работи той с щаба си. Главните фигури в отбора те приветстват с добре дошъл, залагат стандарта как да се отнасяме един към друг и какво трябва да изискваме от себе си. Ние искаме да се подобряваме и никога няма да се почувстваме уютно, стоейки на едно място. Заслугата за това е на мениджъра и всички работещи в базата Мелууд. Те винаги ни припомнят, че нямаме време да си мислим, че всичко е наред; че трябва да се стремим към това да сме по-добри в сравнение с последния си мач, ако ще и да сме се представили невероятно в него. Винаги има какво да учим и усъвършенстваме.”

Един от тези аспекти може да е това Ван Дайк всъщност да уцелва волетата си и да ги вкарва сам, ако ще и най-лошите му изпълнения да допринесоха за два от най-еуфоричните моменти от миналия сезон: победните голове на Ориги в дербито с Евертън в 96-ата минута и във финала на ШЛ с Тотнъм. Бранителят избухва в смях.

„Дори не започвайте с това! Дивок обича тези ми изпълнения. Не мога да повярвам, че му дадох асистенция за гола в дербито. Ще опитам да му дам и още няколко този сезон, но и все някое от тези волета ще вземе в крайна сметка да влезе. Хайде стига!”.

Ван Дайк няма да има проблем с това понякога да не уцелва топката или временно да губи контрол върху себе си, ако това значи увеличаване на бройката трофеи. „Вече спечелихме големия, но това е само начало (бел.инт.: удря лявата си длан с десния юмрук). Времето за празнуване свърши, да се залавяме пак за работа!”.

Мелиса Реди, ESPN