Върви ли към бавна и мъчителна гибел най-популярната игра у нас? Това е въпросът, който родният футболен запалянко най-често си задава през последните няколко години. Или иначе казано, можем ли все още да се мерим с големите футболни сили на Стария континент, като Англия, Германия, Италия, Франция и Испания, както го направихме през далечната 1994 година на Мондиала в САЩ?

За най-големите песимисти футболът в България отдавна е преминал в предсмъртен стадий на развитие. За реалистите мястото ни на футболната карта на Европа и света е там, където трябва да бъде, с оглед на развитието на детско-юношеските школи на клубовете у нас. ДЮШ, с изключение на големите грандове като Левски, ЦСКА, Литекс и някои други тимове от елитната ни "А" група, повечето клубове у нас нямат. А това е наистина е голям проблем, тъй като без развитие на ДЮШ не биха могли на бял свят да се пръкнат нови футболни звезди, като бившите Христо Стоичков, Емил Костадинов, Красимир Балъков, Йордан Лечков или актуалните Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилян Петров. През последните години трансферите на български футболисти в големите първенства на Европа намаляха драстично, да не кажем, че въобще ги няма. А това наистина говори лошо не само за клубния ни футбол, но и за националния тим на България, който отдавна не е участвал на голям футболен форум, а и не се вижда как ще участва на такъв в скоро време. Разбира се в България има и крайни оптимисти, които си вярват, че "родните трикольори" отново ще ни радват, ако не на това Евро 2008 в Австрия и Швейцария, което отмина, то поне на следващото Световно първенство ЮАР след две години. Когато говорим за националния ни тим, то последната ни истинска радост и положителни емоции свързани с него бяха събитията от онова щастливо американско лято през вече далечната 1994 година и европейските квалификации след това, когато за втори пореден път обърнахме Бундестима до 3:2. На Мондиал \'94 в САЩ "родните трикольори" показаха на света и най-вече на американците, че България я има въобще. Не е тайна за никой, че без блестящото представяне на Христо Стоичков и компания, водени от гениалния Димитър Пенев – Стратега от Мировяне, получил по-късно и най-големия приз за треньор номер 1 на XX век у нас, едва ли по-голямата част от американците щеше да знае, че на световната политическа карта съществува държава с името България, и че тя се намира северно от Гърция.

От 1994 година насам обаче изтече много вода и поколенията във футбола ни се смениха. Няма ги вече Стоичков, Костадинов, Пенев и т.н. На зеления терен вече се появиха имената на новите български футболни звезди, като така силно желания от Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилян Петров. Под ръководството на Пламен Марков те накараха българския фен да повярва, че щастливото американско лято от далечната 1994 година може да се повтори 10 години по-късно в Португалия на Евро 2004. Уви, еуфорията и надеждите за класирането ни за втори път на шампионата на Стария континент обаче се изпариха след катастрофалното 0:5 от Швеция, стар кошмар на националите от Мондиал \'94, когато скандинавците ги отнесоха с 4:0 в мача за третото място. Турнирът в Португалия е и последният голям футболен форум, на който участва България. Пропускам умишлено изявите на "родните лъвове" на Евро \'96 в Англия и Мондиал \'98 във Франция, където благодарение на старите кучета начело с Христо Сточиков – Камата се класираме, но отпадаме безлично още в груповата фаза на надпреварите.

Представянето на националния отбор по международните футболни терени обаче показва реално само резултата от развитието на българския футбол на клубно равнище. Все по-редки и епизодични са успехите на родните клубове, като този на Левски от преди две години, когато "сините" достигнаха до четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА и почти веднага след това станаха първият български тим, който влезе в групите на Шампионската лига. Няма ги вече онези успехи на ЦСКА, който в миналото редовно участваше на пролет в евротурнирите и дори записа 2 полуфинала в КЕШ и един за КНК. Именно представянето на Левски в най-престижната клубна надпревара на Стария континент в групите от преди 2 години показа, че класирането в тези групи е по-скоро плод на случайност или така да се каже щастлив жребий, дошъл след добра игра в Купата на УЕФА в предходния сезон, донесъл по-добър точков коефициент за българския шампион. Левски претърпя пълен крах в групата си с грандове като Барселона, Челси и Вердер, след като не спечели нито една точка, допусна 6 загуби и 17 гола, а единственият миг на радост на "синия" запалянко бе голът на ломския ром Мариян Огнянов срещу Челси при загубата с 1:3 на Националния стадион "Васил Левски". Класирането на Левски в групите на Шампионската лига дойде след победи над Киево, който и тази година ще се бори да запази статута си в италианската Серия "Б", който едва ли е мерило за евро класа. Миналата година като поставен Левски изтегли за съперник във втория предварителен кръг повече от лек жребии - финландският шампион Тампере Юнайтед, който обаче направи "сините" за смях, побеждавайки ги с по 1:0 на два пъти и като гост, и като домакин, за да ги елиминира не само от надпреварата за Шампионската лига, но и от евротурнирите въобще. По този начин след апогея си година по-рано Левски позорно прекрати участието си в евротурнирите, още преди останалите български отбори да са разбрали жребия си за първия кръг от турнира за Купата на УЕФА. Тази година Левски отново бе съпътстван от щастието, след като получи право да участва в третия предварителен кръг на Шампионската лига, въпреки че "сините" завършиха на второ място в родния ни шампионат на рекордните и позорни за тях 16 точки разлика от вечния съперник и шампион на България за 2008 година ЦСКА.

Въпреки, че "червените" спечелиха за 31-и рекорден път титлата у нас, то те не съумяха да изпълнят всички необходими изисквания, за да получат лиценз за участие в евротурнирите, което също красноречиво говори в какво мизерно положение се намира родния ни футбол. Именно неразбориите при "армейците" ощастливиха Левски и привържениците му. Така "сините" вече бяха на жребия за третия предварителен кръг на Шампионската лига, но не като шампиони, а като вицешампиони на страната си – нещо наистина позорно за родния ни футбол. Късметът и при този жребий се усмихна максимално на "сините", които изтеглиха за съперник победителя от двойката между беларуския БАТЕ Борисов и белгийския Андерлехт във втория предварителен кръг. Изненадващо или не, БАТЕ Борисов отстрани Андерлехт и пристигна в София за радост на всички привърженици на Левски. 23 000 зрители на стадион "Георги Аспарухов" останаха като гръмнати, след като техните любимци претърпяха 9-ото си поредно крушение в Европа, отново без да отбележат гол. Левски загуби повече от срамно с 0:1 от неизвестния никому в Европа БАТЕ Борисов и е на път да отпадне от Шампионската лига. За втори пореден път сме заплашени нашият европредставител да отпадне по такъв позорен начин, след като преди година позволи на Тампере Юнайтед да продължи напред. Все пак "сините" имат мач реванш след седмица, в който могат да победят и да се класират за втори път в групите на Шампионската лига. Дори и да не го направят обаче, те ще продължат да се състезават в Купата на УЕФА.

Точно в този турнир още в предварителните кръгове пък дойде и другото безлично представяне на родните клубове. Локо Сф загуби като гост на сръбския Борац Чачак, а Литекс не можа да победи някакъв си Апоел Шмона у дома и завърши 0:0. Единствено Черно море отсрами донякъде българското участие в тези мачове, след като стигна до 1:1 като гост на водения от Лотар Матеус Макаби Нетаня и запази огромни шансове да продължи напред в надпреварата.


Всичко написано дотук говори само и единствено за едно. А именно, че българският футбол бавно и мъчително загива и скоро няма да бъде това, което някога е бил. Ще започнем да се сравняваме с футболни джуджета като Беларус, Кипър, Словение, Малта, Люксембург и т.н. Големите сили като Италия, Германия, Англия, Испания и Франция ще ни пълнят мрежата с по най-малко 3 гола където ни хванат. За какво развитие на футбола у нас да говорим, когато български футболисти отиват да играят в последния тим в класирането на кипърското първенство, защото там им се предлагат 10-кратно по-високи заплати, отколкото тук в шампиона на България.