След като преди известно време бе публикувана една моя статия за “откачалките” във футбола, по-долните редове се явяват като достоен продължител на налудничавите истории. Но тук вече има и намеса на алкохол, хазарт, агресивни фенове и... една потрошена купа! Приятно четене...

Алкохолът ни прави... умни!

Бившият състезател на КПР Кларк Карлайл е считан от колегите си за най-умния футболист, заради сложните въпроси, с които се справя в едно телевизионно предаване. Същевременно с това той е и...виден пияница. Футболистът се пропива, и в разстояние на 3 дни заради махмурлук не присъства на 2 тренировки на тима си. Преди няколко години е пратен е на лечение в клиниката “Спортен шанс”, управлявана от бившият играч на Арсенал Т. Адъмс. След 28 дни престой, той си връща самочувствието и споделя, че е поддържал своя интелект всяка сутрин с 8 бири, и “после каквото има” за довършване.

“Предшественикът”
Може би и Кларк е слушал за наставникът, който е водел тима на Мансфийлд преди около век. Съставът печели единственото си отличие преди 113 години под ръководството на местен кръчмар. Той упражнявал върху подчинените си строг режим- без алкохол и цигари, турски бани и разходки сред природата. “Копринетите” печелят Купата си в Бъркстън срещу едноименния тим, а причудливият треньор стига до стадиона, като върви пеша с гръб напред (!!!) разстоянието за 2 часа и 43 минути. Откачалка, а?

Хегемония...

В средата на сезон 2003/2004 г. четири лондонски тима заеха места в петицата на временното класиране в Лигата. Там бяха Арсенал, Челси, Чарлтън и Фулъм. Единствено Юнайтед пречеше на пълната хегемония.
Любопитно е, че с изключение на Арсенал и Челси в последните години, никога 2 столични тима не са свършвали на първите 2 позиции в крайното подреждане.

“Гражданската война”

Според повечето симпатизанти на Вила, резонният местен дразнител е Уест Бромич А., а Бирмингам Сити едва в последните години е заел мястото му. Битката между Бръм и “виненочервените” е и по трибуните. “Синята” агитка нарича опонентите си The vill (игра на думи)- “подлеците” и още Aston Village- селяните. Сити пък са характеризирани със “сините носове”, понеже тимът все е бил с натрит нос в битките за трофеи, както и Смол Хил ( в превод - малкият хълм), което е и бившо име на тима.

“Големите” малки

В турнира за Купата на Англия няколко пъти абсолютни аутсайдери са се разправяли с водещи клубове. Ето най- известните примери:
1972г. Херефорд – Нюкясъл  1:0- в третия кръг “сбогом” на трофея казват амбициозните “свраки”. След един 30-метров удар останал в историята на Рони Радфорд аматьорите стават първия отбор, изхвърлил професионалсти от 1949 г.
1973 г.- финал: Съндърланд – Лийдс Юн. 1:0- герой на мача е Джими Монтгомъри, с отличните си спасявания отчайва атаката на “белите”. Попадението за втородивизионния тим е на Йън Потърфийлд, а по пътя до финала отстранени са още Ман. Сити и Арсенал.
1988 г.- финал: Ливърпул – М. К. Донс 0:1- “лудата банда” е аутсайдер срещу “мърсисайдци”, но прави невероятен мач. Страшилището Барнс е опазен,  Л. Санчес вкарва за “доновете”, а вратаря Дейв Бейзънт спасява дузпа на Ливърпул!

“Терористът”

Президентът на Джилингам и върлият фен Алън са добри приятели, но до време. Преди време за 45 паунда, Алън купува правата върху www.gillinghamfc.co.uk, но след две години ръководителя решава да прекрати любителските писания на Алън и да направи официална страница на клуба си. Той отказва да съдейства, като му е наложена глоба от 6000 паунда и забрана да посещава домакинските двубои. По-интересното е, че жена му работи в администрацията на тима, а за да бъде в близост до своите момчета Алън често се дегизирал и съумявал да споделя радостта и мъката на Джили.
Влезте в сайта, за да видите какъв консенсус май е постигнат.

Основният коз на противника е... кранта!!!

Ето и един класически комарджия, който освен от футбол, разбирал и от гонки. Известният Стенли Боулс живял по квартири със съотборника си Джон Шенкс и при един от случаите трябвало да плаща по 200 паунда наем. Много често финансовата криза застигала двамата заради голямата им страст към комар и лошия късмет. Веднъж хазяина позвънил за дължимото: “Дойдох да потърся парите си”, “ми влезте да ги потърсим заедно...” отвърнал Стенли, и били изхвърлени на другия ден...
Веднъж разбрал, че при идната гонка конят Ред Ръм ( в превод- “Червеният ром”) щял да спечели, а залогът бил 1:10. Тогава обаче имало мач и двамата не могли да проследяват надбягването. По време на това гостуване, привърженик на противника бил пуснал радиото си, а двамата- безспорни владетели на терена, нарочно подтикнали съотборниците си към дефанзивни действия. Приели играта в собственото си наказателно поле, като чистели топката в пет поредни корнера, само и само да слушат, и да разберат дали поредния им влог ще се увенчае с успех.

Басът!!!

Ако сте ми следили внимателно мислите, какво обединява Съндърланд с Купата, Стенли Боулс и алкохола? Нищо, освен следната история:            
Годината е 1973. КПР на Стенли гостува в края на сезона във Втора дивизия на “черните котки”. “Джърс” са със самочувствие от факта, че са си осигурили вече промоция, а домакините летят във висините след взимането на Купата след 1:0 с Лийдс. При този двубои е решено отличието да бъде сложено на видно място по време на мача.
 Но тук идва и серсемът Боулс. Предната вечер в кръчма, той се хваща на бас с приятел, че по време на срещата “неволно” ще шутира към трофея и ще го помете!!!   
Мачът почва, Стенли е господар на терена, при една атака той се разхожда по игрището, “леваците” (както сам ги нарича) се прегрупират в наказателното си поле и чакат действията му, а той, с топовен изстрел разнася на части сребърното бижу из първия ред на “Рикър Роус Стейдиъм”. Феновете са бесни, въпреки полицията, нахлуват на терена да го пречукат, а той се укрива в съблекалнята. След известно време двубоя продължава, а на няколко пъти “котките” му влизат грубо в краката.

Футболът е доста “скучна” игра, нали?