2017 г. не бе особено богата на спортни събития от най-голям мащаб, но ще остане незабравима за всички у нас с невероятния триумф в тениса на Григор Димитров, един великолепен спортист, който с труд и постоянство сбъдна мечтите си. 26-годишният тенисист от Хасково си бе поставил за приоритетна цел дебютно участие в заключителния турнир на Мъжката тенис асоциация и не само я изпълни, но и триумфира на върха в Лондон и сега е трети в света.

Годината в света на тениса бе изключително интересна. Феновете на популярния спорт бяха пренесени 10 години назад и станаха свидетели на възроденото изключително съперничество между Роджър Федерер и Рафаел Надал. Двете легенди прекратиха преждевременно сезона през 2016-та година, заради контузии, а в началото на 2017 бяха поставени съответно 17-ти и 9-ти на Откритото първенство на Австралия, но това не им попречи да стигнат до финал, който напомни за най-добрите им години и бе спечелен в пет сета от швейцареца. Маестрото от Базел не се спря дотук и взе и първите два Мастърса за годината, записвайки нови две победи над Надал.

Испанецът дочака своя момент – сезона на клей, за да запише отново името си в историята. Надал спечели рекордна 10-та титла от турнира в Барселона, след което закръгли на 10 и титлите си от Мастърса в Монте Карло и Ролан Гарос. Немислимото постижение от 10 триумфа в един турнир от Големия шлем бе отбелязано подобаващо от организаторите, а на всички вече стана ясно, че двамата големи ще си оспорват и първото място в ранглистата в края на годината.

С идването на сезона на трева настъпи нова промяна на силите. Федерер с привидна лекота спечели за осми път титлата от Уимбълдън, без да загуби нито един сет по пътя си, а неговите фенове вече предвкусваха завръщането му на върха в световната ранглиста, и то на 36-годишна възраст. Сезонът на твърди кортове в Северна Америка обаче не бе успешен за швейцареца, който получи контузия в гърба в Монреал, а Надал се възползва от това, за да спечели Откритото първенство на САЩ, а месец по-късно да си осигури и завършване на годината на първото място в света.

Междувременно всички българи станаха свидетели на изключителното представяне на Григор Димитров. Гришо започна годината с титла в Бризбейн, продължи с достигане до полуфиналите на Аустрелиън Оупън, където бе спрян от Надал в пет сета, след което триумфира и пред родна публика при дебюта си на турнира в София. След лек спад във формата Димитров стигна и до най-големия успех в кариерата си до този момент, печелейки Мастърса в Синсинати, без да загуби нито един сет по пътя си.

Хасковлията бе спрян от Андрей Рубльов в третия кръг на Ю Ес Оупън, но игра много силно на следващите турнири в Азия, с което си осигури и теоретично участие на Финалите на световния тур в Лондон. Именно там дойде големия момент на Димитров. Той спечели и трите си мача в груповата фаза, след което победи Джак Сок на полуфиналите и се наложи над Давид Гофен в много тежък трисетов финал, за да спечели най-престижния турнир в тениса извън четирите от Големия шлем. По този начин Гришо си осигури и завършване на годината на трето място в ранглистата и официализира факта, че единствените двама по-добри от него през 2017 бяха Рафаел Надал и Роджър Федерер.

При жените американката Серина Уилямс спечели Аустрелиън Оупън, след което обяви временното си оттегляне от спорта заради бременност. Другите тенисистки се възползваха от нейното отсъствие и се вкопчиха в битка за големите трофеи и първото място. В крайна сметка тийнейджърката Елена Остапенко триумфира на Ролан Гарос, Гарбине Мугуруса спечели Уимбълдън, а американката Слоун Стивънс зарадва местната публика с неочаквания си успех на Ю Ес Оупън. Що се отнася до първото място в ранглистата, то последователно бе заемано от Анжелик Кербер, Каролина Плишкова и Гарбине Мугуруса, преди в крайна сметка на него да се установи румънката Симона Халеп.

ФУТБОЛ

Във футболно отношение годината бе по-тиха в очакване на най-важното събитие следващото лято – Световното първенство в Русия. Фокусът падна върху клубните отбори, където Реал Мадрид записа постижение, което нито един друг отбор не бе правил досега – защити трофея си от Шампионска лига. Испанският гранд триумфира за 12-ти път в най-престижната клубна надпревара, като на финала победи Ювентус с 4:1, а преди това отстрани отборите на Атлетико Мадрид и Байерн Мюнхен. Кристиано Роналдо бе големият лидер на Кралския клуб, отбелязвайки 10 гола от фазата на 1/4-финалите нататък, а португалецът бе с голяма заслуга и за спечелената титла в Ла Лига. Именно тези силни игри донесоха на Роналдо през декември за пети път в кариерата му Златната топка, въпреки че той не се представи толкова силно през есента. С този успех бившият играч на Манчестър Юнайтед и Спортинг Лисабон се изравни с големия си съперник Лионел Меси, който също е печелил най-ценното индивидуално отличие пет пъти, а двамата неизменно доминират в класацията вече 10 поредни години. Малко утешение за аржентинеца е, че приключи годината с един гол повече от португалския си конкурент по показател точни удари за клуба и националния си отбор (54 на Меси и 53 на Роналдо). Годината приключи и малко разочароващо за Реал заради позорната загуба от Барселона с 0:3 насред "Сантяго Бернабеу" часове преди Коледа.

Във Висшата лига новият мениджър на Челси Антонио Конте пребори конкуренцията на новите наставници на Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити – съответно Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола, за да донесе титлата на „Стамфорд Бридж“ още в дебютния си сезон в Англия. В Германия Байерн Мюнхен стана шампион за пети пореден път, докато Ювентус взе шеста поредна титла в италианската Серия А. Доминацията на ПСЖ във Франция обаче бе прекъсната от смелия тим на Монако, който в допълнение стигна и до полуфиналите на Шампионска лига, а през лятото осребри успеха си, продавайки за огромни суми основните си играчи.

В България нямаше изненади и Лудогорец без никакви проблеми стана шампион за шести пореден път, докато Ботев Пловдив постигна страхотен успех и спечели Купата на България след победа именно над „орлите“ на финала. Разградският тим се представи впечатляващо и в евротурнирите през есента и излезе от групата си в Лига Европа, за да си осигури място на 1/16-финалите в Лига Европа. Впечатляващо бе и представянето на тима на ЦСКА-София, който след есенния полусезон изостава със само една точка от Лудогорец в класирането, докато Левски донякъде разочарова, въпреки привличането на много сериозни имена за българската футболна действителност – италианския треньор Делио Роси и бившите звезди от Висшата лига Габриел Обертан и Жорди Гомес.

На национално ниво най-интересни бяха заключителните мачове от квалификациите за Мондиал 2018, които донесоха и най-голямата изненада на годината – четирикратният световен шампион Италия бе победен от Швеция в баражите и няма да участва на Световно първенство за първи път от половин век насам. За шампионата в Русия не се класираха още отборите на Холандия, Чили и САЩ, но пък място на финалите намери симпатичният на всички тим на Исландия.

За националния отбор на България квалификациите отново завършиха разочароващо, въпреки че годината донесе впечатляващи домакински победи над Холандия и Швеция. Като гости обаче момчетата на Петър Хубчев се представиха изключително слабо и взеха само една точка от пет мача, дошла при гостуването ни на аутсайдера Люксембург.

ЛЕКА АТЛЕТИКА

Годината в леката атлетика бе отбелязана от отказването от спорта на една от големите легенди в историята на този спорт – Юсейн Болт. Светкавицата не можа да се сбогува с феновете по мечтания начин и остана трети на 100 метра на Световното първенство в Лондон. В последното състезание в кариерата си, Болт получи контузия на последен пост в щафетата 4х100 и не успя да завърши състезанието, но въпреки това бе бурно аплодиран от пълните трибуни на Олимпийския стадион в британската столица, а след това почетен и от Международната асоциация на атлетическите федерации (IAAF) със специална церемония.

Със златен и сребърен медал от пистата се оттегли и британската звезда Мо Фара, който обаче смята да търси кариера в асфалтовите бягания. Шампионатът на планетата бе доминиран от американските атлети, които завоюваха 10 златни медала и общо 20 сребърни и бронзови, а любопитно бе силното представяне на „Неутралните атлети“, които завършиха на 9-то място в крайното класиране. Причина за това бе решението на IAAF да не допуска Русия до международни състезания заради грандиозния допинг скандал в страната (наказанието бе удължено и за 2019-та година), но все пак бе позволено на дадени атлети от страната да участват под неутрален флаг, ако докажат, че нямат нищо общо с Руската антидопингова лаборатория.

Първенството не бе силно за България, като родните представители стигнаха до само два финала във високия скок – Тихомир Иванов при мъжете и Мирела Демирева при жените, а Ивет Лалова остана съвсем близо до финала на 200 метра и завърши на 9-то място в крайното класиране.

Скандалът с допинг програмата на Русия, за която бе доказано, че е се е случвала под държавен чадър, достигна своя връх през декември, когато Международният олимпийски комитет реши да не допусне страната до участие в Зимните олимпийски игри в Пьончан, макар че също като IAAF остави отворена вратата за определени руски спортисти да участват под неутрален флаг. Доживотна забрана за посещение на Олимпийски игри бе наложена на бившия спортен министър на Русия и настоящ заместник-премиер Витали Мутко, а красноречива бе и реакцията на президента на страната Владимир Путин, който заяви, че Русия „първо трябва да потърси вината в себе си“, след което даде зелена светлина на местните спортисти да се състезават в Пьончан под неутрален флаг, макар че преди това имаше притеснения, че може да призове за бойкот на Игрите.

БОКС

Годината в бокса бе пълна с интересни събития, макар и някои от тях доста спорни. Без съмнение мач номер 1 на 2017 бе изключителната битка между новия световен шампион в тежка категория Антъни Джошуа и бившия доминатор в категорията Владимир Кличко, която върна позагубения блясък на най-тежките. За разлика от тактическите и неатрактивни мачове, с които братята Кличко държаха всички големи титли в категорията, сблъсък на препълнения стадион „Уембли“ в Лондон предложи страхотно зрелище, напомнящо за най-силните години на Майк Тайсън и Ленъкс Люис. Джошуа първи свали съперника си в нокдаун, но старото куче Кличко отговори подобаващо и прати съперника си по гръб на ринга още в следващия рунд. Британецът изглеждаше тотално изчерпан, но възвърна силите си, за да нокаутира Кличко в 11-ия рунд и да се утвърди като новото голямо име в бокса.

Българският представител при тежките Кубрат Пулев с внимателен избор на съперници и много стабилен бокс си извоюва правото да се изправи срещу Джошуа и за втори път да се бие за световната титла в тежка категория. За съжаление, Кобрата получи скъса частично гръден мускул по време на подготовката си за двубоя и не можа да се изправи срещу британеца. Пулев обаче изрази увереността си, че ще се върне на ринга по-силен и отново ще се цели в световната титла.

Другият голям мач на годината, макар от мнозина определян повече като „цирк“, бе този между непобедения Флойд Мейуедър и царят на смесените бойни изкуства Конър Макгрегър. Двамата изнесоха серия театрални представления по света, в които разменяха обиди и закани, за да промотират мача, но номерът им проработи и боят в Лас Вегас привлече огромен интерес. Естествено, Макгрегър нямаше никакъв шанс на ринга срещу Мейуедър, който от своя страна показа признаци на „ръжда“, след като спря с бокса преди две години. В крайна сметка американецът спечели с технически нокаут и увеличи баланса си на 50 победи и нито една загуба, а още по-значително увеличи баланса си в банката.

Годината завърши с новината, че бившият световен шампион в тежка категория Тайсън Фюри официално е изтърпял наказанието си за допинг и през следващата година ще може да се върна на ринга. Фюри не изгуби време и веднага предизвика Джошуа в социалните мрежи, а претенции към трона на Джошуа предявяват още американецът Дионтей Уайлдър и новозеландецът Джоузеф Паркър. Владимир Кличко от своя страна прояви добра преценка и не се възползва от клаузата си за реванш с Джошуа, обявявайки край на професионалната си кариера. Куриозното е, че с открития си и атрактивен бокс при загубата от Ей Джей, Кличко си спечели доста по-голямо признание и одобрение сред феновете, отколкото с много от рутинните си и скучни победи през годините.

ВОЛЕЙБОЛ

Изминаващата 2017 година със сигурност ще остави противоречиви чувства сред волейболните фенове у нас. За страна, която претендира да има традиции в този спорт, може би ни се искаше да видим още повече успехи на родните ни волейболисти. Все пак налице е страхотното постижение на женския национален отбор до 23 години, който стана трети на Световното първенство в Словения. Голяма част от този състав ще бъде ядрото на националния ни тим през следващите години и на пръв поглед бъдещето пред женския профил изглежда светло. Отново при жените поводи за радост ни донесоха и волейболистките на Марица, които успяха да пробият на международната сцена. Пловдивчанки записаха историческо постижение, ставайки първия български тим, класирал се за груповата фаза на Шампионската лига. В последните години момичетата на Иван Петков доминират на родната сцена и затова пробивът в Европа дойде някак логично.

Естествено най-сериозно внимание както винаги бе отделено на мъжкия ни национален отбор, който традиционно бе натоварен със сериозни очаквания преди Европейското първенство в Полша. Въпреки че момчетата на Пламен Константинов не бяха сочени сред фаворитите, едва ли е имало волейболен фен у нас, който да не се е надявал, че „лъвовете“ имат сили да подобрят или поне да повторят представянето си от последните еврофинали, където завършихме четвърти.

За жалост този път българите не успяха да намерят място в топ 4, отпадайки на четвъртфиналите от състава на Сърбия. Освен че бе доста болезнена, загубата с 0:3 (21:25, 22:25, 26:28) остави и усещането за поредния пропуснат „златен“ шанс да стигнем до нещо голямо. За съжаление в мача със сърбите явно си пролича липсата на изявен лидер в нашия отбор, липса, която дори безспорната класа и реализаторски умения на Цветан Соколов не успяха да компенсират. Сега на „лъвовете“ предстои ново огромно предизвикателство, а именно предстоящото Световното първенство догодина, на което ще домакинстваме заедно с Италия. Дотогава остава да чакаме дали Пламен Константинов „ще намери“ лидера на отбора и да се надяваме, че с невероятната подкрепа на българската публика, тимът ни ще може да се бори с останалите световни сили в този спорт.

Освен при мъжете, Европейско първенство имаше и при жените, като и там участието ни бе противоречиво. Няколко драматични победи в груповата фаза, последвани от още по-драматична загуба от действащия шампион Русия, оставиха момичетата на Иван Сеферинов на второто място в групата, с което бе пропуснат отличен шанс за директно класиране на четвъртфинал. Въпреки сериозния потенциал, с който разполагаше тимът ни и присъствието на доказано име като това на Елица Василева в състава, българките отстъпиха на Германия в осминафиналния плейоф и така отпаднаха безславно от турнира в Баку.

Независимо от разочароващия резултат на еврофиналите за тима ни, трябва да отбележим, че през 2017 този отбор постигна сериозен успех, класирайки се за Световното първенство в Япония догодина. Предвид потенциала на младите състезателки и опита на доказаните имена в състава и тук можем да се надяваме на по-добри резултати през следващата година.

БАСКЕТБОЛ

Както в много други спортове и в баскетбола годината бе изпълнена със значими събития. У нас Лукойл Академик успя да спечели шампионската титла, като във финала се наложи над основния си конкурент през сезона Берое с 3-1 победи. Въпреки триумфа в родния шампионат ръководството на „студентите“ реши да се раздели със заемащия треньорския пост Тони Дечев. На негово място впоследствие дойде израелският специалист Шарон Друкер, който обаче не успя да оправдае сериозните очаквания към тима да направи пробив в Европа.

Финалистът в първенството Берое пък изпрати исторически сезон, като освен сребърните медали в първенството, отборът воден от националния селекционер Любомир Минчев спечели Купата и Суперкупата на България, както и трофея в Балканската лига. Освен отличната си работа на клубно ниво, Минчев може да бъде похвален и за свършеното от него и неговия щаб с националния отбор, който продължава да се бори в квалификациите за Световното първенство в Китай през 2019 година. Тук естествено идва ред и на светлия лъч в родния баскетбол, а именно крилото на испанския гранд Барселона Александър Везенков. Освен че успя да си извоюва място в състава на каталунците, младият баскетболист се превърна и в първия българин, избран в Драфта на Националната баскетболна асоциация. Той бе избран под №57 от тима на Бруклин Нетс, което ни дава надежди, че скоро можем да видим и втори наш сънародник след Георги Глушков в „Лигата на извънземните“. Там по традиция годината бе доста вълнуваща, въпреки че отминалият сезон в НБА излъчи очакван победител в лицето на Голдън Стейт Уориърс. След драматичната загуба на титлата миналата година, през тази „воините“, подсилени с Кевин Дюрант, не оставиха шансове на конкурентите. За трета поредна година тимът на Стив Кър трябваше да спори за титлата срещу ЛеБрон Джеймс и Кливланд Кавалиърс. След изключително представяне именно на Дюрант във финалната серия, Уориърс триумфираха след категоричното 4-1 победи. Впоследствие бившата звезда на Оклахома Сити Тъндър бе избран и за най-полезен играч във финалите. Тук е моментът да отдадем заслуженото и на неговия бивш съотборник в състава на „гръмотевиците“ Ръсел Уестбрук, който спечели приза за MVP на редовния сезон. Гардът направи феноменален сезон, в който реализира рекорден брой трипъл-дабъл - 42, надминавайки постижението на легендата Оскар Робъртсън (41) от далечната 1962 г. Средно на мач той записа по 31,6 точки, 10,7 борби и 10,4 асистенции.

2017-а ще се запомни и с още едно значимо събитие в баскетбола – а именно триумфът на Словения на Евробаскет. Турнирът за първи път се проведе в новия си формат, а именно с няколко страни домакини – Финландия, Израел, Румъния и Турция приеха двубоите от груповата фаза, а Истанбул трябваше да домакинства във фазата на директните елиминации. Но да се върнем към успеха на Словения. Страната с близо 2-милионно население за първи път в своята история спечели титлата на Стария континент. Още по-впечатляващ бе начинът по който играчите на Игор Кокошков грабнаха трофея. Освен че бяха единственият отбор, който не допусна поражение през целия турнир, "драконите“ (символът на столицата Любляна) – плениха баскетболните фенове със своята смела и сърцата игра.

ФОРМУЛА 1

Годината във Формула 1 също предложи много емоции за феновете на този спорт. Големият победител за 2017 бе пилотът на Мерцедес Люис Хамилтън, който спечели четвъртата си шампионска титла, с което се изравни с легендарния Ален Прост, както и с пилота на Ферари Себастиан Фетел. Освен това британецът стана и пилотът с най-много полпозишъни в историята на „кралските гонки“, изпреварвайки легендата Михаел Шумахер.

Втори в крайното класиране остана Фетел, който през целия сезон бе основната заплаха за Хамилтън. Германецът започна отлично шампионата, спечелвайки три от първите шест състезания. За негово съжаление обаче във Ферари отново не успяха да съкратят достатъчно разликата от големия съперник. И тази година Мерцедес бяха по-добри от преследвачите си и логично за четвърти пореден път финишираха на първо място при конструкторите и то с убедителна преднина 668 точки срещу 522 за Ферари. Пилотите на немския тим триумфираха в 12 от общо 21 старта през кампанията, като Хамилтън спечели 9, а Валтери Ботас, за който това бе дебютен сезон за Мерцедес спечели 3 състезания. Финландецът завърши и трети в класирането при пилотите с актив от 305 точки, с 12 по-малко от втория Фетел.