Преди 180 години България получи необикновения дар по земите й да броди една от най-непреходните личности. Човек, чийто лъвски скок продължава вече близо две столетия, за да ни води към онези светли идеали, които трябва да изграждат основите на нашето мислене и възприятие за света. Човек – необикновен по своята същност и характер. Буден и непримирим дух. Боец и радетел за свобода и равенство.

Вече 180 години Васил Левски продължава да е нашата мярка за човечност. Нашето време и безвремие. Нашият импулс за борба. Личност, здраво стъпила върху гранита на безсмъртието.

Той е в душите ни. Води ни, коригира ни, кара ни да сме отговорни към идеалите, обективизма и реализма му. Като симбиоза на мисъл и действие, които превърнахме в наше знаме.

180 години по-късно, ореолът му свети още по-силно.

Поклон, Апостоле!